От години се опитвам да защитавам науката история от посегателствата на агресивни любители. В България много хора са твърдо убедени, че история може да пише всеки, а това е вредно и опасно. Историята е сложна наука, точно както и всяка друга. Редно ли е историк да проектира сграда – не разбира се , но ако архитект или инженер напишат книга на историческа тема, даже могат да станат популярни, защото отдавна се шири мнението, че историците са слуги на политиците и съзнателно крият и изопачават истината.
През 2013 г. кметът на Пловдив поръча да се напише история на общината и беше формиран екип от музея, в който работя. Тъй като завеждам там отдела за Нова и Най-нова история, на мен се определи да изследвам периода на социализма, с който дотогава не се бях занимавал, но той така или иначе почти не беше изследван на местно ниво. Най-напред книгата беше представена от ръководителя на екипа като сериозно научно издание, до голяма степен и затова се захванах с него, впоследствие се оказа, че ще бъде популярно, защото хората се затруднявали с академичните оформление и език.
Преди няколко години реших да капитализирам натрупаните познания в научна монография за пловдивската община между 9 септември 1944 и октомври 1990 г. Завършеният миналото лято труд има над 400 страници и близо хиляда бележки под линия, библиографията е от около 300 заглавия и стотици архивни документи. Такава книга не се издава лесно и потърсих помощ. Както е редно – обърнах се към общината, чиято история изследвам вече десетилетие. Отговориха ми, че нямало как да се плати директно издаване и трябва да кандидатствам по проект – така наречения Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“. Името не ми звучеше добре, понеже означаваше, че се съпоставят научни изследвания с други книги по неясни критерии, но тъй като по научните критерии изследването е приносно – т. е важно, реших да кандидатствам.
Сесията се обвява в началото на юли всяка година, резултатите стават известни през септември. Кандидатства се от името на издателство. Докато намеря такова и подготвим сложната документация, изминаха няколко седмици. Работата никак не беше лесна. Книгата обаче бе отхвърлена. Мотивите на жури от известни литератори бяха, че това са познати неща. Един от основните проблеми на историята на близкото минало е, че съвременниците са формирали собствени мнения за него, на които трудно може да се въздейства. Свидетелите на повечето години на социализма имат обща представа за промените в градската среда, но няма начин да знаят стратификацията на мотиви и фактори, свързаност и ред на събитията, политики, финансиране, проблеми, личностни приноси и неуспехи и много други подробности. Нямаше какво да сторя, приех оценката на независимото жури. На практика вместо да получа финансиране „се набутах“ – купих дигитален диск, за да предоставя файла с ръкописа на него, но се оказа, че не работи. Замених го с устройство за флаш-памет, което не ми беше върнато, а макар и не много, то струва пари. Дискът е един лев, флашката също няма да ме разори, но тя може да се използва многократно. Най-евтините такива устройства са 10 лв., има и далеч по-скъпи. Тук не става въпрос за дребнавост, а за коректност.
Наскоро разбрах, че между десетте одобрени книги има две любителски за Пловдив от времето на социализма. Четох едната, тя разглежда построяването на различни сгради и конструкции, на много от които обръщам внимание и аз. Вероятно тематично препокриване има и с другата, така че при тях журито е приложило различен критерий.
Проблемът е далеч по-съществен от личните амбиции и его на който и да било автор. Броят на сериозните научни изследвания за миналото на Пловдив не надвишава с много този на пръстите на двете ръце. Немалко от тях не са на български език и дори не са преведени. Други са неиздадени и се съхраняват като ръкописи в различни институции. Художествени и популярни произведения обаче има в изобилие, като немалко се финансират именно от местната власт. Опитите това да стане и с научни исторически трудове обикновено удрят на камък. Преди почти сто години е подета инициатива за написване на история на града в няколко тома, която след време утихва. Преди около 50 е възобновена, избран е колектив от видни учени, дори са изплатени хонорари, но работата пропада. Единственият резултат е книгата на Николай Генчев за възрожденския Пловдив. Споменах как замислената в началото като научна история на общината се превърна в популярна.
Очевидно е, че институцията, управляваща града, пренебрегва научните изследвания за миналото му, за сметка на превратни лични спомени или издания с непроследими твърдения, неясни критерии, хаотична структура, грешки във фактологията и причинно-следствената връзка. Интересно е, че те са дело на не особено широк кръг от граждани. В резултат сред обществеността от години битува погрешната представа, че най-задълбочени познания и отношение към историята на Пловдив имат хора, които не са професионални историци. За съжаление има и някои, които са, но следват същия модел, за да получат дял от славата и пазарния успех.
По Компонент 4 незнайно защо не се финансира публикуване, а само предпечат, но одобреният автор трябва да сключи договор, задължаващ го да издаде книгата. Максималната сума, която се отпуска е 3500 лв., от които до 30 процента могат да отидат за авторски хонорар – сума недостатъчна за отпечатване на книга в тираж за разпространяване в търговската мрежа. Така авторът е принуден или да бръкне в джоба си, или да тръгне да от врата на врата.
В Компонент 4, както и в наградите „Пловдив“ и „Христо Данов“, липсва категория академично изследване за града в миналото или настоящето. Използваното понятие хуманитаристика е твърде общо. Книгите, определяни по този начин и представени като изследвания, в историческата, а и в другите хуманитарни науки, обикновено имат маргинална употреба, цитират се рядко и като правило в критичен план. Научното изследване е нещо съвсем различно от литературното произведение, дори и от популярните, които стъпват на документално и историографско проучване, и не е редно такива да бъдат в обща категория и да се съпоставят, при това от хора, незапознати със стандартите на съответната наука.
В крайна сметка съм доволен, че кандидатствах по Компонент 4. Получих ценен житейски урок и се сбогувах с дългогодишни илюзии. Негативната оценка ме мотивира да направя изследването си още по-подробно и задълбочено. Книгата ще излезе скоро, намери се и финансиране, така че заинтересуваните читатели ще получат, разбира се – далеч не изчерпателно, но детайлно, аналитично и многопластово издание, с проблемно изложение и проследимост на информацията. В любителските изследвания това или изцяло липсва, или е слабо застъпено. За тях са характерни хвалебствен тон, липса на критичност, неизвестни или повърхностно посочени източници и аргументация, а всичко това като правило води до ограничена употреба във времето.
Следва продължение.
За автора
Видин Сукарев, продължавай напред, не се предавай, колкото и да ти звучи лозунгарско. Поздрави за написаното тук!