Пловдивчанин съм, но живея вече повече от десетилетие в Норвегия. Работя в областта на интелигентните трафик системи в Осло, а коментарът ми по темата за транспорта в родния ми град е провокиран от статията на Видин Сукарев, озаглавена „Кога Пловдив ще има нормален градски транспорт?“.
Отговорът на този въпрот е лесен: Когато управляващите града надскочат парийните си зависимости и започнат да вършат работата, за която са избрани, а именно добруването и развитието на града и жителите му!
Нека не навлизаме в партийни спорове и личностни нападки, а да видим какво реално може да се случи в града, за да стане той по-привлекателен, чист и подреден. За съжаление тук няма лесен отговор,а за да се случи това то трябва да се случат много други различни действия. Да започнем с информацията, която е известна за града ни.
Пловдив е равнинен град, границите на който в посока север-юг и изток-запад са в рамките на приблизително 10-15км. Подпочвените води в града и като цяло в областта са високи, а Пловдив е задушен от две изкуствено създадени общини – Марица и Родопи, което налага развитието му не на площ, а във височина. Градът има все още съществуваща железопътна мрежа, включително локална такава. Тролейната мрежа за съжаление е пред разпад, а инфраструктурата е далеч от модерна.
Поради ред причини, като например по-ниски данъци в общините Марица и Родопи, там се обособиха индустриални зони, които привличат хора от цялата страна с предоставяните възможности за работа. По стар български обичай всички искат да живеят в града, което го пренаселва и задръства с допълнителен трафик на и без това прекомерния такъв. Явно няма политическа воля за промяната на тази ситуация, а и там май нещата трябва да се решат на национално ниво, което налага да се търси локално решение на този проблем.
Застрояването на всички останали свободни (включително зелени) площи, както и височинното застрояване не решават този проблем. Напротив, те го задълбочават, защото високите подпочвени води затрудняват и повишават стойността на построяването, на подземни гаражи под сградите например. Законът уж го изисква, но вратичките в същия закон позволяват смяна на статута по време на строителство, а така много гаражи внезапно стават магазини. И къде паркират собствениците на апартаменти след това? Познахте, където намерят за добре, а липсата на контрол, както и на механизъм за събираемостта на глобите, води до чувство за безнаказаност, което от своя страна „отвързва“ ръцете на паркиращите да паркират както и където си поискат. Всички сме били в това положение по принуда и явно не сме изисквали достатъчно от иначе избраните от нас управници да променят нещата към добро. А работещи решения има, включително в съседните ни държави. Обществени гаражи, месечни абонаменти за паркиране, платени почасови паркинги, задължителен брой паркоместа спрямо жилищата в една сграда(без право за промяна на статута). Това би отпушило доста трафика като за начало, но да се върнем към обществения транспорт.
Когато бях дете, редовността и качеството на транспорта далеч не бяха добри. Аз съм израснал в район Южен, познат ни и като Кичук Париж, а там през годините имахме 2-3 автобуса и 1 или 2 тролея. Автобуси 1, 7 и 27 винаги са били сравнително редовни, движеха се по приблизително едни и същи маршрути, поне в частта до центъра на града, така че може да се каже, че имаше „редовен“ транспорт. Автобус 17 си имаше собствено наименование, на галено му казвахме „бялата лястовичка“, а май и в момента се движи със същото „разписание“. В момента има и други автобуси, минаващи през квартала, което определено облекчава пътуващите с градски транспорт.
Като ученици се придвижвахме основно пеша до училище или евентуално хващахме автобус със смяна на централна гара(учих в ТЕЕ, бившият ТЕТ Ленин). ако случайно същият минаваше покрай спирката по едно и също време с нас. Разстоянието от бившето кино „Тракия“ до техникума ни отнемаше около 30 минути. Бяхме компания от няколко момчета в различни курсове в техникума и времето не се усещаше.
Последните няколко години се направиха велоалеи, които са меко казано недомислени на места, но все пак ги има. За съжаление нито тротоарите са оправени, нито са предвидени велоалеи навсякъде, а като гледам как нещата се правят на парче и се претупват, това ме навежда на мисълта, че всъщност никой няма план за развитието на инфраструктурата като цяло в перспектива поне за 20 години напред. Аз не живея в страната от 11 години, но в същото време работата ми е свързана точно с транспортни системи, които помагат за развитието на инфраструктурата. Виждам как се работи в перспектива, така че където и да живееш, да ти е удобно, да стигнеш до работното си място с най-много една смяна на някакъв обществен транспорт, при това в разумни граници, що се отнася за времето за пътуване. Пловдив има всичко необходимо, за да се оптимизира общественият транспорт, а от там да се отпуши и града от постоянните задръствания, които замърсяват ужасно. Кога последно сте се качвали в посока Родопите и сте поглеждали към града? Смогът е ужасен, а това се диша от всички живеещи в града 24/7.
Какво може да се направи в посока подобрение на ситуацията?
