Д-р Соня Джевизова: “Пловдив е първенец по кръводаряване”

Кръводаряването е не просто кауза, а ежедневна нужда от подкрепа. Всекидневно десетки хора в България имат нужда от преливане на кръв заради претърпени инциденти или болестно състояние, където шансът не подбира по възраст, пол и социален статус.

Разговаряме с д-р Соня Джевизова – директор на РЦТХ – Пловдив за кръводаряването по време на пандемия, за ползите от него и какво трябва да знаем, ако решим да дарим кръв.

Д-р Джевизова, нека започнем разговора си с това има ли отстъпление на дарители по време на пандемията?

От март 2020 година до края на годината настъпи рязък спад на броя кръводарители -повече от 1000 души. Това затрудни работата на кръвния център, защото с по-малкия ресурс, с който разполагахме, трябваше да балансираме между всички болни. В същото време се наложи да усвоим спешно нова технология, която не беше внедрена до този момент в пловдивския център – технология за добиване на хиперимунна реконвалесцентна плазма от преболедували коронавирусна инфекция. Това стана в спешен порядък, към края на годината. Работата с нея стартира от 18 ноември, така че до края на годината добихме 244 единици афереза плазма, която предоставихме на болните в пловдивски регион, както и 32 единици реконвалесцентна плазма. Освен Пловдив, успяхме да покрием нуждите и на районите Хасково, Кърджали, Смолян и Пазарджик.

След Нова Година продължихме с новата технология и до април 2021-а сме произвели 775 единици афереза плазма и 336 единици реконвалесцентна плазма от преболедували от цяла кръв. От месец май досега имаме проведени 14 процедури. Общо центърът е произвел 1145 единици плазма, повече от 1000 сме предоставили за лечебните заведения.

Откакто сме въвели технологията в пловдивския регион и териториалния обхват, не сме допуснали човек да остане неосигурен. Освен това, в лечението на тези болни много активно участва стандартната прясно замразена плазма, която предотвратява препятстването на микроциркулацията, което много болни образуват.

След добиването на плазмата, тя се обработва срочно и се замразява в специален фризер до шестия час, за да се запази структурата на всички белтъци, ензими и микроелементи и максимално да помогне на циркулацията. В момента разполагаме с наличните количества.

Най-трудно се справяме с еритроцитния концентрат и особено с филтрираните продукти, произведени от цяла кръв, тъй като те имат много тесни режими на обработка, по-трудоемки са и се взимат при специални условия. Но за момента се справяме и с това. Хубаво е да отбележим, че от началото на годината констатираме едно съживяване на кръводаряването, особено в последните месеци, което е обнадеждаващо. Надяваме се тази положителна тенденция да продължи и още хора да се включат в каузата.

В такава епидемична обстановка хората трябва ли да се притесняват да даряват кръв?

Взели сме всички мерки за безопасност. Моментално, когато се обяви пандемията, реагирахме със закупуването на маски, дезинфектанти. Персоналът работи само с ръкавици, шлемове, очила. Въпреки че сме създали условия хората да изчакват вън, на въздух, създадохме и отделен вход за плазма дарителите, с отделна чакалня и работно помещение. Лекарите си отстъпиха работната стая, за да създадем тези благоприятни условия за отделно обслужване и обособени екипи. Така че нито двата вида дарители, нито двата вида екипа се смесват.

Имате ли недостиг на персонал?

За момента нямаме недостиг. Разбира се, в периода от миналото лято досега, близо 40% от персонала също преболедува Covid-19, защото работим с много граждани с незнаен статус. Въпреки че ги преглеждаме, въпреки че им мерим температурата и им взимаме амамнеза, заболяването е изключително коварно. А и ние сме част от обществото и комуникираме с близките си. Към момента всички са здрави, работим енергично. Постигнатите успехи с получаването на такова голямо количество плазма се дължат на професионализма на служителите на Кръвния център и тяхната голяма съпричастност.

Искам да изкажа изключителната си благодарност и на самото гражданско общество. Пловдив е град с дух, с култура, с усет за съпричастност. Гражданите веднага се обединиха миналата есен и започнаха кампании, съвместно с „Бизнеса за Пловдив“ и частни лица. Много големи компании, с мощни структури, се отзоваха. С помощта на всички хора се закупиха два апарата за апаратна плазмафереза. Нямахме уреди, с които да извличаме тази плазма, и всъщност благодарение на инициативата и състрадателността на нашите съграждани, успяхме. Имахме хора, които даряваха малко, но от сърце, колкото са успели да заделят. Събраха се средства и за фризера за качествено замразяване на плазмата, за който Ви споменах. В последствие Министерството на здравеопазването също ни помогна. Дариха ни трети апарат, допълнителни уреди, теглилки и пълно комплектоване.

Медицинските служители, преболедували вируса, превърнаха ли се после в дарители?

