2022 година през погледа на Видин Сукарев

Това определено е от годините, които ще се запомнят както с добро, така и с лошо, за съжаление. Светът след двугодишни усилия, нерядко хаотични и не особено функционални, успя да излезе от хватката на Ковид 19. Дали за това помогнаха ваксините или просто естествената еволюция на вируса доведе до по-леко протичане на заболяването, преминавайки през цялата човешка популация, не се наемам да взема отношение. Има далеч по-големи и запознати специалисти.

Съвсем сигурно обаче на пандемията поне в Европа беше сложен край не по естествен път, а силово във всеки един смисъл на тази дума. Войната, която Русия започна, най-напред под маската на специална операция, уж да не се засяга по възможност цивилно население и цели, разкри карти на масата, неподозирани от повечето хора, включително и от мен. Твърде бързо и неочаквано се развенчаха два мита – за силната руска армия, която се оказа по-скоро сбирщина мародери, отколкото боеспособна военна формация.

Каквито и пропагандни упражнения от противната страна да има в тази насока, те не могат да служат за качествено оправдание – видими са проблемите, които Русия изпитва по всички фронтове; специалната военна операция, замисляна и представяна като светкавична, че до седмица след началото Киев ще капитулира, а проруски настроеното мнозинство от населението ще приветства освободителите от гнета на Зеленски и проамериканското му националистическо управление, се срина с гръм и трясък.

Сега вече войната е тотална – насочена в не по-малка степен от въоръжените сили, ако не и в по-голяма срещу цивилното население (оказало се в мнозинството си антируски настроено) под името „критична инфраструктура“. За мен като част от поколението, отраснало с пропагандата за огромната съветска военна мощ, изглежда направо обидно тази уж толкова силна и добре обезпечена с техника армия да използва ирански (!) дронове. Просто реалната Русия, колкото и да не им се иска на нейните „фили“, е твърде далеч от представата, която се опитва да създаде.

Вторият мит е изгражданият десетилетия наред имидж на Путин като миротворец, далновиден държавник, извадил страната от хаоса при Елцин, възвърнал я на сцената сред суперсилите. Този имидж и преди имаше по-някое тъмно петно от убити при неизяснени обстоятелства критични журналисти, арестувани опозиционери и натровени с новичок в чужбина политемигранти, Крим, но тези случаи изглеждаха пренебрежимо малки, някои доста успешно можеха да се обяснят със също неспящата антируска и антипутинска пропаганда. Сега обаче е ясно категорично за повечето хора, че Путин е диктатор, незаинтересуван нито за народа, нито за страната си. Единствената му движеща сила е манията за величие. Великата страна и народ надали ще търпят още дълго 70-годишното дребно самовлюбено тунинговано човече, но лесен и ефективен ход вече не може да има; във всички случаи последиците за Русия ще бъдат тежки.

Това обаче е резултатът от политиката за развиване на икономика от суровини, посредством които да се държи в шах Запада. Всъщност няма нищо тласкащо повече развитието на нови технологии и производства от енергийната зависимост и съответно недостиг. Нека сега руският президент и приближените му се къпят в газ и нефт. Глобалната икономика навакса този недостиг в голяма степен и вече в хода на зимата е видно, че те не липсват на европейския пазар. Изобщо – на практика се доказа, че е по-добре руснаците да ти спрат газа, отколкото германците да ти го пуснат. Това най-добре могат да потвърдят в Полша.

И докато световните събития дискредитираха дългогодишен управляващ политик, тези в България от настоящата година са на път да реабилитират друг, преди това в голяма степен дискредитиран. През 2021 г. изглеждаше, че Бойко Борисов и политическата му сила поемат по пътя на маргинализацията. Днес трендът е обратен, макар че засега не изглежда да има изгледи за връщане на най-добрите времена за ГЕРБ от преди 12-13 години. Странното е, че тази реанимация се дължи не толкова на съпротивата на Борисовата партия, а на недалновидността на нейните противници. Поне като противници със сигурност трябва да бъдат считани Продължаваме промяната. Президентът наскоро ги обяви дори в шарлатания, извървявайки дългия път от остро противопоставяне на Борисов и Гешев до сегашните ако не топли, то в никакъв случай обтегнати отношения с тях, но преди това „натресе“ на неопитните „харвардски шарлатани“ лошото ченге Бойко Рашков, който за разлика от съименника си се е дистанцирал далеч по-слабо от престъпното последно десетилетие на миналия век. Резултатът беше показно незаконен арест, с което се сложи начало на обръщането на палачинката. Тя бе дообърната от незнайно дали замислената като такава, но при всички случаи послужила за патерица на ГЕРБ формация на Слави Трифонов – Има такъв народ.