Да започнем от там, че за да се случи нещо, то трябва да се направи централизирано, което означава, че частните интереси на моментните превозвачи ще бъдат засегнати на някакво ниво. Примерът от държавата, в която живея е, че транспорта в рамките на града и на областта (алтернатива на Пловдив град и Пловдив област) се управлява от общинска фирма, чиято цел е да печели и да развива транспорта. Има и субсидии за развитието на транспорта както на локално, така и на национално ниво, но все пак тези средства не се губят по чужди джобове, а се влагат от държавата в общнска фирма и се изискват резултати. Иначе казано, сегашните превозвачи могат да спечелят отново някои транспортни линии, но ще работят по зададени изисквания и под шапката на общинската фирма. Ако не им изнася, то общината трябва да се справи с този проблем като осигури собствен автопарк. Средства за субсидии явно има, което означава, че те просто трябва да бъдат изразходвани правилно. За целта ще трябва всички общини в рамките на Пловдив област да седнат на една маса и да направят стратегия за развитието на транспорта в цялата област, а защо да не се включи и област Пазарджик? Все пак разстоянието между градовете е 30км. А защо не и областите Стара Загора и Хасково или поне части от тях? В общи линии населени места в радиус от около 60км от Пловдив, при нашия равнинен терен като цяло, би трябвало да се включат в оптимизацията на транспорта.
Какъв транспорт имаме към днешна дата?
Железопътен транспорт
Локалната железница е най-бързият начин да се придвижи човек от край до край в града без да страда от задръстванията. Там където ж.п. транспорта се пресича с автомобилния трафик трябва да се намери оптималното решение. Дали ще е с надлез, подлез или автоматични бариери е въпрос на оценка както на риска, така и икономическа такава. Ж.П. транспортът е най-евтиният начин да се превозят голямо количество хора и стоки от една точка до друга. Редовният такъв ще позволи на хората да не променят местоживеенето си и да се тъпчат в града, за да стигнат навреме на работа, в индустриалните зони например. А редовен Ж.П. транспорт означва също така, че тези индустриални зони могат да разширят локациите си, защото за тях ще е все едно дали са до Пловдив или до Карлово, след като транспорта между двете места е в рамките на час, а служителите на фабриките така или иначе в голямата си част живеят в малките населени места около града. Това допълнително ще помогне за развитието на тези малки населени места, те няма да се обезлюдяват, а хората ще могат да избират между живота в големия град и спокойствието на малкото населено място. Аз съм израснал и живял и в четирите най-големи града на България, но вече със семейство и деца предпочитам спокойствието и живота в периферията. А като искам да стигна до големия град, то имам редовен транспорт, включително нощен през уикендите, така че нямам никакъв проблем с придвижването.
Автобусен транспорт
Да започнем от там, че автопаркът трябва да бъде променен с екологичен такъв, а инфраструктурата също трябва да бъде обновена. На въпроса „от къде пари?“ отговорът е, че в момента се инвестира много в такъв тип транспорт и средства има повече от достатъчно. За да се случи реално нещо в града, трябва в натоварените зони, най-вече в центъра на града, да се обособят бус ленти, където да имат право да се придвижват само автобуси и евентуално таксита(с цел да не товарят клиентите финансово). Евентуален бонус би било в тези ленти да се придвижват и изцяло електрически автомобили, което да бъде един от стимулите към подмяна на автопарка със значително по-екологичен. Също така някои улици трябва да бъдат направени еднопосочни или изцяло затворени, само и единствено за обществен транспорт(има елементарни решения), така че да се избегне проблема с неправилно паркирани автомобили, затрудняващи трафика. Също така трябва да се предвидят повече автобуси в час пик (на по-чести интервали), докато извън него може да се движат и по-нарядко. Пример от града, в който живея е, че имаме автобуси на всеки 10мин в час пик, на всеки 15 мин извън час пик, на всеки половин час през уикендите, както и рано сутрин/късно вечер основно в по-външната периферия на областта, а в малките и по-крайни населени места автобусите са дори на час през уикендите. Това, разбира се, е въпрос на планиране, базирано на информацията за трафика, ако изобщо има такава в общината/областта. Реално от вкъщи до центъра на големия град ми отнема около половин час с обществен транспорт. С автомобил ми е 20-22 минути при нисък трафик, а в час пик може да мине час.
В допълнение на всичко това, за нуждите на редовния транспорт в областта ще трябва да бъдат създадени автобусни терминали, базирани също на трафика. Пример за това може да бъде следното: създава се автобусен терминал, да речем в Граф Игнатиево, базирано на това, че там е ключово място заради авиобазата. Има достатъчно място, терминалът се създава точно до самата Ж.П. гара. Времето за пътуване с влак при оптимизиран транспорт и спиране на гарите Филипово и Труд не би трябвало да е повече от 15-тина минути (взимам за изходна точка централна гара Пловдив и самия град като изходна точка на потенциален транспортен проект). От терминала до гарата се прехвърля човек на съответните автобуси, които покриват околните села с радиус на времето за пътуване около 30 минути. Така в рамките на 1 час, дори с включени задръствания, човек може да живее където му е удобно и да се придвижи до града за работа, училище или други нужди с редовен и удобен обществен транспорт. Преди да подскочите „да бе, това е цял час“, задайте си въпроса колко време губите в задръстванията и трафика към днешна дата, включително заради нередовен обществен транспорт?! Такива терминали ще трябва да се създадат на ключови локации, като задължително ще е да се подсигурят паркинги за автомобили и велосипеди, така че човек да има възможност да се придвижи до терминала така, както му е удобно, без в същото време да задръства града с излишен трафик. Обърнете внимание на трафика в час пик, 80% от автомобилите са с по един човек вътре. Това са хора отиващи или връщащи се от работа.
