За всичко е виновен лично депутатът Христо

Не мога да се въздържа и да не взема отношение по въпроса за скандалната чалго-гавраджийска песен за „Кака Лена“. Слави Трифонов и неговият къде политически, къде шоуменски екип отдавна са сред най-отявлените ми „любимци“. От тях е нормално да се очакват простащини и изхвърляния, защото по този начин станаха популярни, а друго не знаят, макар да парадират с образование, познания и умения. Трябва да уточня, че поколението, към което спадам, израснало и формирало се личностно в последните години на соца и безкрайния преход, не може лесно да се смути от простотия в песен. Ако някой по-млад не знае за какво иде реч, да чуе няколко парчета на „Хиподил“ от 90-те години. Но рок и пънк музиката от край време са с бунтарска насоченост, а животът тежък и циничен, така че цинизмът е логично отразен в ритмиката и посланията. При чалгата, която не е завършено изкуство, а сурогат, преследващ комерсиален резултат, съчетаването на ориенталски ритми като „само да те гепна, дънките ш`ти цепна…“, „тез червени домати, кой ги мама разклати“ и прочее, не може да се обясни с творчески търсения, а с мисловна празнота.

Чалгата е навсякъде и съществува поне през последните 150 години, репрезентирана от циганските оркестри – справка Алековия Бай Ганьо:

Кой? Бай Ганьо ли? Ами че ако бай Ганьо не обича музиката, кой други ще я обича? Кой други е можал да внуши на циганите, сиреч на музикантите, такъв респект към себе си, както бай Ганьо? Само като им мигне с око, погледнете вий какво става с тия цигани! Огън! Огън! Завий оная ти цигулка, запищи онзи ти кларнет! „Снагата ти е топола, на мойто сърце кат два кола. На фустаня ти тегеля изгори на мен джигеря…“ – Сус бе, ченгене! Не ща аз любовни! На ракия ми свири! – извика им бай Ганьо и тракне с чашата по масата. Почнат „каран-каранфилчето“, бай Ганьо тракне с чашата, спрат. Почнат „Не щеми ний богатство“ – пак тракне с чашата. Обърнат на „Зелен листец“. „Ха, видяхте ли сега! е-е-е-е-х! Гел кефим, гел!“… – и бух шишето в земята или в прозореца… е, кой е майсторът на тия работи? И веднъж ли е било, дваж ли е било? Ама тия жени откъде ще знаят кой е бай ти Ганьо! и да им разправяш колко стъкла си строшил с музика, не могат те разбра!… – Обичам музика! – изговори снизходително бай Ганьо. – Обичам музика! – повтори той и си разклати главата, което по негово мнение изражаваше печалната необходимост да слуша за хатъра на жените едно нещастно дрънкане на пиано. „Какво разбирате вий от свирня, от мохабет?“ – мисли си бай Ганьо. (Из „Бай Ганьо на гости“)

Добре помня като студент какъв фурор в блок 1 на Великотърновския университет предизвика оригиналът на песента за хищната хиена. Хората на Слави не от вчера правят гавъри, някои от първите бяха много сполучливи и съм ги харесвал и аз, но тук са преминати всякакви граници. Атакувана най-гнусно и пошло е млада жена – хубава, умна, образована и успяла. На това отгоре вече от месеци далеч от политическия живот. В силно повлияното от чалга културата българско общество успелите принципно не са харесвани, а ако трудно им се намира слабо място и изпъкват с други качества и достойнства – съвсем. В случая не е подминат нито професионален, нито личен живот и далеч не става въпрос за намеци, а за директни твърдения.

Ръководителят на екипа обаче беше невъзмутим от критиките. Основното, с което се оправда, е текст на песен на рапъра Ицо Хазарта, колега по партийна принадлежност на Лена Бориславова. Обаче направената самосъпоставка между язвителния до болка, но в никакъв случай не свеждащ се основно до простащина стил на Христо Петров, един от водещите у нас представители на световен жанр в музиката, важна част от модерната популярна култура, и мазната чалготия, така дълбоко заложена, за съжаление, в нашето ДНК и това на още пет-шест околни народа, традиционно винаги намиращи се на задни позиции в глобалното музикално наследство, е елементарно, нагло и несъстоятелно!

