С всяка изминала година населението на България намалява и се топи, въпреки положителния прираст през последните няколко десетилетия. Вече няма да сме точни, ако твърдим, че българският народ е осем милиона. По-малко сме. Стопили сме се до 7,563 млн. души. Горе-долу толкова сме били по времето на Априлския пленум на партията, т.е. 1956 година.

Къде изчезна населението на България? Не малка част емигрира. И продължава да се изнася… Кой накъдето му видят очите. За разлика от началото на демокрацията, когато бедността и недоимъка бяха основна причина за имиграцията, днес народа се изнася заради културна дискриминация.

Така е, за ниския ръст на прираста спокойно можем да обвиним чалгата. Колко са онези, които искат да живеят в държава, в която не малка част от хората имат силикон вместо мозък? И нямат нищо против да ги наричат „шибан народ“? Дано не стане така, че накрая да останат само най-големите патриоти и циганите. Но за да не изпадаме в излишно черногледство, има и добри новини. Може да не сме много, но за сметка на това живеем по – дълго. Средната продължителност на живота ни е по-голяма, пише в днешния си брой вестник „Труд“. За жените тя се е увеличила с 10 години до 77 г., а за мъжете – с 5 години до 69 г. От миналата година у нас вече се раждат над 80 000 бебета. Бяха нужни 15 години, за да компенсираме донякъде срива между 1990 и 1995 г., когато новородените падат от 105 180 на 71 967, сочат данни на Националния център по здравна информация.

Абсолютно предсказуем факт от въпросната статистика е, че най-много бебета се раждат в Пловдив и София, Варна е трета в класацията. Място в „Топ 10″ на градовете с най-много пеленачета са намерили и Пазарджик и Сливен. Не че натрапвам някакви изводи, но все пак е добре да се замислим върху този факт. В последните няколко месеца се замислям и какви са децата, родени в чужбина от родители българи. Наясно съм с всички подробности, които могат да се изтъкнат в случая – те са граждани на страната, в която са се родили и прочие важни, но досадни уточнения. И все пак, аз инатливо продължавам да твърдя, че тези деца са българчета. Може би защото така ми се иска, или поради причина на някакъв много особен, но в никакъв случай криворазбран патриотизъм.

В тази връзка и като подкрепа на твърдението ми, че българите сме нация, която не може да изчезне просто ей така, обнадеждаващи са и данните за абортите у нас. Или по-скоро за липсата им. Пет пъти са намалели абортите у нас през последните 30 г. През 1980 г. те са били 156 056, а през м.г. падат на 33 733. Така ще е. Младите българки сега са много по-информирани, отколкото връсничките им, живели в началото на 80-те години през миналия век, например. Има много повече предпазни средства, и не на последно място – мъжете станаха много по-отговорни. За циганите няма да говорим, там положението е съвсем различно.

Инфо: razkritia.com

mediacafe.bg