Преговорите между САЩ и Русия обхващат широк кръг от теми, но двете най-важни остават военните действия в Близкия изток и в Украйна. Още в първия мандат на Доналд Тръмп, запазването на американското влияние в югозападния азиатски регион беше по-важно, отколкото възпирането на евентуална руска агресия спрямо Киев. Изглежда обаче, че решаването на конфликта в Близкия изток минава през прекратяване на войната в Украйна. Затова говорят отделни действия и изказвания на лидерите на САЩ, Русия, Израел, Турция и Иран през последните два месеца. Подреждането им очертава контурите на хипотетичен мащабен план, подготвен от американската администрация. А реализирането му би спомогнало за освобождаването на ресурси за стратегическата цел на САЩ – възпиране на глобалните амбиции на Китайската народна република (КНР).
Близкият изток
Интересите на Китай в Близкия изток нарастват значително в последното десетилетие. Икономическите възможности на Пекин дават възможност на арабските държави, близки до САЩ, постепенно да се преориентират в геополитически план. А това поставя под заплаха традиционните американски интереси в региона. Например, КНР беше инициатор на процес по нормализация на отношенията между основните врагове в Близкия изток – Саудитска Арабия, страна съюзник на САЩ, и Иран, разположена по-близо до Русия и Китай.
Затова завръщането на САЩ минаваше през подобряване на отношенията между арабските съюзници и Израел – главен проводник на американско влияние в региона. Чрез Авраамовите споразумения, постигнати в първия мандат на Доналд Тръмп, САЩ успя да постигне нормализация между Тел Авив и Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн. Следващата стъпка беше споразумение между Израел и Саудитска Арабия. Джо Байдън беше на крачка от реализацията на този процес, но атаката на палестинската групировка „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. и последвалият израелски непропорционален военен отговор, временно го прекрати.
С подкрепата на САЩ, макар и по-колеблива при Байдън, Израел все пак успя да реши част от проблемите си. След разгромяването на „Хамас“ и с разширяване на военната кампания отвъд Ивицата Газа, правителството на Бенямин Нетаняху нанесе поражения и на „Хизбула“. А чрез споразумението за прекратяване на огъня с Ливан, шиитската групировка беше и изтласкана навътре в арабската държава – отвъд ливанско-израелската граница. Свалянето на Башар Асад от власт в Сирия пък принуди Иран да изтегли бойците си от територията на страната и прекъсна коридора им за взаимодействие с „Хизбула“. Впоследствие Израел подсигури и военно територията си отвъд окупираните Голански възвишения чрез създаването на буферна зона в Сирия.
Победата на Доналд Тръмп даде и допълнителен положителен импулс на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Действията на 47-ми американски президент от първия му мандат, както и заканите към Иран, с които се запъти към нова победа, създадоха възможност за Тел Авив да реши всичките си проблеми – без да има кой да го спре. Още повече, че Тръмп отправи желание да изсели палестинците от земята им и да превърне Ивицата Газа в „Ривиера на Близкия изток“.
Затова американските удари, наредени от Тръмп, срещу йеменските бунтовници хути бяха послание към Иран, но по-скоро с превантивен характер, ако Техеран откаже да се подчини на обстоятелствата. Доналд Тръмп изглежда решен да притисне максимално Ислямската република, но по нищо не показва, че има желание да потъне в блатото на нов военен конфликт в Близкия изток. Това си пролича и от информацията, която беше потвърдена от прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков, че американският президент е поискал Русия да посредничи между Вашингтон и Техеран. Вероятно американският президент ще се възползва от евентуално подобряване на отношенията с Путин, за да „изтъргува“ условия, при които Русия да въздържа Иран. Например, Москва да реализира част от претенциите си към Украйна.
Турция
По всичко изглеждаше, че ситуацията в Близкия изток е изцяло в полза на Израел. В началото на март обаче излезе информация, че Тел Авив лобира пред Вашингтон за запазване на руските бази в Сирия, като противовес на нарастващото турско влияние в страната. Това беше първият признак, че близкоизточният ребус е доста по-труден за нареждане от очакваното. Израел прие положително свалянето на режима в Дамаск, но прогонване на руснаците от Сирия означава увеличаване на влиянието на Турция, която има регионални интереси. Това би било твърде опасно за правителството на Бенямин Нетаняху – на фона на влошените отношения между Анкара и Тел Авив заради войната в Ивицата Газа. А взаимните заплахи между Израел и Турция започват да приемат все по-заплашителен тон, с което нараства и възможността от пряк военен сблъсък.
