Максим Генчев: От Ботев нямат нужда политиците и журналистите

След „Гераците“ и „Левски“ актьорът и режисьор Максим Генчев е готов отново да се върне към националните ни герои, борили се за свобода. В момента текат снимките на следващия му филм – „Ботев“.

В ролята на вечния български поет и революционер ще влезе 25-годишният актьор Деян Жеков. Към него се присъединяват Ники Илиев, Неда Спасова, Филип Филипов, Симеон Гълъбов, Георги Кадурин и други.

С Максим си говорим не само за киното, но и за българската памет, както и за политиката на правене на кино, която в последните месеци бива повече от критикувана.

Г-н Генчев, каква е главната амбиция на екипа, стоящ зад филма? Кой период от живота на Ботев ще обхваща?

Това е мисионерска работа, която включва много хора. Целта ни е да събудим желанието на хората да съхраняват паметта за своите национални революционери. Те са най-светлите българи в нашата история.

Филмът ще погледне към събитията година преди Ботев да е прострелян на връх Камарата. Или по-точно от 1875 до 20 май 1876 година. Мечтата на Ботев не е била да става министър-председател, да управлява България, да пише закони и т.н. Искал е да бъде даскал в свободното отечество. Затова посвещава живота си на тази мисия, но не успява да го види свободно.

Това е поредният Ви филм за български революционер. Защо решихте да вървите по тази нишка и смятате ли да я продължите и в бъдещите си проекти?

Стига да имам физическо здраве и сила. Аз много харесвам Тервел, харесвам Отец Паисий. При мен работата в киното не е егоистична, т.е. не изповядвам собствени представи за емигранти, за пандемии, за съвременни взаимоотношения. За мен това не е интересно, по-скоро е въртене на пари и суетност.

Възприемам правенето на кино за мисия, колкото и помпозно да звучи. Ще ми се, като си отида от този свят, горе да мога да кажа: „Направих един филм за Левски, за Ботев, за Паисий“. Бих надникнал и при Шишман, който историята покрива със срам и позор. Това е един героичен период на България и може би финалната врата, която се затръшва пред българското развитие.

Мисля, че по тези въпроси бих могъл да бъда полезен.

А като се прави филм на историческа тематика, това не ограничава ли възможността от художествена интерпретация?

Напротив, даже дава по-добър вариант, защото правенето на исторически филм без приказка, без приказността, не струва нищо. Превръща се в документалистика, което е съвсем различен жанр. Затова е важно да е направен интересно, да има неочакваност, да бъде сложно създадено – с хубава картина.

Историята е такава, спрямо това кой я разказва. В този ред на мисли е малко като нож с две остриета, защото излизат нови твърдения и теории за минали събития. Това не е ли поемане на риск за възможни обвинения, че тези събития не са представени правилно?

Има такова нещо, но аз не угаждам на общественото мнение – да го водя или да го сгазя. Предпочитам да покажа Ботев, който ще падне в шипковия храст и бодлите ще се забият в челото му, както при Христос, а не прострелян от негов съратник, каквато версия има. Сигурно ще бъда обвинен, че съм пренебрегнал историческата истина.

Имайте предвид, че моите исторически филми – и „Левски“, и „Гераците“, и „Ботев“ сега, те не се харесват масово. Няма как да се хареса нещо масово, върху което всеки един българин има неписани авторски права. Левски, например, приживе е имал досег до 800 000 души, създавайки 723 комитета. Почти половината от българите са били в директен контакт с този човек. Обикаля девет години и прави нещо нечувано в човешката история – тайни комитети. Това във филма не го показах, мислейки, че всеки е наясно с тези факти. И сбърках – трябваше да си покажа как обикаля един мъж, сам в жегата. Прави комитети, предават го, турците го гонят, тича, крие се, намира друг комитет. Можеше да се получи един интровертен, камерен филм.

Последното, което очевидци казват пък, е че не Левски, а някой турчин е обесен, защото на бесилото имало записана турска песен. Аз избрах собствена история, която тръгна от това, че той е бил монах, божи човек.

