Путин губи войната морално

Никой не вярваше, че Владимир Путин ще си позволи да започне пълномащабна война в Украйна. Причините за това бяха много – международна изолация, засилване на икономическите санкции, изразходване на огромни ресурси за военните действия и т.н. Все неща, които биха засегнали силно руската икономика. Събитията по-скоро предвещаваха продължителна дестабилизация на Украйна чрез двете непризнати републики (Луганската народна република и Донецката народна република) по подобие на Приднестровието в Молдова и Абхазия и Южна Осетия в Грузия. Подобни замразени конфликти са основна спирачка на Русия за възпиране на съседни държави да се присъединят към НАТО.

На 24 февруари Владимир Путин започна нападение, което стресна западния свят. С първоначалния си опит за блицкриг, който хвана украинската армия неподготвена, по всичко личеше, че военните действия ще приключат бързо, а управлението на Украйна ще бъде заменено от марионетно правителство, което да смени геополитическия курс на страната. При такъв развой на събитията, Путин вероятно нямаше да получи сериозен отпор – нито вътрешен, нито външен. Изглежда, че планът не успя, а това го изправи пред нов сценарий – да затъне в тинята на една очертаваща се дълга война, която може да спечели силово, но не и морално. Защо?

Изграждането на една нация

Общата заплаха сплоти иначе разнородното население в Украйна и го накара да застане зад жълто-синьото знаме, наричайки Украйна – своя родина. Досега част от етническите групи в страната не се асоциираха с обща принадлежност към украинската нация. Нахлуването на руската армия промени този дискурс. Според руския революционер-анархист Пьотър Кропоткин хората се сплотяват и действат единно, когато срещу тях има обща заплаха. В такива моменти изпъкват взаимопомощта и солидарността, за да оцелеят като общност. Например, в Одеса жени и мъже пълнеха чували с пясък, за да правят отбранителни съоръжение. 

Руската военна инвазия вместо да сломи набързо украинската армия, започна да изгражда нова украинска история, която получава своя митология. Всеки вече е чувал за измисления мистериозен украински летец, наречен „Призракът от Киев“, който сваля руски самолети наред. Вероятно във всяка война се създават подобни образи, които вдъхват кураж и повдигат бойния дух. Ако войната не приключи скоро, а се удължи във времето, ще има и исторически ключови моменти като „битката за Харков“ или пък „битката за Киев“. По този начин Владимир Путин единствено успява да си създаде враг, който трудно ще прости действията на Кремъл, дълго след като руският президент вече няма да е между живите. По същата причина руснаците никога няма да забравят битката с нацистите за Сталинград или за Москва.

Нещо повече, Путин изгради героичен имидж на украинския президент Володимир Зеленски. През 2019 г. шоуменът и комик бе издигнат за президент от партията си „Слуга на народа“. Типична популистка формация, която яхна вълната на популизма в Европа и получи протестния вот на уморените от корупция и несправедливости украинци. От посредствен политик, Зеленски придоби статута на лидер.

При първоначалните атаки изглеждаше, че украинският президент бе изпаднал в шок и паника и не знаеше какво да прави. Впоследствие излезе информация, че САЩ са му предложили съдействие да го изведат от Киев, но той отказа, с което спечели симпатиите на народа си, което допълнително ги мобилизира. Нещо повече, Зеленски на няколко пъти дори размаха пръст на НАТО и ЕС, критикувайки ги в слабост и липса на единство, тъй като дълго време действаха колебливо по отношение на Украйна. 

Бежанците и призивите за мир

Владимир Путин обяви, че нахлуването в Украйна е специална операция по „денацификация“ на Украйна, но не можа да даде ясно обяснение какво има предвид и така изгуби комуникационната битка. Руският президент вероятно има предвид крайните националистически батальони „Азов“, „Айдар“, „Десен сектор“ и т.н., които се сформираха след края на „Майдана“ през 2014 г. и които тероризираха рускоезичното население в източните части на Украйна (например, на 2 май 2014 г. в Одеса бяха изгорени живи няколко десетки души). Пълномащабната война срещу цялата територия на Украйна обаче, разрушенията и блокадите на цели градове, трудно могат да оправдаят страховете на Путин от нацистите. Напротив, по този начин руският президент свали ореола на Русия, който носеше повече от 70 години – страната изнесла основната борба срещу нацистите през Втората световна война.

Само след първите десет дни на войната над милион и половина украински граждани, главно жени и деца, напуснаха страната си, за да търсят спасение. Много други все още стоят блокирани в родните си градове. Въпреки договорките за зелени коридори, военните действия се възобновяват малко след обявяването на временно примирие. Населението е изправено пред хуманитарна криза. Разделените семейства, загубата на близки, сълзите в очите на бягащите от войната са трагедия, която трудно може да се приеме равнодушно. Това пък породи вълна от съпричастност в страните от Централна и Източна Европа, които приемат бежанци на своя територия.

