Пусти, суети...
Пусти, суети
Отново крачиш улиците пусти,
Превърна се отново в сянка,
Хората отбягваш пак,
Безмерна самота, изпива изпокъсната ти душа
А тази гротескна суета, пропита като стар парфюм
във хорските очи.
Пронизва сърцето като нож.
Изпива всичките ти сили,
Оставя те без мощ,
Само мисълта за любовта така несподелена
Зарад' едния хорски зов.
Животът ти като хороскоп,
Прочиташ го, сбъдваш го...
Суетата ти - като живот...
Приемаш я...осъществяваш я...величаеш и те величаят...
Цената...цената ли...там на пиедестала сърцето няма сила,
Душата няма мира, притъпена от правилното съзнание..
.Суетата ли...да тя – движи ме, раздвижва ме, убива ме...не...
Уби ме...отново!
@Снимки - Георги Мерджанов (виж Галерията)
mediacafe.bg - Георги Мерджанов