Хазарта със сигурност не е безгрешен, но той е жив класик на нашето съвремие. Текстовете му след време ще се изучават и анализират, защото са социални и изразни, и за разлика от многото му други събратя, границата на добрия вкус се прескача с цел експресия, а не защото толкова си може. Кликата, ръководена от Слави, човек с класическо музикално образование, има основна роля за превръщане на чалгата от ъндърграунд в попкултура, а вече и в основно поле за национална културна изява, водещо като пример за младите, с характерната ценностна система на мъжкарското парадиране с пари, коли, татуси и мускули, докато стандартите за женственост са кифли с кубици силикон във вече почти всяка част на тялото, мигли, екстъншъни, джуки – тунинговани секс-кукли.

Всичко това Хазарта го осмива. Той прави намеци, ясни, но весели и без да са директни, използвайки сполучливи и въздействащи сравнения, епитети, алегории, метафори (и други похвати от съкровищницата на литературата, заради което го определих като класик), анимация; който се познал – си е за негова сметка. Екипът на Слави не страда от подобна въздържаност, там има директни образи, надписи, думи – едно от най-безобидните е, че Лена „прави баджанаци“, при което се дават образите на нейния годеник и на Кирил Петков (Киро Шоумена).

Загубата на популярност води до все по-голяма истерия, каквото е реанимирането на едно от най-агресивните по своята простотия поп-фолк парчета, забравено от около четвърт век. А разликата между Слави Трифонов и Депутата Христо е огромна. Първият завлече иначе способни и образовани хора, които, писали толкова десетилетия повърхностни халтурки, вече нямат алтернатива, освен да са вкопчени в бащицата чалгар, даващ им мокри музикални поръчки и трохи, вместо както истински достойни творци и индивиди да го отсвирят и да си поемат по пътя. Доста успешният в началото политически проект беше съсипан пак от чалгаджийските наглост и его на Дългия и неспособността на подопечните му да им се противопоставят. Поне така изглежда на първо четене, твърде възможно е краят да е бил планиран още в началото.

И тези хора в продължение на повече от две десетилетия слагаха думи в устата на своя гуру, слушани и гледани от мало и голямо в праймтайма! Сега вече са в маргинална телевизия, но имат достойни наследници по национални и регионални електронни медии. Заразата, придобила така пандемични размери в опошляване и елементаризиране на българския народ, се дължи в голяма степен на симбиозата между податливите му към чалга и маанета битие и съзнание със съвременната масова култура на реалити формати и социални мрежи. Западните общества обаче нямат представа от това какво означава чалгизация. Повечето от техните водачи планомерно се стремят да няма много мислещи и образовани, а маса, която не се замисля особено, но инвестират и в елити на високо ниво, които да я ръководят. Тук всичко все повече се свежда до показност и пари, като ценностите са уж български и патриотични, а всъщност изпълнени с цинизъм и ненавист, липса на етика и опака естетика. Отдавна не е тайна, че в България мафията си има държава, обяснението за това несъмнено има връзка с обстоятелството, че тя се обитава (не изцяло, за щастие) от чалга-население.

Претенциите на творци на чалга да са интелигенция, пример и елит са срамни! Творчеството на Ицо Хазарта и Ъпсурт отдавна е сред добрите примери за подражание в масовата ни култура. То е дълбоко и отразява сатиричното възмущение на бг индивида с активна гражданска позиция. Препратките към алкохол, дрога, секс са реализъм и натурализъм, също част от критичното отношение и позиция, докато музикалните миазми на една влакова композиция хора, които повече от две десетилетия не са произвели нищо стойностно, вероятно и защото бек вокалите са по-добри певци от солиста, дълбаят дъното и откриват нови измерения на простотата человеческа. Както обаче още Алберт Айнщайн е формулирал – там лимит няма.

За съжаление гьонсуратлъкът на тези хора е пословичен и надали творческите им иначе души са се трогнали от масата критични публикации срещу изпльоканата от тях словесно-визуална полюция. Лена би била напълно възмездена само ако им се случи нещо унизително по техните критерии – например да ги мандръса продавач на плод-зеленчук (на турски manav) от Анадола – родината на ритмите, които ги вдъхновяват.

За автора

Вашият коментар