Когато бях малък  с интерес следях „Ние сме на всеки километър“... Страшно интересен филм. Спомням си как  се опразваше града, когато започваше поредния епизод на незабравимия сериал.
Мина не мина време и с нетърпение зяпах в телевизора да видя нещо "невиждано" до сега. И хоп появи се едно странно извънземно с козина и с невероятно силно развит Бай Ганъовски манталитет /"АЛФ"/...и така  някак си неосъзнато свикнах с усещането, че в някой ден и в някой час трябва да седна пред телевизора и да видя нещо, което ще ме измъкне от ралността, в която живея.

С течение на времето реалността започна постепенно да се изменя. Това, което се случваше в живота, извън телевизията, постепенно започваше да се превръща в  същински телевизионен сериал. Не от самосебе си! Просто хората имаха потребност да продължават изживяването от синия екран и в живота.

Задълбаването в тази рокада беше толкова сериозно, че веднъж  се запознах с едно момиче, подадох си ръката, казах си името и от среща чух: „Приятно ми е Изаура...“

В този момент осъзнах колко сериозен е проблемът.
Така, сега малките деца си мислят, че кръвта е синя на цвят, а  всеки  нов прах за пране изпира до по-бяло от предния... дали ще стигнат до прозрачно?

Така де, бизнесът си е бизнес, показността му си е в същността.
...но какво общо има сапунът с цялата история.

Надявам се един ден да си обясня !

mediacafe.bg