Изабел Басмаджиян: никога рутината

Изабел Басмаджиян е фотограф, майка на три деца, перпетуум мобиле. Градски човек и артист със свободолюбив дух, тя предпочита да експериментира в непосредствена обстановка пред това да предложи фотосесия в ателие. Затова и фотопортретите, които прави на семейства или отделни хора, са тържество на човешката индивидуалност – динамични, закачливи, подправени с щипка екстравагантност, разказващи истории. … Продължение

Елена Панайотова: отвъд различията, при обичта

Елена Панайотова е режисьор, преподавател по актьорско майсторство, режисура и театрална антропология и доктор по театрознание и театрално изкуство. Работила е в НБУ, Университета за изкуствата в Утрехт, Холандия и Националния университет в Сан Хосе, Коста Рика. Нейни театрални спектакли са играни на няколко континента, а последната ѝ постановка по персийския епос „Шахнаме” имаше своята … Продължение

Розалия де Соуза: животът се състои от светлина и тъмнина

Бразилската певица Розалия де Соуза пристига със своя квинтет за лятното издание на Plovdiv Jazz Summer, за да сподели с публиката светлата носталгия на боса нова звученето и да представи новия си албум Inspirada. Розалия де Соуза идва от Нилополис, Рио, Бразилия. Европейската ѝ кариера започва обаче в Италия, където тя получава своето образование. Именно … Продължение

Петя Константинова, която преобразява света

И в рисунките, и в присъствието на Петя Константинова има деликатна сладост и обичлива готовност да се засмее. Да предизвика усмивката на събеседника си. Завършила е Българска филология (в ПУ „Паисий Хилендарски”) и Връзки с обществеността (в СУ „Климент Охридски”), но се занимава с основно с рисуване. Самобитните ѝ платна и илюстрации няма как да … Продължение

Даниела Белчева: щастливо учудване пред света

Новият, втори проект на Даниела Белчева вече спечели искрени почитатели. Името на албума – Silver Button – най-лесно може да бъде преведено като „сребърно копче“, но позволява повече интерпретации и алюзии. С вкус и обич нейната музика съчетава джаз и поп влияния, докосва се до корените на кънтрито, намигва към минималистичните търсения на артистите от … Продължение

Йорданка Белева: да живеем другите като себе си

Йорданка Белева е сред най-чувствителните съвременни български автори, стилът на текстовете ѝ не може да бъде объркан – в тях нуждата от човещина, чувството за принадлежност, тихото издирване на корените на личната болка са  неразличимо свързани с щедър, вкусен, предизвикващ радост усет към думите. Огромната читателска ѝ аудитория се припознава както в разказите, така и … Продължение

Йордан Славейков: не обичам лесните победи

Буквално преди дни в рамките на фестивала Пловдив чете Йордан Славейков представи новия си сборник с разкази „Празнично семейство”, превръщайки разговора с публиката в спектакъл. Той е завършил театрална режисура в НАТФИЗ, автор е на монодрамата „Виктория” (преведена на украински, сръбски, македонски, руски и английски език) и съавтор на „Паякът”. Сред текстовете, които е режисирал, … Продължение

Книжни препоръки: Какво да си купим от „Алея на книгата“

Стартът на юбилейното 20-то издание на най-мащабния литературен фестивал „Пловдив чете“ вече е даден, а интересът на хиляди книгомани към огромния избор, който им предлага „Алея на книгата“, вече е налице. Какво бихме могли да си купим през тази година? Петима български топ преводачи препоръчаха по пет книги, които могат да попълнят колекциите ни от … Продължение

Веселин Дамянов – Вес: играещият художник

Веселин Дамянов – Вес  твърди, че стойностният творец винаги трябва да се съмнява в себе си. Работите му обаче са изпълнени с несъмнено прецизна техника. Той завършва специалност Плакат в Сливенското училище по приложни изкуства, а по-късно – Графика във Великотърновския университет, където прави и магистратура по Живопис. Негови творби са притежание на музеи и … Продължение

Тоню Цанев: за всичко има хора

Тоню Цанев е художник живописец и аниматор, избрал след 46 години в столицата да се върне в родното си село Гранит. Казва, че е избягал на 175 км от София и вече не чува шума на Орлов мост. „На децата на село изглеждам древен. И когато ме попитат на колко съм години, съобщавам възрастта, на … Продължение