Затова и негативният израелски вот на резолюцията, осъждаща руската агресия срещу Украйна, в Общото събрание на ООН, заприлича на стратегически ход, който кореспондира и с лобирането за запазване на руските бази. Планът за възпиране на турските интереси в Сирия от Москва минава през подобряване на отношенията на Тел Авив с Кремъл.
Заради ситуацията в Близкия изток, изглежда, че и турската линия на интереси взима плавен завой. Турция и Русия имаха различни интереси в Сирия, но успяваха да се балансират. Свалянето на Асад, въпросът за бъдещето на руските бази в страната, както и опитите на Израел за сближаване с Москва, обаче коренно изменят ситуацията. Това си пролича от присъствието на Турция на срещата във Великобритания, с някои европейски страни и Канада, за изготвяне на план за прекратяване на войната в Украйна. По този начин балансираната политика на Ердоган спрямо конфликта започва да се променя. Прави впечатление и, че досега Анкара заемаше позицията на посредник, но тази роля все по-активно се поема от Саудитска Арабия. След срещата в Лондон пък, Турция назова Украйна като стратегически партньор. Може да се отчете и фактът, че украинската власт установи контакти с новото сирийско ръководство, което сближава още повече Киев и Анкара.
Мир в подготовка за война
Всички тези събития, действия и послания сочат, че Доналд Тръмп вероятно има идея за голяма сделка, която обхваща двете конфликтни зони. Нейната реализация зависи от твърде много фактори и сложни комбинации, които понякога си противоречат. Затова не е много сигурно, че такава сделка може да бъде реализирана в пълнота. В идеалния случай за Тръмп обаче, ако всичко сработи, на Русия вероятно ще бъдат удовлетворени по-голяма част от исканията, които има спрямо Украйна; Киев получава мир; Израел вероятно картбланш за война докрай с палестинците и окупиране на териториите им, нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия, както и възпиране на регионалните интереси на Ердоган в Сирия; Иран, при въздържане от агресия срещу Тел Авив, гаранции за запазване на властта на аятоласите.
Ако евентуално бъде реализиран подобен план, Доналд Тръмп може да го представи като най-добрата бизнес сделка на живота си – мир в Украйна и прехвърляне на тежестта върху Европа, запазване на американските интереси в Близкия изток, подобряване на отношенията с Русия, но и най-важното – освобождаването на ресурси за битка със стратегическия конкурент на САЩ – Китай.
От близо едно десетилетие Пекин се възприема като основна заплаха за Вашингтон. През 2018 г. Тръмп започна търговска война с Китай, а през 2022 г. Пентагонът публикува Национална отбранителна стратегия, в която Китай се възприема като основна заплаха за сигурността на САЩ. Русия – само като актуален проблем заради войната в Украйна. Затова се очакваше, че вторият мандат на Тръмп ще започне с моментална икономическа конфронтация с Пекин. През първите месеци КНР обаче не беше на фокус. 47-ият американски президент се съсредоточи върху войните в Украйна и Близкия изток, Гренландия, Панамския канал, Мексиканския залив и др. Изненадващата умереност на Тръмп говореше за две неща – или за опит за сближаване с Китай, или за решаване на настоящите проблеми и тиха подготовка за нов сблъсък. Рязката ескалация заради митата на САЩ в началото на март бяха сигнал, че по-скоро е вторият вариант.
Невъзможността да се прекратят бързо войните в Близкия изток и в Украйна, засега вероятно объркват плановете на Доналд Тръмп за реализация на подобна мащабна сделка. По всичко личи обаче, че тя е замислена. Затова говори и секретен документ за временно стратегическо ръководство за националната отбрана на САЩ, на който The Washington Post се позова. В него Пекин е единствената заплаха за Вашингтон, а китайско нахлуване в Тайван – единствен ключов сценарий, върху който трябва да се работи. Тежестта за възпиране на други регионални западни врагове, като Северна Корея, Русия и Иран, трябва да се прехвърли на американските съюзници в Близкия изток, Азия и Европа.
За автора