Атаката над Украйна изкара и стотици хиляди хора по улиците на европейските столици с призиви за прекратяване на войната. На 27 февруари само в Берлин над 100 000 души изразиха гнева си срещу агресията в Украйна, около 80 000 в Прага, 16 000 във Франция и т.н. Протести срещу войната се проведоха дори и в Казахстан. В Руската федерация също се правят опити за протести срещу действията на Кремъл, но полицейските сили разгонват със сила демонстрантите, а хиляди вече са арестувани.

В подкрепа на Украйна и срещу агресията на Путин се обявиха и над 160 нобелови лауреати, които отбелязват, че „руското нахлуване опетни международната репутация на Русия за десетилетия напред.“ Дори Ноам Чомски, един от големите критиците на американската външна политика, се изказа остро срещу руската инвазия в интервю за “Truthout”. Чомски обяснява, че САЩ и техните съюзници неведнъж са нарушавали международните закони, но това не оправдава Путин. Той нарежда действията му до тези на САЩ в Ирак.

Международна изолация

Общото събрание на ООН прие с голямо мнозинство резолюция за незабавно изтегляне на Русия от Украйна и осъжда инвазията “по най-категоричен начин”. Едва 4 страни гласуваха против – Сирия, Беларус, Северна Корея и Еритрея. 35 обаче се въздържаха, сред които развиващи се държави като Китай, Индия, Пакистан и ЮАР, но също и държави като Куба, Ирак и Иран. Неутралната им позиция към войната в Украйна се дължи на икономическите връзки с Русия, но и на резерви към външната политика на САЩ. Вероятно това е глътка въздух за Путин, защото РФ вече търпи тежки санкции от западните държави, които неминуемо ще се отразяват на качеството на живот в страната. Обедняването на населението пък крие рискове от вътрешни противоречия и недоволство, които могат да разклатят силно имиджа на руския президент.

С нахлуването си в Украйна Владимир Путин направи и немислимото – обедини партньорите в ЕС и НАТО. Избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ и Брекзит разклатиха устоите на двата съюза. Тръмп критикуваше Северноатлантическия алианс и искаше реформи. През 2019 г. Еманюел Макрон стигна още по-далеч – обяви, че НАТО е в “мозъчна смърт”, което пък доведе до противоречия и взаимни обвинения в съюза за отбрана. ЕС от дълго време пък има проблеми с някои от своите страни членки, като Унгария и Полша. Засега вътрешните конфликти са замразени. Войната в Украйна мобилизира държавните лидери на двете организации. Заплахите на Путин изградиха външен враг, който все по-често се размиваше във вътрешните противоречията между западните държави. Според Карл Шмит вътрешното единство на една общност се съхранява в противопоставянето на външен враг. Дълго време Кремъл използваше този подход, за да отмести погледа на руското общество от вътрешните проблеми на Руската федерация и ги насочваше към заплахата, идваща от колективния запад.

Нещо повече, войната на Путин подтикна Грузия, Молдова и Украйна да побързат с кандидатурите си за членство в ЕС. Швеция и Финландия, две военно неутрални държави, пък започнаха да се замислят за присъединяване към НАТО. Общественото мнение в двете страни за първи път подкрепя подобна стъпка.

Какво следва?

Трудно може да се даде отговор на подобен въпрос. Мирът няма алтернатива, но изглежда все още далечен. Оптимистите, които смятат, че украинците могат да победят, също изглежда са в грешка. Например, западни анализатори са в неведение защо Русия все още не използва активно военновъздушните си сили. Това ясно показва, че Владимир Путин не е достигнал предела на военната си мощ, с която разполага. Руската армия определено превъзхожда украинската. Военните сили на Украйна постоянно дават сводки за нанесените щети над врага – красива имагинерност, която изглежда, че се различава с реалната ситуация. Постоянните молби на Зеленски към НАТО за зона забранена за полети над страната и нуждата от самолети обаче сочат, че на практика украинската авиация е почти унищожена. Доставките на оръжия за Украйна пък дават допълнителни съмнения, че има недостиг на отбранителни средства.

Путин безспорно може да спечели войната, но с цената на много цивилни жертви и тотална разруха в Украйна, която няма да бъде простена. Подобен ход ще му донесе победа, но тя ще е пирова. И вероятно го осъзнава. Такъв развой на събитията би отблъснал дори и страните, които все още държат на взаимоотношенията си с Русия. Затова изглежда, че Путин затъва дълбоко в блатото на конфликт, при който в момента няма полезен ход.

Международната изолация и икономическите санкции допълнително притискат Владимир Путин, а това го поставя в неизгодната позиция да се отбранява на всяка цена. Затова и нареди на военното командване да постави руските ядрени оръжия в специален режим на готовност. Ход, с който целеше да постави под напрежение колективния запад. Вероятно успя, но пролича и нотка на слабост. Путин изглежда, че играе “ва банк” в Украйна, което го прави още по-опасен.

Апокалиптичните сценари все още са твърде далеч, за да се разсъждава върху тях. Изход от войната обаче е необходим. Дипломацията не трябва да се изключва като опция. Вижда се, че Путин вече губи морално, но това не е достатъчно. Нужен е мир. Затова е важна и цената, която ще се плати за него, защото основни потърпевши са обикновените хора.

Автор: Светлин Тачев

За автора

Вашият коментар