Веселин Койчев: за джаза с любов и страхопочитание

60 години навърши през тази година джаз китаристът и ръководител от почти две десетилетия на „Бели, зелени, червени” Веселин Койчев. Сдържан и почти стеснителен, той не легендаризира живота си, но със сигурност осъзнава изминатия път. Срещаме се с маски на лицата, не си подаваме ръка, кодовете в общуването в тази обсадена от ковид-19 година са … Продължение Веселин Койчев: за джаза с любов и страхопочитание

Димана Йорданова: „И знаеш ли кое е тъжното? Че оцеляваш”

Димана Йорданова пише поезия така, сякаш е чакала болката да извие глас до небето, преди да се превърне в книга. Дори ако е нужно за това да минат десет години.             „Писма до Ния, която не родих“ е книга-поема. Текстове, писани със стиснато гърло, през зъби, отвъд страха. Книга, която не се бои от кръвта, … Продължение Димана Йорданова: „И знаеш ли кое е тъжното? Че оцеляваш”

Да живееш до премала: Керана Ангелова

Когато за пръв път срещнах Керана Ангелова, ме порази ведрата топлота на присъствието ѝ. Такива са и романите, и поезията ѝ – просторни. Неслучайно нейните книги са припознавани и в чужбина като любими. Вероятно и заради особения им поглед към живота и смъртта, вниманието към родовите истории, към човешката сила и слабост, към насилието, за … Продължение Да живееш до премала: Керана Ангелова

Около Исландия с велосипед: Крум Крумов

За себе си той казва, че функционира през вдъхновението. Не планира подробно пътешествията си, оставя се да го води движещата сила на любопитството. И удивлението. Защото „Корабът е на сигурно място в пристанището, но не затова са построени корабите”. Той е роден в България, живее в Полша, автор и преводач на свободна практика, изкушен от … Продължение Около Исландия с велосипед: Крум Крумов