Как да отпушим трафика в Пловдив: Железопътен транспорт

Хаосът в трафика и неуредиците с масовия транспорт са огромен проблем за всички пловдивчани. MediaCafe продължава да дълбае темата, а нашият приятел Ангел Спасов, живеещ в Осло, Норвегия, ще ни разкаже в поредица от материали как са решени тези възлови за нормалния живот на гражданите въпроси в скандинавската държава. След обзорния материал за различните опции, които има пред Пловдив, този път във фокус попада и първият тематичен, разясняващ възможностите при развитие на железопътния транспорт. Приятно четене!

Абстрахирайте се от посочените в сравненията градове. След като има средства за субсидии към частните фирми, изпълняващи обществен транспорт в Пловдив и региона(който е ужасно нередовен и масово неудобен), а собствениците им явно печелят достатъчно предвид показвания стандарт, това означава, че с правилно управление на средствата същите ще са достатъчни да се сравняваме с големи градове в западна Европа.
Започваме от железопътния транспорт и всичко, което влиза под неговата шапка – влакове, трамваи, метро.

Снимките показват автоматизирана система за обезопасяване на трафика там, където се пресичат трамваен и автомобилен/автобусен транспорт.
Дали подобна система би била подходяща за проблема с трафика по бул.„Копривщица“? Със сигурност, но това все пак е свързано и с правилно въвеждане и отвеждане на трафика от двете страни на сега съществуващата ж.п. линия. Другите варианти са с построяването на подлез/надлез за ж.п. или за автомобилния трафик. Това вече е въпрос на планиране – логистично, техническо и икономическо.

В този случай бариерите стоят затворени за около 20-25 секунди, като това се случва на всеки 5-6 минути при ситуация, когато трамваите се движат по график – на всеки 10 минути във всяка посока. Има и изключения, разбира се, случват се задръствания, както и струпване на трамваи по тази причина, но в най-лошия случай системата стои затворена за около 3 минути, като следва кратък интервал на отваряне, след който се пропуска отново трамвайния трафик. По същество линията по дължината на бул. „Копривщица“ не се различава по никакъв начин от трамвайната линия, показана на снимката. В центъра на градовете, които имат трамваи няма как да се използва такава система, трамваите се движат нормално, успоредно с останалия трафик, както е и в София всъщност.

Развитието на качествен локален ж.п. транспорт ще даде възможност и за развитие и на летище Пловдив, както и на по-малките летища в областта, а с това ще се подпомогне и икономическото развитие на близките населени места. Помня неуспеха на локалната железница преди години, но за мен това се дължи на лошо планиране и още по-лошо менажиране.

С развитието на индустриалните зони около града, такъв тип локални железници стават абсолютно необходими по две основни причини:

А: Железопътният транспорт е с предимство навсякъде и закъснения в трафика са изключителна рядкост, особено на локално ниво, а това дава възможност на хората да се придвижат от вкъщи до работа и обратно (най-често ползваният ежедневен маршрут) изключително бързо с евентуална смяна на един влак, в зависимост от маршрута

Б: Количеството стоки, които могат да се превозват от и до индустриалните зони, съпоставимо с всякакъв друг транспорт, просто няма място за сравнение. Не е случайно, че фирма ПИМК подписаха договор и пускат влак от Бургас(пристанище) до Пловдив (интермодалния терминал) основно за нуждите на датската фирма за мебели JYSK, дори при наличието на магистрала Тракия. С това се разтоварва и тежкотоварният трафик по самата магистрала.

Бонус към този тип транспорт е практически почти нулевото замърсяване, предизвиквано от стандартния автомобилен, автобусен и тир транспорт, който освен с прахоляка, замърсява с фини частици от гумите и от спирачните си механизми в добавка на изгорелите газове от горивата.


Опитах да намеря карта на съществуващите ж.п. линии в Пловдив, но това се оказа невъзможно. На следващите снимки можете да видите картите на метрото, трамвая и ж.п транспорта в Осло, а за последните и в цяла източна Норвегия.