Тролеен транспорт
Поради ограничеността му, свързана конкретно с нуждата „тирантите“ да са закачени към контактната мрежа, то ще трябва да се направи оценка дали е ефективен чисто икономически. Аз лично съм ЗА да бъде оставен, но задължително оптимизиран, защото е екологичен, практичен с превоза на много хора, а модерният такъв вече не е и толкова трудоемък за поддръжка.
Локален железопътен транспорт
Развитието на качествен локален ж.п. транспорт ще даде възможност и за развитие на летище Пловдив ( защо не и на по-малки летища като Чешнигирово или бивши стопански летища), а от там допълнително икономическо развитие на града и областта.
Трамваен транспорт
Такъв към днешна дата има само в София. Пловдив като град и областта имат ж.п. мрежа, която трябва да се използва, а какво всъщност е трамвайният транспорт? Не е ли транспорт по железопътни линии? Дали ще се нарича трамвай, влак или метро, не се ли движи по идентични железопътни линии? В Мюнхен имат С-бан и Ю-бан. В Осло имат метро и трамваи, в Лайпциг и Дрезден имат трамваи, всеки по-голям град в Европа има някакъв или няколко вида железопътен транспорт. На мен ми е все едно как се нарича транспортното средство, стига да ме придвижва от т.А до т.Б за кратко(оптимално) време, да е редовно и да има прилични условия за пътуване в него. Подземен транспорт при високите подпочвени води в града и областта е ненужно скъпо начинание.
А сега да помечтаем малко.
Река Марица минава през целия град. Минава и през Пазарджик до Септември в западна посока, както и покрай Първомай и Димитровград в източна. Не знам до колко е реалистично да се направи плавателна в някакъв участък или в целия този(септември-димитровград), но реките са един абсолютно практичен транспортен канал, който не само се използва в западна Европа (към която все се стремим, и с която все се сравняваме), а дори се строят допълнителни канали, при нужда със шлюзове, които да свързват отделните реки така, че да се оптимизира транспорта. В същото време реките и каналите биват използвани и за туристически атракции, които носят допълнителни средства в общинската хазна.
Най-важното във всичко изписано е, че трябва да има както воля от избраните да управляват града за това, така и от хората да се съобразят с реалностите. Едно развитие на обществения транспорт несъмнено ще наложи различни рестрикции към ползването на автомобили. Ще се затворят улици за паркиране, ще се обособят платени паркинги, ще се наложи всички неизползваеми магазинчета да бъдат превърнати отново в гаражи, а хората ще трябва да си прибират колите в тях. Ще има забрани за влизане с автомобили в центровете или престоят им ще бъде ограничен часово, а таксата за паркиране ще е висока. Ще има повишение на данъците за стари замърсяващи автомобили, всички такива неизползвани и гниещи по места ще трябва да бъдат изхвърлени за рециклиране или собствениците им ще трябва да плащат глоби. Няма да е никак лесно, но не е невъзможно. А за всичко това ще трябва да се следи стриктно, както и да се промени закона в частта на събираемостта, за да не се чувстват хората безнаказани и да си намират „човек“ да ги оправи по инстанциите. Реалността показва, че гражданите навсякъде реагират и се коригират чак тогава, когато им бръкнеш в джоба. И да, в западна Европа е абсолютно същото, просто неспазващите закона на фона на масата са много по-малко. Това спазване на правилата е възпитавано десетилетия и не се набива на очи чак толкова фрапантно, колкото в България.
Автор: Ангел Спасов
Още по темата: Кога Пловдив ще има нормален градски транспорт?
За автора
Приветствам и изцяло подкрепям писаното от автора. Искам да поясня, че изпитвам носталгични настроения към градския транспорт от края на миналия и началото на настоящия век, само защото бяха по-добри от сегашните, не че нямаха сериозни недостатъци. Известно време съм живял срещу транспортния вход на Панаира, та мога да кажа, че автобуси № 7 и № 27 изглеждаха редовни само, когато чакаш други. „Бяла лястовица“ от миналото, за която се сещам, е и „двайската“ за Коматево. Дано се получи по-широк дебат, защото хубавият ни град действително има дадености и не заслужава да се пренебрегва този жизнено важен за развитието му въпрос. Друг такъв е, че корпоративни интереси, например таксиметрови фирми, явно играят важна спъваща роля. Не разполагам с конкретни доказателства, но това е като да доказваш, че водата е мокра, а въздухът прозрачен.