Бъдни вечер: да си спомним за българските традиции

Традициите не са това, което бяха. Клиширан израз от една реклама и тъкмо затова верен. Без традиции обаче не може. Просто те се видоизменят в зависимост от материалното и духовното ниво, ритъма на труд и ежедневие. Името Бъдни вечер се е наложило доста упорито в публичното пространство, но има още поне пет-шест различни имена из българското етническо такова – Малка, Детска или Суха Коледа, Мали Божик, Кадена вечер и др. По отношение на старите и вече позабравени традиции трябва да се има предвид, че има два ясно откроими субстрата – християнски и езически, в повечето случаи силно преплетени. Християнската традиция е свързана с ходенето на църква през деня, където се причестяваш и изповядваш, а през нощта е тържествената служба в очакване на Рождество. Това, което основно се спазва в наши дни като остатък от религиозните повели, е постната трапеза. Освен че в гозбите не бива да има никакви продукти от животински произход – месо, яйца, мляко, редно е и самите храни да са според народните кулинарни корени. Моля, без киноа, чиа, авокадо и други екзотики. Нужно е да се отдаде предимство на местното, ако не от памтивека, то поне възприето от вековни традиции. Такъв продукт, например, е тиквата, която може да се консумира както сготвена самостоятелно, така и под формата на баница.

Може би най-разпространеното име освен утвърденото е Малка Коледа. Не съм специалист, но вероятно то, както и другите вариации, свързани с думите малък и дете са свързани с традицията, че някога на този ден са обикаляли по домовете групи млади момчета с песни и пожелания за берекет. Те не трябва да бъдат обърквани с коледарите, както много често се случва, последните са големи възрастни мъже, на които ще обърнем внимание в следващ материал, специално посветен на големия празник. Може да се каже, че тези малки момчета репетират за истинския много по-сложен и дълбок ритуал. Големият наш етнограф Димитър Маринов в неговия фундаментален труд „Жива старина“ за някои области на Северозападна България ги нарича кофръжници по името на хлебчетата – кофръги, които се приготвят още в деня преди Бъдни вечер, със специалната цел да им бъдат раздавани. В някои по-богати домове са замесвани и опичани и над 100 кофръги. Хлябът има огромно символно значение. Няма празник, за който да не се изпича хляб обикновено специално замесен, много често и украсен. Този за Бъдни вечер се нарича Боговица, Коледник, или Вечерник. Димитър Маринов пише и за още много други хлябове с различни имена и форми, които са раздават на различни членове на многобройните някога семейства.

Сухата Коледа идва от постенето – в случая сухо е противоположното на блажно. В недотам далечното минало постите са спазвани строго. Много впечатляващи в това отношение са детските спомени на роденият през 1907 г. голям наш социален и народопсихолог Иван Хаджийски. В Троян традицията е била прасето да се коли на Малка Коледа. Кой съвременен, човек участвал в такова мероприятие може да си го представи без димящата скара и богатата на мазни и холестеролни мръвки трапеза. Нищо такова. Работата около разфасоването, консервирането, кълцането, приготвяне на кървавици, топене на мас и пр. е извършвана без да се яде от приготвяното месо, предназначено за следващите дни и въобще за цялата идваща година. Надали много хора в съвремието са способни на такава устойчивост.

Широко известно е, че ястията на трапезата трябва да бъдат нечетен брой, обикновено седем, но може и повече. Счита се, че вечерята трябва да започне и свърши рано, защото така през цялата следваща година подхванатата работа ще спори и ще приключва навреме. Проф. Николай Колев, мой преподавател във Великотърновския университет, пише, че върху слама се нареждали продукти, каквито семейството произвежда (ако не са постни, не се ядат), за да ги има и през следващата година. Внася се също лемеж, палешник, рало или цял плуг. Също за плодородие. Важен обред също е прекадяването с тамян, разчупването на хляба и бъдникът. Голям пън, обикновено от дъбово дърво, който трябва да гори цяла нощ. Каквото е останало от него се пази през годината и се счита че има целебно въздействие, ако дете е урочасано, му се дава да пие вода, в която бъдникът е бил натопен. Сламата от трапезата се изгаря на сутринта, а пепелта се разхвърля по ниви, обори, полози, хармани. Отново за берекет.

В Софийско храната се поднася направо върху пода. Разпространено повсеместно е поверието, че не е хубаво по време на вечерята да се става и ако се налага, се върви приведен. След вечерята се правят гадания, пеят се песни, разказват се истории. Няма телевизия, интернет и телефони

Старите традиции и обреди са преди всичко скромни, сдържани, свързани с дома и семейството – твърде далеч от съвременната комерсиализация на масовото потребление. Дано поне в това отношение опасността от вируса направи нещо положително, като макар и малко ни върне към тези ценности.

Вашият коментар