Велосипедът е средство за транспорт, а не (само) за спорт

Кметът трябва да каже: „Ще ходя на работа с велосипед“. И да го направи!

Рекламата на велосипедизма трябва да бъде за неговото ежедневно практикуване – за ходене на работа, училище, университет с колело – а не за спортуване събота и неделя

Пловдив има един сериозен проблем, който няма как да бъде отречен. Пловдив има изключително мръсен въздух. За този проблем никой не може да спори, той е факт. И всички трябва да се обединим около това, че той се нуждае от решение. За мръсния въздух не е виновен Иван Тотев, Славчо Атанасов или някой от предните. Нито пък решението зависи единствено от тях, или пък биха могли в 1-2 мандата да го решат.

Проблемът с мръсния въздух на Пловдив е далеч по-комплексен от това да сложиш един данък, да отсечеш (или засадиш) една гора, да построиш (или събориш) едно заведение на някое тепе. Разнищването му обаче може да ни помогне да потърсим решенията, които така ни убягват.

Да започнем с причините – всъщност основните замърсители са точно два: автомобилите и отопляващите се на твърди горива домакинства (дърва, въглища). Тъй като един град – всеки световен град – няма собствен капацитет да промени индустрията и технологиите, то решението е в опитите тези замърсители да се ограничават по някакъв начин. И това правят градовете по света.

Въпросът с отоплението е малко по-сложен и ще го оставим за друг случай – все пак предстои лято и ефектът от изгорелите въглища няма да го усещаме скоро.

Тук идва моментът, в който 1000 пловдивчани се качиха на велосипеди и участваха в откриването на „сезона“. В събитието участваха кметът Иван Тотев, заместници, районни кметове и по-същественото – министърът на спорта Красен Кралев и на различни спортисти, олимпийски шампиони и прочее.

Този имидж, обаче е крайно вреден. До преди години се опитвах да разубедя приятелите си, че велосипед не се кара само на село, че „селянинът с колелото“ е тъпа социалистическа шега. Сега изглежда опитите ще са да се разубеди обществото от това, че велосипед не се кара само „за спорта“ от спортуващи хора.

По света велосипеди в градовете карат деца, баби и дядовци, дипломати с костюми, бизнесмени, университетски преподаватели, учители, слаби хора, дебели хора, всякакви. Велосипедът е средство за транспорт. На велошествията не трябва да идва министърът по спорта, а министрите на транспорта и на околната среда. На велошествията не бива висш държавен служител да казва „Карам по 20 км всяка седмица“, а „По 3 дни от седмицата отивам на работа пеша или с велосипед“.

Съвсем очевидно е, например, че велоалеите не са създадени като спортна, а като транспортна инфраструктура. Целта им е да улеснят човек да иде от дома си до работа/магазин/детска градина/училище/университет и т.н. с велосипеда. Или пък до Гребната база – а там, вече може да спортува.

Но какво значение има това?

Има, тъй като, ако отидеш на работа с велосипед, ти си оставил автомобила си. Не си изгорил определено количество бензин, дизел или газ и не си замърсил въздуха на Пловдив. Когато това го направят 100 или 1000 човека, ефектът ще е малък. Когато го правят 50% от жителите на Копенхаген, ефектът е впечатляващ.

Кавичките на „сезона“ по-горе бяха саркастични. Знаете ли защо? Защото в Копенхаген около 3/4 от хората продължават да карат велосипедите си дори през зимата, дори когато вали сняг. Сезон няма, защото това не е спорт.

Между другото, освен липсващите вредни газове, няколко (или 10 000) автомобила по-малко ще имат и други ефекти: по-малко автомобили в центъра на града – повече място за хора; по-малко шумово замърсяване, тъй като един велосипед е по-тих от който и да е автомобил; по-малко вибрации, нещо, което е особено важно, като си говорим за културно-историческо наследство и неговото опазване; по-малко инциденти по пътя също; и не на последно място (за да оборя една глупава картинка в интернет, наречена „Велосипедистът: най-големият враг на икономиката“) – повече пари, които да се въртят в местната икономика. Месечната поддръжка на един велосипед е изключително по-евтина от тази на един автомобил – разходите клонят към нула. Това значи, че всеки велосипедист ще има повече средства, които вместо да дава за гориво, ще ги вкарва в местната икономика – вместо 2-3 литра дизел, ще купи билет за театър, вместо поредната смяна на масло – ще си купиш нещо от фермерския базар в Капана. Така вместо руски газов гигант да забогатява (няма да обеднее, не е умрял за Пловдив), ще забогатява нашият град.

За да има ефект всичко това, обаче, трябва, ако не да догоним Копенхаген, то поне да сме на процент от тяхното ниво. Ако 10% от хората вместо с автомобил, отиват на работа с велосипед, ефектът ще се усети. И за това „пропагандата“, рекламата на велосипедизма, трябва да бъде за неговото ежедневно практикуване – за ходене на работа, училище, университет с колело – а не за спортуване събота и неделя.

Затова и няма никакъв смисъл кметът да казва „През уикендите ще ме виждате с колело по велоалеите“ – ще има смисъл, ако каже (и го направи): „Ще ходя на работа с велосипед“. И тогава всички негови привърженици ще се замислят – и те да ходят с колело на работа. И ако неговите конкуренти започнат да ходят на Общинския съвет с колело, техните привърженици ще се замислят – и те да ходят на работа с колело. Ако преподавателите в университета, учителите в училище, бизнесмените, обществените фигури, културтрегерите и останалите хора също започнат да ходят на работа с колело, учениците, студентите, служителите също ще започнат. И тогава този 10% ще ни изглежда малък. Тогава вече ефектът ще е очевиден:

Въздухът ни ще е по-чист.

Всички ще сме по-здрави.

Всички ще сме по-богати.

Трафикът ще е по-малък, паркиралите навсякъде автомобили в центъра ще са по-малко.

Градът ни ще е по-тих и спокоен.

В неделя, 10.04 блзио 1000 пловдивчани излезнаха с колелетата си за откриване на велосезона под тепетата. СНИМКИ може да видите ТУК

Вашият коментар