От войната на герберите губещ ще е Пловдив

Обществена тайна е, че бившият и настоящият кмет на Пловдив не са първи дружки, ако мога да се изразя някак по-деликатно. Разбира се, това далеч не касае само тях двамата, но и кохортата им от верноподаници както в местната власт – голяма община, районни администрации и т.н., така и сред част от медиите в града, явно показващи „безпристрастните“ си симпатии към една от двете групи.

И докато това само по себе си не би следвало да е проблем за пловдивчани, тъй като вкусове и интереси всякакви на този свят, то видимата ескалация на нехаресването в последните седмици започва да се превръща в проблем за всички ни.

От години в града под сурдинка се говори за това, че предишният кмет на Пловдив Иван Тотев е номинация на доскорошния втори човек в ГЕРБ – Цветан Цветанов, за разлика от настоящия Здравко Димитров, некриещ привилегироваността си да е близък с лидера на партията Бойко Борисов.

И докато ГЕРБ бяха на власт, нехаресването между двете фракции стоеше под похлупак и беше ясно само за тези, които пряко се интересуват от политиката, касаеща Пловдив. Дали със слизането от централната власт се е отпушило кранчето на омразата на локално ниво или е просто случайно съвпадение, можем само да гадаем.

Факт е, че доскоро опозиция на ГЕРБ в Пловдив бяха самите гербаджии, точно поради сблъсъка на въпросните две неофициално обявили си война фракции. Самоизяждането на партията в Пловдив продължава и днес с пълна сила, а резултатите от последния парламентарен вот са явно доказателство за упадъка и разединението в иначе стройните партийни редици.

И това щеше да бъде досадно за анализиране, тъй като историята помни сходна ситуация при разпадането на старото СДС, но в случая войната се пренесе на полето на плановете за развитие на Пловдив, което не може да бъде отминато с лека ръка. И тъй като съм равно отдалечен от посочените две групи, ще си позволя лукса да изкоментирам вредите, които същите нанасят на града ни.

След като по партийна линия от години водещото в изказа и мислите на пловдивските велможи приоритетно е асфалтът, като нарицателно на разбирането за развитието на града, то съвсем логично неприязънта между двамата кметове – бивш и настоящ, се пренесе на пътното бойно поле.

Конфликтът и увеличаващата се агресия по възловите за транспорта в Пловдив теми – пробив под централна гара, бетонен мост и кръгово до Водната палата, са логичен завършек и доказателство, че всеки пази своите си действия и бездействия от укор или промяна.

Възможно е Тотев да е прав в твърдението си, че пробив под Водната палата би било скъпо и ненужно решение за отпушване трафика в центъра на града, но е също толкова възможно Димитров да е прав за това, че направеното кръгово, в съпровод с фонтан, е не по-малко излишно и глупаво.

Дали да има бетонен мост, дали настоящият да се бутне, дали да се прави нов, какъв да се прави, ако ще се прави и т.н. е следващата дивотия, за която посланията агресират.

Лошото е, че се пропуска факта, че на пловдивчани им дойде до гуша от тези безсмислени препирни, както и от очевидното, че никой не коментира и не предлага, камо ли пък да реализира, някаква дългосрочна и цялостна визия, с която проблемите с трафика да бъдат решени. Всичко се прави и се предлага на парче.

Единият кмет имаше два мандата време, за да докаже тезите си, другият е в първия си мандат, но и той, както и предишният кмет имат разбирането, че каквото и да се случва, то трябва да е със заеми…или пък на инженеринг!

„Със заеми и аз мога да управлявам“ е най-често срещаната реплика сред пловдивчани от години насам. Всеки кмет товари следващия с наследството на взети заеми, а той, за да реализира себе си, отново стига до същото. И така Пловдив се движи, доколко не е ясно, напред само по тази схема – заеми, заеми, заеми. Нещо като „работа, работа, работа“, само че в ущърб на всички пловдивчани.

Защото въпросните заеми са за наша сметка, няма да ги изплащат Димитров или Тотев. А когато не можеш да надскочиш сянката си и да предлагаш глобални решения и визия за този град, който териториално, транспортно и т.н. не е мръднал от десетилетия, то ти остава единствено да се вглъбиш в отделни детайли, за да пазиш аурата си.

Пловдив има огромни проблеми във всяко едно отношение и това е видно за всички, които живеят тук. Последното доказателство е решението на Върховният касационен съд, който осъди Пловдив за състоянието на мръсния въздух. При това по дело, започнато преди 11 години. Всеки може сам да сметне в мандатите на кои кметове същото е вървяло, а сега положението е още по-зле.

А да отваряме ли дума за шумно рекламираната и още по-шумно провалена система за електронно таксуване и прочее в обществения транспорт на испанската „Индра“, която струваше на пловдивчани милиони, но така и не сработи.

Да говорим ли за това, че единственото ново пътно съоръжение от незнайно колко години насам е откритият скоро булевард „Северен“, който изглежда като плац, тъй като никой не е предвидил да бъде озеленен, за да стане освен красив, но и практичен, особено в летните месеци. Оставям настрана поредното надлъгване по темата „кой го е започнал и кой го е завършил“.

Тоталната анархия в презастрояването на града през последните години (да се разберат двамата кметове по на кой времето) направи така, че трафикът да се увеличи драстично. Само че вместо да мислят отрано как този проблем да бъде решен, непрестанно се изтъкваше с гордост как Пловдив става все по-привлекателен за работа, защото се е превърнал в индустриален център на България. Нищо, че въпросната индустрия на практика не е в Пловдив! И нито бизнесът си плаща данъците в града, нито пък самият град има къде да се разширява, тъй като така и досега не се появи кмет, който да постави ребром на държавно ниво проблемът с изкуствените общини „Марица“ и „Родопи“.

Така мога да продължавам до утре, но не това е целта на този материал. Неговата цел е да подсети въпросните господа, че те са оторизирани да служат на интересите на пловдивчани, а не да чешат егото си публично и да си играят на „на си ти куклите, дай си ми парцалките“.

В противен случай, нали знаете, в крайна сметка ще дойдат и следващите местни избори. И ако и двамата кметове вече са започнали предизборната си кампания – единият за втори мандат, другият за нов такъв, то сметките им могат да се окажат грешни и пловдивчани да ги изгонят от „пътното платно“.

За автора

Вашият коментар