Честито Рождество Христово!

Скъпи приятели на MediaCafe, Честита Коледа!

Бъдете здрави, щастливи, успешни, обичани и обичащи!

Нека в къщите ви има топлина и уют, а вярата в душите и сърцата ви никога да не угасва!

Пожелаваме ви весело изкарване на празничните дни, а със следващите редове ще се пренесем в миналото, за да си припомним историята на Коледните традиции по света и у нас.

Твърде интересно е обстоятелството, че в народните традиции по отбелязването на този основополагащ за християнството ден личат сериозни езически реликти. Самият празник е непознат до IV век, когато най-напред през 336 г. е отбелязан в Рим, а през 379 в Константинопол. През следващите години е възприет и от другите Източни църкви, но официалното му признаване като голямо събитие за християнския ствят е през 431 г. На територията на Източната римска империя първоначално е отбелязван на 6 януари заедно с Богоявление, както и до днес прави Арменската църква. Още от тези времена се водили спорове кога точно е роден Спасителят, като версиите били три – 25 декември, 25 март и 14 април, но в крайна сметка се наложила първата дата, в което също прозира ясна езическа връзка със зимното слънцестоене, от когато денят и слънчевата светлина започват да нарастват и това е един от основните празници в различни култури на почитане на Слънцето или божеството, което го пресонифицира.

Особено силни са източните традиции, свързани с това, че на този ден се отбелязвало рождението на слънчев бог и на бог Митра. Практика на ръководителите на християнската църква била да разпространяват вярата, заменяйки празниците на старите езически богове с християнски светци или събития от живота на Исус Христос и света Богородица. В тази връзка вероятно голямо значение за утвърждаването на датата 25 декември има обстоятелството, че за нея се застъпва Августин Блажени, един от най-авторитетните богослови на късната античност, считайки че рождението в ден който е най-кратък и след това светлината запова да нараства с всеки следващ е от голяма важност и за това тази дата е и най-подходяща.

Този календар бил почитан от хилядолетия от населението на Европа, Северна Африка и Близкия изток, препитаващи се със земеделие и животновъдство. Така че това е и основното обяснение за широкото разпространение и популярност на християнството. В резултат, както пише проф. А. Калоянов, „под прикритието на Рождество Христово през цялото Средновековие съжителствували унаследените от прадедите и привнесените от църквата вярвания: появили се великолепните величаво-пантеистични и същевременно интимно сближени образи на Бога, Божията майка и светците във фолклора. Езическата подложка на обреди и песни по Коледа е явна, както е видимо и многовековното въздействие на източното православие върху тях, благодарение на което са достигнали до нас като „жива старина“.

За съжаление, в годините след Втората световна война по различни причини тези архаични традиции изчезват или силно се променят, но историческата истина е установена. Големият християнски празник стъпва на древна езическа основа като обредност и вяра. Това не го прави по-малко християнски, но задачата на изследователите му е чрез внимателно проучване и съпоставяне да отсеят кой елемент от кое време датира, какво е съответното влияние и кога е привнесено. Самото най-популярно име на празника у нас – Коледа произтича от римското нименование на първите дни от новия месец. Народната етимология широко разпространена у нас, че името идва от коленето на прасето няма нищо общо. Дали името е възприето от завареното антично население сред заселилите се тук славяни и прабългари, или това става по-късно под влияние на влашкото население на север от Дунава, което говори вулгаризиран латински език, не е съвсем изяснено, но римското влияние е очевидно за всички езиковеди. На старобългарски думата се е пишела с малка носовка Ѧ – ен и е звучала Коленда.

Особено видна е древната ритуалност в обичая Коледуване. Коледарите са млади момци, предвождани от по-възрастен женен мъж и са най-много 13 души. Освен задължителната фигура на водача в някои части на страната има разпределени и други роли „баба“ или „баба-невеста“, „магаре“, „поясмар“, „булка“, „котки“ и др. Всеки има собствена роля.

Водачът се именува различно, според ролята. Щом предоставя стан на коледарите, той е „станеник“ и някога това име за водача е било общоразпространено – среща се в коледни и водичарски песни по цялото българско землище. В ролята на предводител на „войска коладници“ той е „цар“. Ако се отличава с правото единствен да благославя кравая, той е „поп“, „блажич“, „мармарин“, а ако е „съпруг“ на водената „баба-невеста“, той е „старец“ или „дедица“. Неговата фигура също е свързана с древни традиции. В ръката си носи символ на своето водачество – препратка към монаршеския жезъл – т. нар. ела, китка, стрела, сабя. Понякога има и корона.

Песните са дълги и изключетелно инетересни, изпълнени със старинни персонажи и препратки. Коледарите излизат след полунощ и обикалят селото до настъпването на деня. Това е силно местен обичай. Всяко селище си има свои коледари. С настъпването на Коледа до Богоявление – периодът в който Младенеца не е кръстен се определя като „мръсни дни“ – време в което витаят зли сили. Част от функците на коледуването е чрез благословиите, песните и наричанията да се предпазят дома, реколтата и стопаните от урочасване и лошия късмет носен от злите създания. Част от събраното от коледарите се нарежда на общоселска трапеза, край която се свири и играе, надпява. В някои райони се е провеждал търг с наддаване за краваите на най-хубавите моми, а събраните пари са давани на църквата, след войните са дарявани за построяване на паметници на загиналите от селото. Този обичай изглежда по-нов с влияние на паричните отношения и капитала.

Сега коледуването е по-скоро фолклорна атракция, но е добре проучено от изследователи на народната култура. Все още се среща и като обичаи в различни населени места, запазили традициите си. Езически символ е и коледното дърво дошло от Запад посредством древните германци, но както беше посочено и в българската Коледа има украсена ела – на различни места така се нарича жезълът на станеника.

Така че празникът е възникнал от смесване на различни култури и продължава да бъда такъв, надхвърляйки отдавна границите на християнството.

Весела Коледа!

За автора

Вашият коментар