С ръка или машина – това е въпросът?

Колко пъти трябва да се повтори една лъжа, за да стане истина? Народната мъдрост казва 1000. Но това е само минимумът и няма лимит. Виждаме го в действията на обиграни политици от така наречената Хартиена коалиция. Минаха три вота с машини и не се чу за фалшификации, търговията с вот и съмнителната активност в определени махали значително намаляха.

Но сега, след изборите, спечелени от ГЕРБ, в които никой не се усъмни, изведнъж като по сигнал се надигна разгърната антимашинна кампания в Народно събрание, печатни и електронни медии. То не са мадуровки, не са кодове, не са флашки, не са фалшифицирани протоколи и резултати, не са несъответствия между човешко и електронно броене.

Вярно е, че в голямата част от света, включително в старите демокрации, се гласува на хартия и се брои ръчно. Още по-вярно е обаче, че България нито е като света, нито е стара демокрация. В България нема ора. Дори в големите градове комисиите се запълват трудно, често с пенсионери или други, намиращи се (за съжаление) в долния край на социалната стълбица – с недостатъчно образование, организационни умения и подготовка. Резултатът е видим отдавна – многочасови опашки пред районни и общински избирателни комисии, припаднали, скандализирани и изнервени хора. Да не говорим за огромния брой неправилно попълнени и изчислени протоколи и невалидни бюлетини. Толкова бързо ли го забравихме? За това заплащане в комисиите няма как да постъпят най-умелите и организирани граждани.

В България повечето хора от много вече години не гласуват и се намират встрани от каквито и да било политически процеси. И вместо да се привлекат те, тук където населението непрекъснато количествено и качествено намалява, се бистри политика, като се залага на хартията – не като гласуване, подчертавам, а като броене. По този начин се обезсмисля съществуването на машините, за които всички ние сме дали пари. Толкова ли е богата страната ни, че да купува машини, да ги държи на склад и да ги поддържа, само за да ги ползва като печатни устройства?

Въпросът наистина е сложен, защото има и хора, които държат на хартиения вот (не политици). Но след като всеки може да ползва телефон с тъч скрийн и банкомат, какво сложно има, по дяволите, в тъпата машина!? Манипулации?! Те, за разлика от това, което може да се направи на хартия, първо са превентирани с множество защити и второ – евентуална намеса в машината винаги е проследима, което с ръчното гласуване и протоколи е невъзможно или далеч по-трудно осъществимо.

Във всички студиа, където се води дебат по въпроса, представителите на Хартиената коалиция повтарят като мантра „мадуровки“, „флашки“, „фалшификации“, „кодове“. На мен, честно, би ми омръзнало да се правя на маймуна. Това все пак са умни хора. Но точно заради това, всъщност трябва да се обърне внимание на странното им поведение. Очевидно залогът е голям. Хоризонтът не е почти неизбежните скорошни парламентарни избори рано напролет. Далеч по-значими са задаващите се местни избори догодина наесен. Там хартията има най-голяма тежест. Ако купиш, откраднеш, фалшифицираш, подправиш 100 гласа на национален вот, не е кой знае какво, в много случаи направо е нищо, но на местен… Дори в големите общини тези гласове могат да са с цената на кмет и мнозинство в общински съвет. А ако са 200, 1000? Да не продължавам. Защото отдавна се видя, че истинския бастион на статуквото не е парламент и правителство, не са министерства, където горните етажи редовно се прочистват, а са общините. Там са хранилките, безотчетните постъпления по проекти, поръчки, инженеринг, спорни градски планирания и реализации.

В българския език машинация е синоним на нещо, подменено, измамно; друга дума синоним на същото обаче е манипулация, а тя произлиза от латинското manus – ръка. С други думи – важна е не системата, а начина на работа, организация и контрол. Според мен далеч по-компрометирано към момента е ръчното преброяване и отчитане. Да не говорим за вече дадените средства за машини, които до скоро според всички работеха, без забележка.

В тази връзка се чудя дали не е възможно машината да се ползва както за машинно отчитане, така и за принтер – да има карта за ръчно гласуване и с нейното поставяне просто да се разпечатва бюлетина, която гражданин, желаещ да гласува ръчно, да получи, да си попълни, да пусне в отделна урна и след това тези гласове да се броят ръчно. Така едновременно ще може да се види кой как предпочита да гласува, къде ще се засекат резултатите от едното и другото гласуване и къде не (в крайна сметка Хартиената коалиция иска смесено гласуване) и скъпите машини няма да бъдат изхвърлени от употреба.

Проблемът обаче не е в това как се гласува, а как се брои.

За автора

Вашият коментар