Ако сте жена на възраст между 30 и 40 години, която живее в голям град и не е представител на малцинствена етническа група, има голяма вероятност да сте с висше образование. Майка ви и баба ви не са имали най-вероятно тази възможност, но шансът за децата ви да се образоват никак не е малък. Образователната структура на населението като цяло се подобрява, като според данните на НСИ всеки пети в България е висшист (при жените този дял е по-висок - вижте карето). Това е доста повече в сравнение с предходни години (вижте таблицата). Делът на хората със завършено средно образование също се увеличава и е близо половината от населението.

Дотук с добрите новини. Данните на НСИ отчитат и няколко притеснителни тенденции, които влияят освен на качеството на образованието като цяло и на развитието на българската икономика. Териториалните разлики в равнището на образованост са големи - по-малко от половината от жителите на селата имат завършено най-малко средно образование (при градското население този дял е почти три четвърти). Разликите между отделните области на България също не са за пренебрегване - докато в София, Варна и Габрово хората отделят средно над 11 години за образование, в Кърджали, Сливен и Разград годините в училище са около девет. Осемдесет и една хиляди души никога не са посещавали училище, а броят на неграмотните е над 100 хиляди. Нивото на образование пък има ясна връзка с безработицата - колкото повече години средно населението прекарва в училище, толкова повече са работещите в съответната област.

Най-тревожно е положението с обхвата на децата от малцинствените групи в образователната система. Близо една четвърт от ромските деца на възраст между 7 и 15 години не ходят на училище (най-лошо е положението в областите Смолян, Кърджали, Сливен и Силистра). При турската етническа група този дял е 12%, а при българската - 5.6%. Неграмотността съответно е най-висока при ромите - близо 12% (при турците е близо 5%, а при българите - 0.5%).

Тези резултати за пореден път показват неадекватната и непоследователна държавна политика по отношение на ромската интеграция. Стратегиите за ромското включване може и да звучат добре на хартия, тук-там може и да се появяват няколко успешни примера за подобряване на качеството на живот на хора от малцинствата, но всичко това се губи на фона на липсата на траен ангажимент към проблема и недостатъчното финансиране (повече за етническата структура на населението - тук).

Като цяло обхватът в образователната система е бил най-добър в годините, в които на училище са ходили сега 40-55-годишните. Проблемите са започнали в края на 80-те години и отрицателният тренд продължава до момента, в който сега 25-годишните са започнали образованието си. Оттогава тенденцията за намаляване на обхвата на децата в образованието не е толкова силна, но все още не се знае накъде ще се обърне при децата, които сега тръгват на училище. "Цели поколения влизат в дупките с по-малък обхват", коментира Боян Захариев, програмен директор в институт "Отворено общество". Според него ситуацията може и да се промени, но това все още не е успокояващо.

По-високият в сравнение с предходни години дял на хората с висше и средно образование не означава непременно, че то е качествено. В България продължават да важат някои объркани проблеми от последните години - лесното завършване на университет (на фона на безумни изпити за вход на някои места), изискванията за наизустяване на материала, липсата на практически упражнения и на такива, които да развиват у децата умения да се справят в живота и въобще неадекватната образователна среда като цяло. Всичко това се случва и на фона на относително високия процент функционална неграмотност сред българчетата. Последните резултати от международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които излязоха в края на миналата година, показаха, че голяма част от българските ученици трудно анализират текстове, не се справят при разчитането на графики и четат най-вече списания.

info: kapital.bg