Антон е старо римско родово име, означаващо безценен, неоценим. Началото на църковното честван на празника датира от преди 1600 години. Легендата разказва за Св. Антоний, който живял по земите на древен Египет. Бил от заможно семейство, но около 20-годишнината си, губи родителите си и раздава всичко, което има на бедните. Отива да живее в една пещера (или гробница, легендата се предава по различни начини).

Там една нощ бива нападнат от много животни, които му нанасят тежки рани. Появила се необяснима светлина, която излекувала раните му. А бог му казал, че е изпитал мъжеството му и от сега нататък ще му помага в начинанията му. Антоний прекарва 20 години в мълчание и усамотение. Тогава бог го дарил със способността да лекува.

По нашите земи Антоновден и Атанасовден се празнуват един след друг, защото се вярва, че на първия всички болести се събират заедно, а на следващия тръгват по хората. За това и тези празници са съпроводени от ритуали и традиции за предпазване от болести. На този ден жените не бива да предат, да плетат, чистят и да готвят определени храни, като боб и леща, за да не разсърдят болестите. Приготвят содени питки, намазани с мед, които се раздават на роднини, приятели и съседи, за здраве.

Днес празнуват Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Дончо, Донка, Тончо, Тонка.

mediacafe.bg - Надина Чолакова