Преди 164 години се случва нещо, което преобръща цялата Българска литература, история и общественост. На 6 януари 1848г. е роден е велик човек, един от малкото определени, като национални герои. Получава образование в България и Русия, прекарва известно време като емигрант в Румъния, където се запознава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а скоро след това среща и Васил Левски, с когото преживяват без почти никакви пари за храна.

На 1 септември през 1916 година България обявява война на Румъния. Битаката е известна още като Тутраканската операция. Тя иска да си върне загубените изконни територии, на които пръв е стъпил хан Аспарух. Българите изправят 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници.

Левски

-Бате, кой е тоя
синеок герой ?
-Левски, мило братче,
се нарича той.

В робство и неволя,
беден се родил,
но сърцат пораснал
малкият Васил.

Имал глас на славей
и орлов замах –
над селцата родни
спускал се без страх.

Неговите думи
вдигнали на крак
беден и заможен,
старец и хлапак.

Ободрил народа
В мъка и беда.
Готвил го да тръгне
в бой за свобода.

Но..узнал султанът,
побеснял от яд.
И потеря пратил
след юнака млад.

Криели го дебри,
пещери,скали.
Пазили го хора,
зверове, орли ..

Ех, братле расти ми,
бързо порасти-
смелостта на Левски

да добиеш ти.
На смелчака, братче,
всеки сторва път.
Смелите с ракети
утре ще летят.