Той официално може да обучава ученици в тънкостите на професията
Георги Дешев е тапицер в Матраци „ТЕД“ – един от най-добрите в бранша, с практически знания и умения, но без званието майстор. Работи в бранша от близо 15 години, а в компанията е от три. Усеща, че въпреки нюха и придобития опит, желае да се развива и да получи професионална квалификация. За целта решава да се яви на изпит в Регионалната камара на занаятчиите. Отива, получава конспект с над 60 въпроса и започва да се подготвя. Оказва се, че в България съществува само един учебник за занаята – този на автора Христо Илчев от 1951 година, преиздаван няколко пъти с допълнения. Но колкото и да е допълнен, написаното все си остава старо и в голяма степен неактивно през 2020-та.
След един месец идва моментът за големия изпит, който Георги взима успешно и получава диплома. Така той става част от едва тримата майстор-тапицери в Пловдив. След този успех си поговорихме с него и очакванията му за бъдещето.
– Кое беше най-трудното в изпита?
Тапицерството е съвкупност от много занаяти. Работи се в милиметри, трябва да разбираш от геометрия, която много хора пренебрегват. Най-интересното при изпита бе, че изпитващият ме накара да стана и да ремонтирам стола, на който стоеше. Условието бе да го направя с тампон. Това означава, че под дамаската се поставя дунапрен и с преса се натиска, за да придобие овална форма. Аз, разбира се, нямах преса, затова реших да действам по-креативно и използвах голям куфар. Явно това му направи впечатление, защото е факт, че станах майстор-тапицер. Много се гордея, че успях да легализирам знанията си и получих диплома.
– Какво ще се промени в професионално отношение оттук нататък?
Всичко се случи доста скоро, затова тепърва предстои да видим накъде ще се развият нещата. Със сигурност ще продължа да работя за матраци „ТЕД“ и да се доказвам. При нас първо идва работата, след това мислим за финансовата част, защото обичаме кариерата си. Когато един работодател е направил така, че да не мислиш за пари, а да се концентрираш над задачата, значи всичко върви добре.
– Компанията провежда дуално обучения на ученици от ПГВАД „Христо Ботев“. След придобитата квалификация, ще ги обучаваш ли?
Аз и преди това съм обучавал различни момчета, но дипломата ми позволява това да се случва официално. Истината е, че за да вникнат учениците в нещата, трябва да минат поне три-четири години. Да се научат да грешат, да поправят грешките си. Наистина, трудно е, но с времето професионализмът си застава на мястото. Бързината и качеството не вървят ръка за ръка при нас.
– Младите интересуват ли се от този занаят?
Честно казано, напоследък нямат много желание за занаяти. Влекат ги повече компютрите, бързат да израснат в живота и още са хаотични. Занаятите умират с модерните технологии. Ръчният труд вече го няма толкова, всичко се случва с машини и програми. Може би ролята на младите е именно да направят занаятите по-технически. Тогава пък на преден план ще дойде интелектуалният труд, за сметка на физическия.
– Какво означават матраци „ТЕД“ за теб?
Аз съм сигурен, че много хора в този град спят на нашите матраци, а тези, които не спят на тях, съжаляват. Често след работа съм се разхождал с тениската на фирмата. Доста пъти хора са се обръщали след мен и са казвали: „Ей… той е един от тях“. Гледам как им блестят очите. Заради този блясък искам един ден да ме погребат с работните дрехи и като отида горе, Господ да каже: „О, ти си един от тях“!
Компанията „ТЕД“ се създава през 1990 г. като семейна фирма от Тодор Тодоров и двамата му сина – Елин и Димитър Тодорови, а пет години по-късно на пазара излизат и първите матраци. Към днешна дата произвеждат пружини, машини за матраци, легла, спални аксесоари и водят строителни дейности. Ценностната система на екипа се гради на три основни елемента – вдъхновение, иновативност, безупречност.
За автора
