Васил Стоев: „Съвременната живопис е по-емоционална, отколкото конкретна“

"Картините са жив организъм с живот, настроение, излъчване…", споделя художника за новата си изложба 

Васил Стоев откри самостоятелна изложба в София, в галерия „ИКАР“. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, градските художествени галерии в София, Пловдив, Бургас, както и на Nationdl Mueseum of Fine Art – La Valeta в Малта, Euro‘Art в Женева, Istanbul Art Fair в Турция, Франция, Холандия, Германия, Италия, Гърция, Белгияия, Португалия, Световната банка в САЩ и Япония, а две негови картини са продадени от аукционна къща "Сотбис" през 1989 г.

В един от най-големите музей в Европа Museum "MIMARA" в Загреб негови творби са в постоянната експозиция редом до тези на Рембранд, Йеронимус Бош, Реноар, Пикасо, Салвадор Дали, Амадео Модилиани и други световни имена.

Имате над 50 самостоятелни изложби. Кое от вашия стил се запази през годините и кое се променя и защо? 

Художниците в общи линии запазват онова детското в начина си на рисуване, което са имали. Пабло Пикасо е казал, ако може да рисуваме като децата ще бъдем най-гениални. Много е важно, когато се погледне една творба на един автор, без човек да прочете името, да разпознае художника. При мен нещата станаха много спонтанно, защото в курса в Академията, в който бях и преподавателите, които ни учиха тогава, ни дадоха възможност да се обогатим, да възприемем това, ни дават като основа и начин на мислене. Колегите, с които заедно рисувахме също си помагахме в процеса на обучението. Безкрайно обичам Владимир Димитров – Майстора и нещата ми като завърших Академията бяха много експресивни. Това беше в началото, но нали всички в този свят се сменя…

Това противопоставяне, което се наблюдава във вашите картини кога се появи? 

Ден и нощ, добро и лошо, не съм го мислил по този начин, но това противопоставяне се появи в творбите ми благодарение на специалността, която завърших – приложна графика. И тези равни петна, които се появяват успокояват картината, за да се получи един баланс. Впоследствие нещата се промениха. Сега са малко по-различни моите картини. Преди бяха в една по-тъмна гама, имаше нещо по-драматично в тях. Сега са по-весели, по-жизнерадостни, не знам на какво се дължи. Също така мисля, че един художник в днешно време, първо трябва да е в крак с времето си. Едно е било през Ренесанса, друго е когато в днешно време фотографията е надминала всякакви възможности. В един момент остава онова вътрешно дълбоко емоционално чувство в художника, което той е изпитвал, когато е видял нещо и после го предава на платното. Това е една емоция. Съвременната живопис е много по-емоционална, отколкото конкретна и категорична, както е била преди години.

Такива ли са картините в сегашната ви изложба – по-светли? 

Тази изложба е благодарение и на собственичката на галерия Икар в София – Анелия, която ме покани. Всъщност не обичам ретроспективни изложби. Преди мислех, че една ретроспективна изложба представлява творчески завършек и никога не съм имала желание за такака изложба.  В тази експозиция 50 процента от изложените работи са рисувани в последно време, но ще имам и такива, които са правени преди 6-8 години и по-назад. Ще се получи нещо като ретроспекция и за мен ще е интересно да видя дали нещата отиват в по-добра или по-лоша посока. В същото време подготвям още няколко изложби – една в Люксембург и през март в София с мой колега скулптор. 

Как се спряхте на името „Пластове“?

До сега никога не съм слагал мото или заглавие на изложбата. Защото всяка една картина е като човешки организъм, тя е с нейния си живот, настроение, излъчване. Когато реших да подбирам нещата, видях една творба, която участва в моя експозиция в културния център в Лондон и носи името „Пластове“. Това ме подсети, защото съдържа философията на времето. 

Kакво място е вашето ателие? 

То е едно прекрасно местенце в полите на Плана. Много отдавна имах желанието и мечтата да имам голямо просторно студио, в което човек като влезе се уединява и си работи спокойно на фона на класическа музика или джаз. Щастлив съм, че успях да го направя. Мисля, че годините напредват, това не е толкова важно в крайна сметка, а е важно как човек се чувства. Но моето ателие е като един храм на изкуството. 

Как реагирахте, когато научихте, че ваши картини ще бъдат подредени редом до тези на най-големите имена в изобразителното изкуство в музея "MIMARA в Хърватия?

С моя колега Ники Янакиев имахме покана от музея в Загреб, който е трети по големина в Европа. Директорът на музея искаше наши творби, които останаха в експозицията, заедно с картини на Йеронимус Бош, Рембранд, Пикасо, там имат колекция от почти всички импресионисти като Сезан, Гоген, Ван Гог. Една много сериозна експозиция, за която с голяма радост и щастие участваме с Ники Янакиев. Може би има нещо понякога, което е извън нас, някакъв шанс.

За новата изложба на Васил Стоев в галерия „ИКАР“, професор Иван Маразов пише:

На пръв поглед картините на Васил Стоев изглеждат освободени, направени на един дъх, „изпяти“. Това, разбира се, е едно тяхно качество. Но зад тази привидна живописна лекота се крие една неподозирана енергия на конструктивното начало. И тя проличава в организацията на композицията. Дори когато фигурата напълно отсъства, картинната структура се създава от контрасти. Най-често свободните, дори хаотични ярки мазки, които образуват фактурен „остров“ в центъра на платното, са противопоставени на сравнително гладки едноцветни повърхности. Друг контраст се постига от съпоставянето на ярки и пастелни еднотонни петна. Учудващо e как „убити“ тонове могат да станат източник на интензивно облъчване, как черното или сивото могат да загубят своята колоритна неутралност и да се превърнат в дълбоки цветове. Най-сетне и внезапната поява на линия-контур, която не обрисува, а само подчертава характерното в някаква фигура, се налага като „графичен“ акцент върху живописната магма.

Вашият коментар