Сега политическата криза е на такова положение, че са дискредитирани както статуквото, така и промяната и май ще има служебни правителства до края на мандата на президента. Дано се окажа лош пророк, защото ако се случи такова чудо, то ще бъде политическа криза без аналог. На този фон се чуват новини, че НДСВ се възражда. Винаги съм бил твърд противник на монархията в България и особено на Кобургите, но вече и на мен тя започна да ми изглежда приемлива пред безкрайния политически цирк, разиграващ се пред очите на всички ни.

Друго, което ще се запомни от изминалата 2022, са спортните събития. На първо място – съвсем наскоро отминалото Световно първенство в Катар. Няма да навлизам в подробности – в България всеки е специалист по тази тема, но въпреки многото очаквани негативи и предварителни критики, това беше един от най интересните планетарни форуми на Цар футбол. Аржентина спечели заслужено, въпреки че ако Франция беше дублирала титлата си, нямаше да е извън логиката. Лео Меси най-сетне стъпи на отдавна прогнозираното най-високо стъпало, но от тук нататък пътят му ще е надолу, докато загубилият „Златната Нике“, но спечелил сърцата на повечето футболни привърженици, Килиан Мбапе тепърва предстои да върви напред и нагоре.

Да говорим за български футбол, особено след коментари за Световното, Меси и Мбапе, е просто нелепо. Все пак има някои наченки на оптимизъм – появи се треньор, на когото не му редят състава. (Ники Михайлов седна на пейката след поредния чутовен еврорезил на „Левски“.) Резултатът беше няколко поредни мача мача без загуба, макар и срещу футболни титани като Гибралтар, С. Македония и Люксмбург. Особено сладка беше победата срещу еднокръвните ни но мразещи ни от все сърце и душа македонци. В отношенията с тях също няма особено полезни ходове, но с намесата и застъпничеството на Франция поне топката не е вече в нашето поле. Тук за пореден път се вижда колко негативно е цялостното положение на държавата България, която след оповестяване на резултатите от преброяването има само още няколко десетилетия да бъде наистина взета в ръце от загрижени управляващи. В противен случай, вероятно ще се нарича другояче.

Иначе българската школа по художествена гимнастика продължава да блести. Новият ансамбъл излезе на сцената и обра точките пряко и преносно. Не бива да се забравя обаче, че отсъства най-големият конкурент – Русия, както и друг сериозен, макар и държавата му да е кръстена на трактор – Беларус.

Спортът е добър повод да направя преход към пловдивската тематика. Тук има и ново под слънцето, както и незабравено старо. Отборът на „Локомотив“ Пловдив е на път да се сдобие с лицензиран стадион, не че нямаше такъв и преди, но този ще бъде по-хубав. Казвам го с лека `макар и незлобна) завист като ботевист и с пълното съзнание, че от дълги години хората начело на черно-белия клуб действат по-далновидно и последователно по отношение на спортната си база и изследването и представянето на миналото си. Другият стадион се превръща в черна дупка за наливане на пари, която вероятно ще подмине „Колодрума“ и Дома на културата „Борис Христов“. Те обаче поне бяха довършени. За „Колежа“ изгледи засега не се виждат с обявените поредни 20 и няколко милиона, които пак не достигат.

Очевидната първостепенна загриженост на сегашната висша ръководна прослойка на общината да се завлекат колкото може повече средства и имоти при нерадостната перспектива да се изпадне извън управлението породи чувствително пловдивско гражданско общество, което предстои да се развива. То вече получи своето бойно кръщение в сблъсъците за пробива край Водната палата. За щастие беше сложен краят на това наистина безумно деяние. Сега на дневен ред е предвиденият за застрояване по Общия устройствен план парцел край Гребната, част от парк „Отдих и култура“.

С наближаването на местните избори конфронтацията ще се изостря. Самият аз знам много други дискредитиращи властта подробности, на които тепърва предстои да се дава трибуна. Това обаче ще стане приз Новата 2023, която искрено желая да е здрава, мирна, честита, охолна и богата за всички, дори на душманите. Как иначе ще ги громим достойно?! На многая лета!

За автора

Вашият коментар