Хайри Хамдан: паметта е идентичност

Хайри Хамдан идва в България през 80-те години, за да учи в Техническия университет. И остава, защото се влюбва. Казва, че пише голяма част от стихотворенията си директно на български език. Едновременно с това винаги активно е превеждал, съставител и преводач е на сборници с поезия и проза, в които на арабски език са представени … Продължение

Антония Апостолова: не сме смъртни

Тя твърди, че най-скъпото на сърцето ѝ място е едно селце в Котленския балкан, в района на Жеравна и Медвен, където прекарва всяко лято, за да пише. Нищо, че първите осемнадесет години от живота си расте в родния Бургас, откъдето акостира право в Студентски град, София. Оттогава Антония е обиколила голяма част от Европа, а … Продължение

Огнян Читаков: да застанеш на пътя си

Огнян Читаков е сред малцината български скулптори, които избират да работят с камък. Казвали са му, че камъкът е ретро, защото няма какво ново да се измисли в тази посока. За него обаче търсенето е безкраен процес, всяка създадена пластика чувства като провокация за следваща работа. Защото всичко в изкуството води до по-високо стъпало, но … Продължение

Капка Кънева: феята на ножиците

Ножица, хартия, светлина и фотоапарат са елементите, с които тя създава своите светове. Капка Кънева работи основно като илюстратор и почеркът ѝ е изключително разпознаваем. Хартиената пластика е техниката, която Капка предпочита, а това, което остава скрито за читателите, е, че тя изгражда цялостния облик на книгата: шрифт, илюстрации, допълнителни графични елементи. Нейните корици възхитително … Продължение

Sister: черна котка, бяло захарно тесто

Кремена Янкова и Виктория Янкова използват общо ателие – в старата сграда на бивша болница в Пловдив, строена през 30-те години на миналия век и напоследък населена единствено с художници. Пространството е така неконвенционално, че привлича „своите” хора. По етажите му сред ателиетата се приютява дори параклис от болничните времена, а  понякога в сградата се … Продължение

Преслава Виденова: рафинирана и свободолюбива

Когато чуете възпитания ѝ, тих глас и прецизно конструираните изречения, когато видите крехката ѝ като стръкче фигурка, няма да повярвате колко домове и държави е сменила – живяла е на остров Крит, пренаемала е жилище в Германия от художник-италианец, профучавала е през Полша и Холандия, за да учи изкуство. Преслава Виденова отговаря на въпросите спонтанно … Продължение

Александър Секулов: Чуваш гласа на книгата, която се блъска в теб

Последният роман на Александър Секулов „Жена на вятъра”(изд. „Хермес”) връща усещането за свобода, но и подсказва, че с чест и милост се преминава през предопределеностите на живота. Широко море, мъже, жена,син и баща, капитан и не особено надеждна стара лодка – историите в тази книга са вечни и поради това играят с ума ни с … Продължение

Мия и Графа: животът обикновено побеждава

Новата изложба на един от най-забележимите творчески и житейски тандеми – Мия Божилова и Гроздан Илков-Графа все още може да бъде видяна в галерия „Мария Луиза” и да провокира въображението ви със своите машини-птици, морския си сняг или възможността да измечтаете китара с ключове като съновидения. Денем Мия и Графа живеят в Пловдив, а нощем … Продължение

Емине Садкъ: Да се чувстваш безкраен и нормален

Когато през 2019 година Емине Садкъ печели престижния Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев” (категория Проза), никой още не подозира, че дебютният ѝ роман ще бъде издаден в пандемичната 2020 година и въпреки това тиражът му ще бъде почти мигновено разпродаден. Тя е родена почти в края на 90-те години на миналия век, детството ѝ … Продължение

Иво Георгиев: онази част от планината, която е зад хоризонта

Посред Източните Родопи стои един овехтял стол, обърнат към пейзажа. Дотам води пътека, което значи, че някой ходи често, за да поседи сред нищото. Този някой е бай Ибрям – единият от двамата жители на село Сладкодум. Почти така започва първият родопис от книгата на Иво Георгиев „Мистичните Родопи. Родописи от душата на планината”. От … Продължение