Има ли нещо гнило при отчитането на смъртността от COVID-19?

От известно време вървят слухове, че хора, които не са починали от Ковид 19, са записвани като жертви на вируса. Повечето, които съм чувал, са от рода някой казал на някого и той казал на трети, който пък казал на мен – с други думи не особено достоверни твърдения. Наскоро обаче моя позната лично сподели, че нейният съпруг починал от инсулт, но в смъртния акт отразили Ковид. Както Тацит е казал, Haud sepmper errat fama или мълвата не винаги греши. Към тази доста известна сентенция има и продължение – aliquando et elegit – и понякога подбира [вярното]. Чувал съм дори, че лечебни заведения, роднини на починали, а и самата ни държава имат някаква полза от завишаването на смъртността от пандемията. На такива информации следва да се обърне подробно внимание не тук, а или от жълти медии, или от компетентни органи. Аз ги регистрирам като отправна точка за друго. По-висока смъртност има със сигурност. Това се вижда и от информационните медии. Те рядко ни оставят без споменаване на смътни случаи, но сега действително количеството е повишено. Това най-добре се вижда от съобщенията за по-известни хора, на които е нормално да се обърне повече внимание. Наскоро беше съобщено, че в Пловдив в последно време се правят двойно повече погребения, отколкото преди година по същото време. Националният статистически институт също отчита завишена смъртност. Така че, за голямо съжаление, хора умират в по-голямо количество, а България бездруго е сред първите по смъртност страни в световен мащаб и преди пандемията.

Но все пак има нещо гнило, нещо странно. Индексите на смъртност и раждаемост в страните от Европа не са в пъти, а в проценти или дробни числа. На този фон изглеждаше много странно съобщението наскоро, че в Турция за ден при около 28 хиляди заразени са починали 160 души. Някъде толкова на същия ден бяха жертвите и в България, но при около четири хиляди заразени. Тогава си помислих „Турция е с далеч по-младо население и по-благоприятни демографски показатели“. Няколко дни по-късно обаче чух, че около 30 хиляди заразени за денонощие имало и в Русия, като починалите са малко под 500. За Русия не важат обясненията, които могат да се дадат за Турция. Голямата северна страна има може би по-лоши демографски показатели и от България или при всички случаи съизмерими, така че как е възможно смъртността в нея да е в пъти по-ниска?

Ясно е, че нито Русия, нито Турция могат да служат за пример за подаване на достоверна статистическа информация пред международната общност по отношение на техни вътрешни проблеми, но все пак в някаква степен стойностите трябва да са съизмерими. В крайна сметка смъртните случаи, особено ако са масови, не се крият лесно. Освен това навсякъде здравните системи и администрациите са претоварени, надали първостепенната цел е да се прикриват и изопачават данни. Въпросът защо ние сме толкова зле си струва не само да се обмисли, а и много внимателно да се разследва. В крайна сметка вероятната истина е, че дори тези, които не умират заради болестното състояние, причинено от Ковид 19, също са негови жертви. Заради постоянните апокалиптични данни от новините за колапс в здравната система, за разпространение на заразата, за претовареност на лекари и медицински персонал много хора избягват да потърсят навременна помощ за проблемите си и стигат до болниците прекалено късно. Напомням отново, че и преди се знаеше, че страната ни е на челно място по сърдечно-съдови и други социално значими заболявания. Невъзможно е те да са намалели с идването на вируса.

Другият интересен въпрос е с отчитането на заразените. Медицината вече знае доста повече за Ковид 19, отколкото преди половин година. Знаят волю-неволю и всички, които са прекарали болестта и техните близки. Цялата статистика, която се обявява – за заболели и оздравели е въз основа на PCR тестовете. В началото на пандемията те очевидно бяха най-надеждното средство за диагностика, но в хода на времето стана така, че т. нар. бързи тестове на практика ги достигнаха и сега и двата вида имат достоверност около 95 %. Като оставим настрана тези, които не се тестват и доста голяма част от тях вероятно твърде безотговорно сеят заразата, като не се изолират от околните, все повече и повече стават хората, които констатират заболяването с бърз тест. Какъв е проблемът положителните бързи тестове също да влизат в статистиката? Те се извършват и регистрират в лаборатории и със сигурност информацията може да се подаде по същия начин като при PCR тестовете. Може би тогава обаче вълната на заболели ще нарасне значително. Бързият тест е готов най-много за час, докато за PCR понякога може да се чака и два дни. Цената на бърз тест е 30-40, а на PCR 90 – 120 лв. Освен това не трябва да се подценява и фактът, че с бърз тест не подлежиш на карантиниране и най-вече проверка. Защото ако си регистриран с PCR, трябва да си стоиш у дома, ако те проверят и не си там, глобата е 3000 лв. В повечето случаи, човек болен от Ковид след петия – десетия ден вече е достатъчно добре, за да може да излезе на разходка, знае се и че след десетия ден, ако не е имал усложнения, не може да принася заразата.

Голям проблем в тази криза не само в България, а и въобще е, че административните и здравни органи вместо да действат изпреварващо и превантивно се опитват да наваксат изоставането от това което се е случило. Това обаче не е нещо ново. Обикновено винаги отношенията в живота изпреварват реда и правилата, които почиват на традиции. Затова и най-мъдрите държавници и учени са визионерите, тези които мислят и действат в перспектива.

Вашият коментар