Тодор Трагмар: Вдъхновението може да дойде от всякъде

The Prince of North West е късометражен филм с български режисьор и за последните месеци спечели 6 награди в различни международни фестивали – в Сърбия, Италия, Индия, Словакия, Великобритания. „Принцът” е в селекцията на общо 19 международни фестивала за шорт филми, а неговият режисьор – Тодор Трагмар – напуска България съвсем на ръба между двете … Продължение

Здравка Петрова: в независимия живот е студеничко, ветровито, трудно

Тя е едва двадесет и малко годишна, когато превежда първата си книга, докато се учи да пише на машина. Защото намира, че е скучно просто да преписва текст. И тази щастлива хрумка я притегля завинаги към професията преводач на художествена литература. Оттогава – вече почти петдесет години – Здравка Петрова се превъплъщава в различни роли, … Продължение

Примо Леви: потъналите и спасените

След завръщането си от лагера в Аушвиц Примо Леви открива в собствения си джоб  монета от лека сплав, за която не помни нищо. Предполага, че я е намерил на земята. Години по-късно разбира, че това е парична единица от гетото в Лодз, където властва (с благословията на немците и донякъде за тяхно развлечение) еврейският старейшина … Продължение

Художникът Светлин Колев: умерено и идеал(истич)но

До 3 февруари ще светят картините от последната изложба на Светлин Колев „Идеалното тъмно” в Градската художествена галерия на пловдивската Главна. За художниците Збигнев Херберт казва, че са дарени „с добродушна фантазия и с безсъзнателна длан, поправяща този свят”. Оптимистични, макар и мистично вкоренени в тъмното – платната на Светлин Колев предлагат няколко плоскости, които … Продължение

Веселин Койчев: за джаза с любов и страхопочитание

60 години навърши през тази година джаз китаристът и ръководител от почти две десетилетия на „Бели, зелени, червени” Веселин Койчев. Сдържан и почти стеснителен, той не легендаризира живота си, но със сигурност осъзнава изминатия път. Срещаме се с маски на лицата, не си подаваме ръка, кодовете в общуването в тази обсадена от ковид-19 година са … Продължение

Димана Йорданова: „И знаеш ли кое е тъжното? Че оцеляваш”

Димана Йорданова пише поезия така, сякаш е чакала болката да извие глас до небето, преди да се превърне в книга. Дори ако е нужно за това да минат десет години.             „Писма до Ния, която не родих“ е книга-поема. Текстове, писани със стиснато гърло, през зъби, отвъд страха. Книга, която не се бои от кръвта, … Продължение

Да живееш до премала: Керана Ангелова

Когато за пръв път срещнах Керана Ангелова, ме порази ведрата топлота на присъствието ѝ. Такива са и романите, и поезията ѝ – просторни. Неслучайно нейните книги са припознавани и в чужбина като любими. Вероятно и заради особения им поглед към живота и смъртта, вниманието към родовите истории, към човешката сила и слабост, към насилието, за … Продължение

Около Исландия с велосипед: Крум Крумов

За себе си той казва, че функционира през вдъхновението. Не планира подробно пътешествията си, оставя се да го води движещата сила на любопитството. И удивлението. Защото „Корабът е на сигурно място в пристанището, но не затова са построени корабите”. Той е роден в България, живее в Полша, автор и преводач на свободна практика, изкушен от … Продължение