Спомняте ли си имаше едно такова явление, наречено ‘’българска музика’’? По-скоро българска поп и рок музика. Имаше години, в които тя беше на върха, правеха се хитове, носещи послание, със смислен текст и готино звучене. ‘’Златните години’’ на българската музика бяха някъде към края на 90-те и първите 4-5 години от Новия век. Може би шоубизнеса тъкмо потръгна, но прекалено рано му подрязаха ‘’крилцата’’.
продължава>
Алкохолът като профаилър
Алкохоличката, тя живее в собственото си Макондо използвайки алкохола за да губи и намира себе си, докато критикува всички мъже попаднали в организирания й хаус. За нея алкохола няма вкус, а само действие, което превръща комуникацията и в железен херметизъм на А-социалната жена, описана от Фройд. Повечето жени от тази група обикновено консумират големи водки с ред бул или текила, разредена с мента, като преди това са пили няколко малки бирички в кварталното кафе!
продължава>
Липсата, какво е това? Да ти липсва някой е равносилно на самобичуване, да обичаш и да очакваш нищо в замяна, липсата поражда сила, която няма равна. Да знаеш колко много ти липсва една личност и да бъдеш смирен, защото знаеш колко никак нямаш време за него. Как нито той, нито ти можете да отделите време. Това означава да обичаш безприкословно, да приемаш човека такъв какъвто е. Аз ви питам, тогава ние ли се приехме на сериозно или ни липсва онова нещо което във велика Европа , наричат "гражданско съсловие".
продължава>
|
Три дни преди началото на юбилейното 15-то издание на Сцена на кръстопът, имам 25 посоки в главата си. Точно толкова са постановките, които ще можем да гледаме като част от най-мащабния театрален форум в България. Точно на толкова се разделям в решенията си кое заглавие искам да гледам. И да, решавам, че искам да гледам всичко, не искам кръстопътища, искам този фестивал да се случи и на мен. Есента в Пловдив винаги носи необичайно очарование заслуга, за което има и магията, която се случва всеки септември на театралната сцена.
продължава>
 Започвам с изпълнението на летния график. Вчера си направих ударна доза кино с два филма подред – „Летен дъжд” и „Лора от сутрин до вечер”. Ето няколко причини, поради които трябва да гледате тези филми!
„Летен дъжд” е под режисурата на Антонио Бандерас, което само по себе си е доста стимулиращо. Действието се развива в град Малага през лятото на 70-те години, където група приятели се сблъскват с нещата от живота – грозни, болезнени, красиви и съблазнителни. До тук историята не звучи като нещо нетипично, но всъщност в това се крие чарът ѝ. Героите са доста страстни (направо горещи), импулсивни и горди (все пак са испанци).
продължава>
Периодът, в който момичетата преминават от червисване на бузите (вместо руж) към червисване на устни (и разбира се правене на муцки) се нарича пубертет. Всеки го изживява по различен начин. Аз например пишех стохотверения, които не бяха провокирани от някакви тежки преживявания...просто обичах фатални изказвания. Ето и малка част от тях (не ме съдете строго, бях на 14-15 години само)
продължава>
|
