Животът ми е поп-фолк. Рефренът ми се върти в главата постоянно. Преди бяха руси, с големи устни и деколтета. Сега косата няма значение, деколтета пък въобще, но гледат по същия изкусителен начин. Жадни са за гласовете ви. Потръпвам.

Почва се от сутринта. Пътувам с автобуса и за добро утро физиономиите на бъдещите управленци са навсякъде. Гледат ме от билбордове, от стени, от прозорците на автобуса, от плакати. Сменят се, надпреварват се, със семейство, без семейство, с екип, без екип, единият знае какво трябва да направи, другият твърди, че може. Дебнат зад всеки ъгъл. Дебна ги и аз. Бързам да отместя поглед от единия, но другият се спуска в този момент от подвижния билборд и ако не забия поглед в обувките си ще прекарам сутринта в тази компания. Лошото е, че вече си разгледах всичките обувки в пълни детайли. А те все още са там.

Пълен цирк!

Който става още по-живописен, когато вечер минавам през главната. Всеки себеуважаващ се селски събор може да завиди на шарените шатрички, които са на всяка стъпка. По стара българска традиция от всяка звучи различна музика, събират се подписи, леят се речи, а аз съжалявам, че не поднасят по една питка с мед на хората, поне да заситя глада. Защото интелектуално не успяват да ме заситят.

Възможно ли е да очакват, че така ще ме накарат да гласувам? На улицата, като ме прикоткат с някой концерт или пък ми пъхнат в ръката шаренка брошурка с още по-шарени обещания? Съжалявам, но не ги чета. Пълнят кошчетата или мърсят селските, опс градските улици. Не замърсяват съзнанието ми.

И не искам да се чувствам като маймуната избягала от зоопарка, която всички се опитват да примамят, за да прибавят към своя циркаджийски състав. Не, скъпи политици, няма да ходя на въженце. Ако щете да го разпънете още по-надълго и нашироко между два пъти повече шатри и пищни концерти. Няма да ме спрете в шатрите си, няма да ме накарате да ви слушам, така че приберете си бананите.

Цирк Балкански ли? Този път е циркът е пловдивски. Само, че липсва празничност. Усеща се напрежение. Физиономиите от плакатите се опитват да гледат уж благо, но ако се замислиш гледат уплашено. Акробатическите номера стават твърде опасни, а зрители отдавна са минали детската си възраст. Освен това някой хубав ден могат да си поискат парите.

И надеждите!

mediacafe.bg - Десислава Пeнчева