Да, една част от тях дариха кръв. Имаме и случаи на граждани, запазили висок титър на антитела, които се отзоваха по два-три пъти, защото законът позволява даряването на плазма да се извършва през определени интервали. Поканили сме такива главно от редките кръвни групи. Освен в нашия регион, успяхме да помогнем и на Велико Търново, Шумен, Сливен. По статистически данни ние гарантираме лечението с кръв и кръвни съставки на 1 403 000 души. Кръвта от отделенията по трансфузионна хематология в Пазарджик, Хасково, Кърджали и Смолян също идва в Пловдив, за да се преработи, диагностицира, установи нейният качествен състав и съхрани.

Има ли дефицит на някои кръвни групи, за сметка на други?

Имаме динамичен резерв, който регулираме, за да разполагаме с всички кръвни групи. Направихме сериозна подготовка за големите празници в началото на месец май, когато нямаше голям наплив на кръводарители и сега ще използваме депата за следващите големи празници.

Като излезем от темата за коронавируса, какви са затрудненията, пред които се изправя един кръвен център в България?

Основното затруднение е, че кръводаряването в България не е задължително. То е доброжелателно, израз на благотворителност и лично желание. Нямаме традиции, не го чувстваме като вътрешна потребност. Масово чакаме да дойде някоя кампания или нещо да се случи, за да помогнем – най-вече на някой близък. И все пак, искам да подчертая, че Пловдив е първенец по осигуреност на брой кръводарители на 1000 жители. Достигнали сме един препоръчителен брой кръводарявания – около 35 на 1000. За сравнение с други градове, броят на кръводарителите е 22 на 1000. Затова винаги апелираме, че кръводаряването е нещо, което трябва да правим един за друг. Има моменти, в които балансираме трудно. Кръвта не може да се купи, няма я в аптеката.

Това е и една от причините често да организираме мобилни екипи, които отиват в университетите, пред Общината, в частни фирми, училища, предприятия. Наскоро кръв дариха ЖП служителите, студенти от Техническия университет и АМТИИ. Всеки четвъртък ходим в Карлово. Имаме ден в Асеновград и Първомай. Имаме екип и в УМБАЛ „Св. Георги“.

Разширихме и работното време на центъра. Работим от 8:00 сутринта до 19:00 вечерта от понеделник до петък, а в събота и неделя от 9:00 до 15:00 часа.

Какво е необходимо да знаят желаещите, преди да дарят кръв? Какво да правят и какво да избягват?

На първо място, трябва да нямат здравословни проблеми. Ако пък случайно нещо ги безпокои, трябва да го споделят с лекаря, който ги преглежда, защото всеки гражданин преминава преглед, който установява има ли температура, кръвно, хронични заболявания. Част от хроничните заболявания могат да бъдат противопоказания за кръводаряване, докато други – не. В нашето съвремие почти няма хора, които да не пият медикаменти, добавки, витамини, стимуланти, приспивателни и какво ли още не. Според комплексната оценка на здравословното състояние на кандидата нашият специалист преценява какви биха били рисковите за него или за този, който ще приеме кръвта. Важно е да не навредим на този, който ще дари, като едновременно внимаваме да не усложни лечението на пациента в болницата. Например, ако му прелеем електроцити, но му вкараме хепатит или сифилис, или друг нежелан агент, повече ще му навредим, отколкото ще помогнем.

Кръводаряването е абсолютно противопоказно за бременни жени или кърмачки. Нежелателно е кандидатът да е претърпял скорошна операция, да е консумирал предварително алкохол и упойващи вещества. Ако има татуировка, тя трябва да е направена поне преди шест месеца и да не е инфектирана. Преди да дойде в Кръвния център трябва да е ял и отводнен с течности, защото основно се губят течни съставки.

Важно е да споменем и имунизациите. Ако човек е имунизиран с жива ваксина, задължително трябва да изчака 28 дни. Ако обаче не е жива, законът позволява да се дари кръв без изчакване. Ние предпочитаме да изчакаме, защото не всеки знае дали ваксината му е жива, или не. Освен това 28-ят ден е този, в който организмът разгръща имунния отговор, след имунизация.

Максималният брой на даряване годишно е четири пъти при жените и пет пъти при мъжете, като най-краткият срок между кръводаряванията трябва да е 60 дни.

Очертава ли се скоро нова кампания за набиране на кръв?

Правим кампании непрекъснато. Разполагаме и със сайт, на който съобщаваме дефицитите, но нашата работа не е кампанийна. Кръв трябва всеки ден. Работата ни е ежедневна и планова. Хем трябва да се доближим до хората, хем да не пречим на личните им планове. Опитваме се да процедираме гъвкаво, с внимание и разбиране към обществото, защото без нашите граждани не можем да се справим. Изпитваме голяма благодарност и към лекуващите лекари, защото ако те не обясняват на хората, че трябва да се помага, всичко отива на вятъра. Това са скъпи и с кратък срок на годност продукти. Кръвните еритроцитни съставки могат да живеят само 35 до 42 дни максимум. Затова благодарим на всички за съпричастността.

Вашият коментар