Вече никой не може да повярва, че скоро няма пак да има парламентарни избори, така че съм поне скептичен по въпроса, за да не кажа песимист. И след пролетния, и след есенния вот прогнозирах, че редовно правителство ще се състави, но не би. В своя защита трябва да кажа, че така твърдяха далеч по запознати от мен корифеи на съвременните обществени науки, каквито са политологията и социологията, докато аз съм един прост историк, загледан в миналото. Очевидно обаче този хор от анализатори е разпявал това, което му се иска, а не това което е вероятно да стане. Няма да е справедливо да се съдят тези мнения и хората, които ги изказват. Нормално очакване е политиците да са разумни хора и да проявят здрав разум. Дори да са български политици. Сега обаче е точно обратното, защото както много неща се промениха, така и нищо не се е променило.
Фрагментацията е сериозна. Една трета от гласоподавателите си гласуват за ГЕРБ и ДПС, които са осъдени на изолация от останалите две трети. Цялото това гласуващо количество хора представлява също около една трета от всички български гласоподаватели, като останалите две също не са единни – някои гледат сеир, други се възмущават, трети са напълно безразлични. Това масово негласуване поражда изкривено представителство в Народното събрание. За него има много фактори, но все ми се струва, че пандемията, макар и да не може да се пренебрегне, не е водещият. Овен това достатъчно много се говори за нея, че и тук да трябва да ѝ се обръща специално внимание. Много по-значим фактор е безразличието, до което хората бяха доведени от родните неспособни да се разберат политици. Друго важно обстоятелство са машините, които играят роля на скрит ценз, най-вече образователен, въпреки че тук могат да се вкарат и допълнителни понятийни уточнения. И аз не знам – фина моторика ли, функционалност, технологична изостаналост, интуитивност, интелигентност и т. н., но основното е неграмотност и неразбиране на написаното, от много, които иначе могат да го прочетат. Тук роля има отново неадекватността на подготовката, не толкова че липсваше разяснителна кампания, винаги ще има неразбрали, колкото че не е направено достатъчно софтуерът да е по-ясен и гъвкав. Но вероятно това е с определена цел, а не пропуск. Така големи маси от неграмотното (за съжаление) население, което в България постоянно се увеличава, не бяха допуснати до урните. Другият важен задържащ ги елемент бяха репресивните мерки към тарторите, които купуват гласове. От ГЕРБ ревнаха срещу оказвания върху тях натиск от страна на стария репресивен кадър Бойко Рашков, който нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил и до голяма степен имат право. Очевидно този вид реваншизъм е част от политическата картинка. Когато техният Бойко беше на власт, шпицкомандите на Гешев не се посвениха да нахлуят в Президентството.
С такива маниери демокрация не се прави и мисля, че е крайно време да се размаха пръст към едните и другите. Хубави или лоши ГЕРБ и ДПС имат около 90 депутати. Зад тях обаче стоят гласовете на редови български граждани, точно каквито са и избирателите на другите партии. Някога Маргарет Тачър казваше за ЕС, че не одобрява много неща, но когато Великобритания е вътре, може да направи повече срещу тях, отколкото ако е извън него. Тези партии заради хората, гласували за тях, не трябва да се изключват така категорично. Политиката е изкуство на компромиса. Така възможностите за коалиция биха били много по-широки. Ясно е, че рецептата е да направи кабинет, контролиран от новите силни на деня Продължаваме промяната, но с широко участие от други страни. Възможните засега коалиционни партньори са БСП, ДБ и ИТН. Лавината гласове за първата в момента политическа сила обаче помете значителна част от тези на техните по-близки евентуални съюзници. ДБ и БСП са почти занулени, бившите гонители на мутри – са под чертата. ИТН понесе чувствителен отлив. Простата аритметика показва, че без депутатите на Слави при изключването на ГЕРБ и ДПС не може, а как да се вярва на политическа сила, която вече на два пъти предизвика извънредни избори заради очертаване на твърде многото и неприкосновени „червени линии“? Всъщност има един малък шанс, ако се вземат и гласовете на Възраждане, но това е възможно повече на теория, защото нито във вътрешно, нито във външнополитически план изглежда разумно да се търси тяхната подкрепа. А и ако може да се вярва на лидера им, те няма да я дадат на никой, защото целта им е да управляват самостоятелно. Нищо не може да бъде категорично, но поне заявките на този етап са такива. Така че би следвало да се потърсят възможни допирни точки с ГЕРБ и ДПС. Вярно, че тези сили са символ на корупция, инженеринг, задкулисие, далавери и какво ли не друго в очите на много обикновени хора и политици, но това са солидни партии, зад които, повтарям, стоят хора, не по-различни от останалите, които са гласували. Да не забравяме, че БСП доскоро носеше подобни негативи от времето на управлението през 2005 – 2009 и 2013 – 2014. В момента обаче единственото хубаво, което се случва с тази партия, е че сякаш тези тежести накрая бяха изкупени. Но силите, които ще се коалират с БСП, да знаят – това е партия с традиции, която обикновено падне ли ѝ власт, действа по начин близък до този на Бойко Рашков (защо ли?).
В крайна сметка не съм оптимист, но някакво суеверие се обажда, че по схемата на известната поговорка стомната с вода на третия път ще се счупи, а това ще е каръкът, който пречи да се направи редовно и още по-важно – резултатно работещо правителство. От трибуната, която имам, призовавам за разум и консолидация. Никой не е безгрешен. Служебният кабинет, формиран от президента и изпълняващ неговата воля, се провали в много отношения. За БСП и ИТН вече се каза. Сриването на ДБ е жалко, защото това е политическа сила с потенциал от кадри, идеи и организация. Съпредседателите на ПП са умни и симпатични, но има с какво да предизвикат съмнения. От снощи заваляха сравнения между техния проект и НДСВ, но царят имаше 120 депутати и близо два милиона гласа. Кирчо и Кокорчо, както гледам, че ги наричат техните хейтъри из социалните мрежи, надали ще достигнат 700 хиляди. Фундаментите на изправяне на милата ни родина на крака и скъсване с порочните практики от миналото са два: 1. Пребиваващите в Народното събрание наистина да вникнат в смисъла на надписа над входа му.
2. Крайно време е управлението на национално и местно ниво да премине повсеместно в ръцете на хора, десетичните цифри на чиито набори започват от 7 нагоре, които не са свързани с със старите номенклатурни и ченгеджийски похвати, които 32 години след 10 ноември 1989, са основна пречка за развитието на страната.
За автора