Картата на трамвайните линии, които са 6 на брой, показва от къде тръгват, докъде стигат и къде се пресичат с другите линии, така че планирането на транспорта е изключително лесно. Единствено трамвай 13 излиза малко извън границите на града в участъка Lilleaker – Bekkestua

Виждате картата и на 6-те метро линии, които също се движат основно в града, като последните няколко години бяха удължени и към съседната община в посока запад. Предстои разширението и в посока север.

А ето и карта на ж.п. транспорта, преминаващ през Осло, като очертаното в червено обхваща няколко съседни общини, но разстоянието до най-отдалечените спирки в червения квадрат е 20км от центъра на град Осло.
Крайните дестинации на различните линии са в радиус от около 150км в рамките на Норвегия, а една от тях стига и до Гьотеборг в Швеция, който се намира на 300км от Осло.

Защо ви показвам тези карти? Защото Осло и доскорошната област Акершус (30-60км разстояние от центъра на Осло) са съпоставими с Пловдив град и Пловдив област. На картата по-долу можете да видите зонирането на града и областта така, че всякакъв транспорт да е удобен на хората, които искат да се придвижат от т.А до т.Б. В друга статия ще добавя и другите видове транспорт, на този етап съм се спрял само на ж.п. транспорта.
Билетите са разпределени ценово според зоните, както следва:

  • Билет за една зона, без значение коя, покрива всякакъв вид обществен транспорт в съответната зона и важи един астронимически час. Това е напълно достатъчно за човек да се придвижи в рамките на зоната, дори да живее в по-малко населено място.
  • Билет за две зони, задължително съседни, покрива всякакъв вид обществен транспорт в съответните зони и важи 1ч и 30мин.
  • Билет за три зони, задължително съседни, покрива всякакъв вид обществен транспорт в съответните зони и важи 2 астрономически часа.
  • Билет за 4 зони(реално не само 4, а всички зони), покрива всякакъв вид обществен транспорт в зоните и е без ограничение във времето.

    Видовете транспорт са ж.п.(влак), трамвай, метро, автобус, ферибот, като те не се намират във всички зони, разбира се. Единственото изключение, което не влиза в цената на билетите, е транспорта директно от/до летището (влак и автобуси). Те са напълно отделен и целево създаден транспорт, който облекчава придвижването до и от летището.

А сега се замислете дали към момента съществуващият ж.п. транспорт в Пловдив и региона е подходящ и дали би могъл да бъде оптимизиран така, че да е удобен на масовата част от пътуващите.

Опитах се да направя карта на ж.п. линиите, минаващи през Пловдив, която може да видите по-долу. При положение, че има все още останали неизползваеми линии, които биха могли да се възстановят, както и опита от преди години(макар и неуспешен) с локалната железница, Пловдив и областта имат много добра възможност за развитие на ефективен масов и много екологичен транспорт, пътнически и товарен. Това ще даде възможност на хората да живеят и работят, където им е удобно, както и да не се притесняват как ще се придвижат от т.А до т.Б в рамките на 40-50км в диаметър от центъра на града, което няма да им отнеме повече от 40 минути до час. Със сегашните задръствания в и около града, както и със съществуващата инфраструктура, това отнема доста повече време към момента.

За да изпреваря въпроса „А как ще се придвижват тези, които нямат достъп до ж.п. транспорт в тяхното населено място?“, това ще засегна в друга статия, но тук може да видите снимки на локален автобусен терминал:

Поглед отгоре и от входа/изхода на локален автобусен терминал.

По-новите такива имат допълнителни паркинги за автомобили и велосипеди, като автомобилният паркинг обикновено се заплаща с някаква допълнителна символична сума към месечната ви карта за обществен транспорт. Същото важи и за паркингите по ж.п. гарите.

Автор: Ангел Спасов

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Може ли Пловдив да се отърве от транспортния хаос?

Кога Пловдив ще има нормален градски транспорт?

Коментари (1)

Вашият коментар