Бъдни вечер: да си спомним за българските традиции

Традициите не са това, което бяха. Клиширан израз от една реклама и тъкмо затова верен. Без традиции обаче не може. Просто те се видоизменят в зависимост от материалното и духовното ниво, ритъма на труд и ежедневие. Името Бъдни вечер се е наложило доста упорито в публичното пространство, но има още поне пет-шест различни имена из българското етническо такова – Малка, Детска или Суха Коледа, Мали Божик, Кадена вечер и др. По отношение на старите и вече позабравени традиции трябва да се има предвид, че има два ясно откроими субстрата – християнски и езически, в повечето случаи силно преплетени. Християнската традиция е свързана с ходенето на църква през деня, където се причестяваш и изповядваш, а през нощта е тържествената служба в очакване на Рождество. Това, което основно се спазва в наши дни като остатък от религиозните повели, е постната трапеза. Освен че в гозбите не бива да има никакви продукти от животински произход – месо, яйца, мляко, редно е и самите храни да са според народните кулинарни корени. Моля, без киноа, чиа, авокадо и други екзотики. Нужно е да се отдаде предимство на местното, ако не от памтивека, то поне възприето от вековни традиции. Такъв продукт, например, е тиквата, която може да се консумира както сготвена самостоятелно, така и под формата на баница.

Може би най-разпространеното име освен утвърденото е Малка Коледа. Не съм специалист, но вероятно то, както и другите вариации, свързани с думите малък и дете са свързани с традицията, че някога на този ден са обикаляли по домовете групи млади момчета с песни и пожелания за берекет. Те не трябва да бъдат обърквани с коледарите, както много често се случва, последните са големи възрастни мъже, на които ще обърнем внимание в следващ материал, специално посветен на големия празник. Може да се каже, че тези малки момчета репетират за истинския много по-сложен и дълбок ритуал. Големият наш етнограф Димитър Маринов в неговия фундаментален труд „Жива старина“ за някои области на Северозападна България ги нарича кофръжници по името на хлебчетата – кофръги, които се приготвят още в деня преди Бъдни вечер, със специалната цел да им бъдат раздавани. В някои по-богати домове са замесвани и опичани и над 100 кофръги. Хлябът има огромно символно значение. Няма празник, за който да не се изпича хляб обикновено специално замесен, много често и украсен. Този за Бъдни вечер се нарича Боговица, Коледник, или Вечерник. Димитър Маринов пише и за още много други хлябове с различни имена и форми, които са раздават на различни членове на многобройните някога семейства.

Сухата Коледа идва от постенето – в случая сухо е противоположното на блажно. В недотам далечното минало постите са спазвани строго. Много впечатляващи в това отношение са детските спомени на роденият през 1907 г. голям наш социален и народопсихолог Иван Хаджийски. В Троян традицията е била прасето да се коли на Малка Коледа. Кой съвременен, човек участвал в такова мероприятие може да си го представи без димящата скара и богатата на мазни и холестеролни мръвки трапеза. Нищо такова. Работата около разфасоването, консервирането, кълцането, приготвяне на кървавици, топене на мас и пр. е извършвана без да се яде от приготвяното месо, предназначено за следващите дни и въобще за цялата идваща година. Надали много хора в съвремието са способни на такава устойчивост.

Широко известно е, че ястията на трапезата трябва да бъдат нечетен брой, обикновено седем, но може и повече. Счита се, че вечерята трябва да започне и свърши рано, защото така през цялата следваща година подхванатата работа ще спори и ще приключва навреме. Проф. Николай Колев пише, че върху слама се нареждали продукти, каквито семейството произвежда (ако не са постни, не се ядат), за да ги има и през следващата година. Внася се също лемеж, палешник, рало или цял плуг. Също за плодородие. Важен обред също е прекадяването с тамян, разчупването на хляба и бъдникът. Голям пън, обикновено от дъбово дърво, който трябва да гори цяла нощ. Каквото е останало от него се пази през годината и се счита че има целебно въздействие, ако дете е урочасано, му се дава да пие вода, в която бъдникът е бил натопен. Сламата от трапезата се изгаря на сутринта, а пепелта се разхвърля по ниви, обори, полози, хармани. Отново за берекет.

В Софийско храната се поднася направо върху пода. Разпространено повсеместно е поверието, че не е хубаво по време на вечерята да се става и ако се налага, се върви приведен. След вечерята се правят гадания, пеят се песни, разказват се истории. Няма телевизия, интернет и телефони

Старите традиции и обреди са преди всичко скромни, сдържани, свързани с дома и семейството – твърде далеч от съвременната комерсиализация на масовото потребление.

За автора

Вашият коментар