Сега при „Ботев“ ще оставя символите и метафорите настрана. Ще го направим като последователен разказ за историята на един мъж, който мечтаейки да стане даскал, става революционер и загива за отечеството.

Казахте, че подобни филми не се харесват на масовото общество. Не трябва ли именно произведения за миналото на страната ни да привличат интерес.

Да, но всичко е въпрос на време. Когато излиза „Козият рог“, го заклеймяват и свалят от екрана. Методий Андонов умря от този душевен рекет, който му нанесоха. По-късно става еталон за българско кино.

Същата е съдбата и на „Левски“, само че аз не умрях. Филмът беше пропагандно оплют. Три национални телевизии, четири вестника и 50 филмови критици го смазаха, а народът се води по тях. Беше свален след първата седмица от екраните със заповед на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов, който заяви: „Аз не съм секретарка на Левски, че да го поддържам“.

Много от колегите ми пък се озлобиха, защото го заснех с частни средства, а не с пари от държавата. Подсказах, че могат да се направят филми и без държавата благотворително да дава за глупости милиони, всяка година на едни и същи хора.

И сега виждам, че отправяте критики към Националния филмов център.

Да, защото законът, който Тома Биков и Евгени Будинов предложиха, е прекрасен! Той ще даде естествен подбор. Ще излязат режисьори и сценаристи, които иначе не могат да видят бял свят и умират. Няма ги!

Има десетки гениални автори, а все едни и същи се поддържат. Има едни пет жени продуцентки, на които са им финансирани над 20 филма от НФЦ, и не дават възможност за останалите.

Разбира се, тук-таме се субсидират и хубави филми от държавата. Такъв е „Бащата“ на Петър Вълчанов. Той е много истински. Но подобни ленти не могат да компенсират.

Добре, от тази конфронтация има ли смисъл? Нещо променя ли се?

Има смисъл! Има хора, които вярват в мен. Ето, например за „Ботев“ имам 2000 дарители. Гласът ми се чува, повръща им се от мен, но поне тези хора, които са честни и чисти, трябва да знаят истината. Това нещо не може да продължава! Държавата трябва да подпомага филми от национално значение, а не да се превръща във фонд за въртене на пари.

Разкажете ни малко повече за актьора, който ще се въплъти в Ботев.

Деян Жеков е младо, скромно момче, актьор от Сфумато. Яви се на кастинг, дадох му текст да пробва. Ами… той просто е Ботев.

Той е много емоционален, едвам го удържам да се смири. Ще стане голям актьор от него. Когато снимахме в Калофер, хората го чакаха да се появи по улицата, носеха му погачи, черпеха го. Шегуваше се, че ще го пропият с вкусното си вино.

Това означава ли, че българското общество и днес има нужда от един Ботев?

Да! Само киноиндустрията, политиците и журналистите нямат нужда от Ботев. Те подскачат, като чуят за него. Но народът е велико нещо. Той влиза в леденото хоро, не му пука, хората са силни, като канари. Нищо не може да ги спре.

Ще покажа „Ботев“ по всички паланки на България. Да вдъхнем малко кураж на този народ, да му припомним какви синове сме имали.

Освен парични дарения, знам че имате и материални. Кой е най-интересният предмет, който са Ви дарявали?

От село Бъта имаме шивачка, която ни шие вече 18-ти четнически костюм, без пари. Имам приятел от Козлодуй, който пък прави калпаците и цървулите. Една баба ни прати 5 лв., а друга от всяка пенсия отделя по 15 лв. и ни ги праща.

А един българин се вдига преди време от Скопие, отива в Калофер при кмета и му носи 100 лв. Искал лично да ги даде. Владимир от Канада пък от една година насам всеки месец ни праща по 50-100 евро. Прекрасни хора! За добро или лошо, филмът бърка в душите на хората.

Веселин Плачков, който изигра Левски, ще участва и в „Ботев“.

Да, този път ще изиграе Бенковски в един епизод. Бенковски е с много объркан живот, той е авантюрист, обикалял е по света. Революционните му прийоми са били много шантави, радикален е. Бил е готов да запали къщите на селяните, само и само да се борят срещу потисниците. Просто той заслужава собствен филм или даже цял сериал.

Вашият коментар