ИкономиКафе: Данъчен рай и има ли данъци в рая?

Никой не обича да плаща данъци, но в същото време всички имаме лошо мнение за хората, които крият задълженията си към държавата. Защо се получава така? Тазседмичната тема на рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив  разглежда въпроса с данъците, таксите и до какво водят ниските ставки.

Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. Автор днес е Мирияна Митева:

Едва ли познавате някой, който обича да плаща данъци. Обикновено хората търсят начини да намалят своите данъци, но същевременно се възмущават от останалите, които правят същото. Част от причината за отрицателната нагласа към данъците е в задължителния им характер. Освен че представляват задължително прехвърляне на ресурси от частния към публичния сектор, те не са обвързани с конкретна облага. За разлики от таксите, срещу които получаваме конкретна услуга, данъците служат за покриване на множество публични разходи, на които може да не сме директен ползвател.

Задължителният характер и неясните индивидуални ползи от данъците ни кара да не изгаряме от желание да плащаме колкото се може повече данъци. В същото време мнозина са уверени, че колкото повече пари успее да събере държавата, толкова по-добър жизнен стандарт ще успее да осигури. Често се пренебрегва колко (не)ефективно се разходват публичните средства. Повечето данъци имат ефект, който води до намаляване на икономическото благосъстояние, чрез стимулиране на неефективни дейности  или чрез нарушаване на икономическите стимули.

Къде всъщност се корени нагласата на хората, че е висш дълг към държавата да се плащат колкото се може повече данъци? Данъчните системи по света не са модерно изобретение. В исторически план данъците съпътсват зараждането на цивилизациите, когато преминават в по-сложна форма на управление, като в повечето случаи бедните слоеве на обществото е трябвало да издържат хората с благородно потекло. Древните държави като Персия, Гърция, Египет и Рим имали източници на приходи въз основа на форми на облагане, които включвали данъци върху недвижими имоти, продажби,  наследство, мита и доходи. За ранните християни плащането на данъци дори може да се смята като част от християнската традиция. В Библията се признава правото на правителствата да се събират данъци като се призовава всеки да плаща дължимото си на служителите, които са получили власт от Бога. Така дълг на всеки добър християнин е бил да плати дължимото на управника (и да се надява поне в рая да няма данъци).

Това вярване и дългата традиция на данъчните системи, обаче не са успяли да накара мнозинството от хора да заобичат плащането на данъците. Доказателство за това са многобройните данъчни бунтове, които под една или друга форма изразявали несъгласието с данъчната политика. Не винаги се е стигало до въоръжени сблъсъци. В Древен Рим например след поредното увеличение на данъците върху доходите от търговия от императора, хората престанали да произвеждат допълнително стоки за продажба. Това довело до икономическа криза и пълен обрат в развитието на обществото. Повечето се върнали отново към производство единствнено за задоволяване на собствените нужди, тъй като данъкът стопил печалбите им. Избягването на плащане, е бил значителен акт на съпротива срещу данъчното облагане, особено ако това води и до промени в закони или политики, регулиращи данъчните системи.

Друг пример е съпротивата срещу въведения през 17-ти и 18-век в Англия и Шотландия (отменен повече от век по- късно), данък върху прозорците, който представлявал данък върху недвижимата собственост на базата на броя на прозорците в сграда. За да се избегнело плащането на данъка, някои собственици зазиждали прозорците, като предпочитали тъмнината пред плащането на данъци.

Не толкова мирно протича бунтът срещу данъците на други места. Недовоството от налаганите данъци се смята за един от факторите довели до независимостта на  Америка. Бостънското чаено парти в края на 1773 г. срещу налаганите налози върху чая, слага началото на борбата за независимостта на заселниците в Америка от Британската империя, което кулминира във Войната за независимост през 1775. Дълго време  след това през ранната си история американците са освободени от преки данъци.

Погрешно се приема, че намаляване на данъците би довело  задължително до обедняване на държавата. Всъщност ниските данъци привличат компании, които търсят спасение от високите данъчни ставки в собствените си страни. Със спестените от данъци ресурси, те биха могли да вложат в в по-доходоносни начинания, увеличаващи капитала на компанията и заетостта. Тук не става дума за някоя от островните страни, известни като пристан за укрити данъци. Пример за това са Люксембург и Панама, които може  и да не са точно данъчен рай, но се смятат за един от най-големите  данъчни оазиси. От икономическа перспектива, тези ниски нива на данъците премахват една от пречките пред спестяване на капитали и инвестиране. Това помага на повече хора да заделят по-голяма част от капитала си, за да може впоследствие да го инвестират в своя собствен растеж. Данъчните оазиси също така предлагат и високи жизнени стандарти. Подобни държави се развиват по-бързо и създават повече условия за проспертитет на своите граждани. Това е особено видно в развиващи се страни с ниски данъци, където именно тази политика е довела до значително намаляване на бедността. Изследователите Джеймс Хайнс и Дармика Дармапала са доказали, че стремежът към създаването на данъчен рай кара управляващите да подобрят структурата на управление, тъй като инвеститорите не желаят да изливат пари в зле управлявани страни.

Източници 

А world history of tax rebellions , David Burg

Икономика в един урок, Хенри Хазлит

In praise of tax havens, David Mitchell

Вашият коментар