Какво означава доцент по законите на Република България и какво в Община Пловдив?

Преди дни БТА анонсира, че по повод 145-годишнината от освобождението на Пловдив на 12 януари се организира среща с историка доц. Стефан Шивачев. Събитието вече мина. Като дата то съвпадна с конкурс за доцент, на който участва моя близка приятелка в София, а това съвпадение породи мисли и желание да обърна вниманието на обществеността към следния въпрос:

Уважаеми пловдивски медии, не наричайте Стефан Шивачев с титлата доцент. Той не е достигал до нея. Това не е дребнавост, а свидетелство за отношение и компетентност. И ако става въпрос за жълти медии, иди-дойди, но БТА?!

Понастоящем може много лесно да се направи проверка. В сайта на Националния център за информация и документация (НАЦИД) има електронен регистър на академичния състав в Република България, който включва всички научни степени и академични длъжности, придобити (доколкото ми е известно поне от 70-те години насам) или заемани в български институции. Търсачката по име веднага указва, че Ст. Шивачев е само доктор по история, при това доста отскоро – 2018 г.

Некомпетентността в местните медии беше засвидетелствана и тогава със заглавия от рода „Директорът на РИМ – Пловдив стана доктор на науките“. А между „доктор“ – в случая по история и доктор на науките разликата е като между лейтенант и полковник в армията. Доктор се става с научно ръководство и се води образователно-научна степен. Доктор на науките ставаш самостоятелно. Това, заeдно с професурата, е най-висшата научна степен и достижение, което се присъжда от тесни специалисти. Член-кореспондент и академик – още по-високи и престижни, стават единици. Там, разбира се, научните постижения също са водещи но има и много други критерии, а кръгът избиращи по-широко профилиран – има само седем отделения по науки.

Иронията е следната: през есента на 2021 г. между мен и Ст. Шивачев възникна спор, защото той беше категоричен, че в музеите академични длъжности е незаконно да се заемат и отказа да съдейства за моето научно развитие. За да не влизам в подробности – осъзнал, че основната пречка за академичната ми кариера е директорът, заемащ поста си с отдавна изтекъл мандат, в серия публикации, които могат да се проследят тук, разкритикувах тази практика на институцията работодател на директорите – общината. В крайна сметка се проведоха конкурси и Шивачев се оттегли в заслужена пенсия. Преди това обаче на 7 април миналата година, докато още беше директор, в музея се откри изложба „Съкровищата на Краков“. Откриването стана в присъствието на директора на Полския културен център и зам.-кмета Пламен Панов, който за пръв път там публично нарече Ст. Шивачев „доцент доктор“. В последствие нещата стигнаха до такова положение, че на церемонията по встъпване в длъжност на новия директор и изпращането на стария се връчиха почетни адреси от сериозни институции на „доц. Шивачев“. Медиите анонсираха и отразиха събитието със същата информация.

Само, който върви по пътя на науката, знае колко труд трябва да се положи, за да станеш доцент – да напишеш оригинална приносна монография, рецензирана от специалисти, десетки също оригинални и приносни публикации в научни сборници или периодика; да си признат специалист в областта и имаш влияние, което се измерва в цитиране на твоите научни трудове в други. Години усилия, крайно непознати и недооценени в България. Има и още: На конкурса може да участват и други кандидати, знаем за съжаление какво е отношението към конкурсите в нашето общество и очевидно има защо – отнякъде може да се яви някой с по-малко заслуги, но познаващ правилните хора; нерядко се стигна до съдебни дела и обжалване, а понеже се касае за сложна процедура, може да е допуснат технически пропуск, който да послужи за основание съда да анулира конкурса и резултата. Знаем и съдилищата какво обществено доверие имат. С други думи – цената е и много нерви, борба и притеснения.

За всеки човек, занимаващ се с наука, пътят към издигане и развитие минава единствено през заемането на академични длъжности и придобиването на научни степени. Редно ли е писмено или устно да се обърнеш към някой енорийски свещеник като към владика? Не, разбира се. Редно ли е в администрацията да наречеш главния експерт или ръководителя на отдел директор? Също не.

Уважаеми медии и пловдивски общински ръководители, наричайте хората с титлите и званията, които са им присъдени и са заслужили. Ако имате колебание за някого – в наше време проверката става лесно. Общините и медиите все още нямат пълномощия да раздават академични длъжности, а да наречеш доцент или професор човек, без да е такъв, е обидно за научната общност и хората, положили труд или полагащи, за да достигнат до това признание. Със сигурност, ако някой нарече кмета г-н президент или Ваше величество, би направило масово лошо впечатление – същото е и във въпросния случай.

Надявам се да съм мнителен и просто да се касае за недоразумение.

За автора

Вашият коментар