Когато искам информация за това какво се случва в България, съм по-склонна да чета блогове. Бъдещите журналисти, които ще завършат СУ в идните 4 години (а и още доста идващи поколения), величаят „Дневник”, „Капитал”, „Сега”, в което няма нищо нередно - утвърдили се български ежедневници. Само че и в тях има пропуски. Защо обичам блогове?

Първо, по-изчистени като форма и по-приятни за четене са, има и усещане за личен контакт. Не са цензурирани поради факта, че редактори и печалба от реклами няма, а интерсните блогъри, които са достатъчно дорасли, за да изградят своя позиция, рядко копират. Блогърите реагират изключително бързо на събитията, често публикуват интересни материали, които трудно вече могат да бъдат намерени в печата (наполедък забелязам все по-малко колумнисти в големите ежедневници, например). Припомням, че по време на учителските протести,  блогътите реагираха най-бъзо със снимки и видеоматериали, докато пресата беше по-скоро в изчакване и събиране на информация.  Какво друго обичам – списъка с прятели, списъка  за четене, blogroll, накратко линовете към сайтове, следени от автора, сред които също има находки.

Блогкултурата отдавна не е апокрифна или контракултура. Блогър е професия, в която има доста професионалисти. Наред с личните блогове от тип интимен дневник, има и места, които определено могат да бъдат интригуващи. Споделям малка част от блоговете, които следя и които ме информират и интригуват:.

http://www.gradinko.bg/ - Както подсказва и името, това е блогът на Градинко. Макар че го следя нередовно, тук можете да намерите коментари за актуални и не толкова актуални теми, разсъждения и позицията на Градинко по доста въпроси. Езикът никак не е мек и учтив, на места открито провокативен, което предизвиква и коментарите под публикациите. Въпреки всичко блогът е прям и се получава естествено, без претенции за величие и всезнание.

Една лична гледна точка, която аз намирам за интересна /http://ahmaria2009.blogspot.com/.  Това е вече неактивния блог на списанието „Ах, Мария”, излизащо веднъж годишно.  Добър източник на информация за съвременната българска литература -  проза, поезия, малко публицистика. Един блог, който показва, че все още има български автори, от онези живите. Можете да намерите и печатното издание на списанието в кнжарниците. http://www.azcheta.com/.

От темата за съвременната българска литература прескачам на съвременните български читатели. „Аз чета” стартира преди няколко години по студентска инициатива и събира млади хора, предимно студенти по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, които четат и пишат рецензии и лични впечатления от прочетеното творчество. Идеята се разпространява и бързо се стига до версията на отделен сайт, който става все по-популярен. „Аз чета” е организатор на събития, свързани с четенето и книгата, като масово четене на деня на книгата 23 април, благотворителни акции за събиране на детски книжки, представяне на съвременни автори и тяхната среща с българските читатели. За мен това е инициатива на млади и ерудирани българи, които четат далеч отвъд световната класика и учебната програма.

Похвално - http://chetecut.blogspot.com/! Това е едно от новите ми открития. Три момичета, завършващи първи курс в специалноста книгоиздаване в СУ „Св. Климет Охридски”, правят своя блог за книги – "Четецът", който набира все по-голяма популярност дори сред така наречените професионални писатели. Наред с авторски рецензии на книги може да се открият интересни кратки филмчета и интервюта. Блог, направен със замисъл и хубава идея, желая успех занапред.

Днес е актуално да се философства за авторски права и тяхното оскверняване. И не малко са писали и философствали по темата преди. Затова предлагам тези блогове - проява на авторство и свежест в идеите. Давам няколко примера, които познавам. Сигурна съм, че в блогосферата има още доста. Освен това искрено се надявам след време тук на блоговете да се гледа като на достоверен източник на информация, с висок рейтинг, наравно с пресата, какъвто е случаят днес във Франция.