Даниела Белчева: щастливо учудване пред света

Новият, втори проект на Даниела Белчева вече спечели искрени почитатели. Името на албума – Silver Button – най-лесно може да бъде преведено като „сребърно копче“, но позволява повече интерпретации и алюзии. С вкус и обич нейната музика съчетава джаз и поп влияния, докосва се до корените на кънтрито, намигва към минималистичните търсения на артистите от северноевропейските страни. Чисто, фино и мечтателно е звученето на отделните парчета, които ни напомнят естествеността на живеенето, „непосилната лекота на битието” (да, по Милан Кундера) – такава всъщност е и самата Даниела Белчева.

Крехка, деликатна и непосредствена, тя определя себе си не само като изпълнител, а и като автор на песни – което е най-разпространеният еквивалент на популярното songwriter. Когато има какво да изрази, прави го чрез музиката. Твърди, че през годините, когато е живяла в Скандинавието, е узряла – поради времето, което е имала възможност да прекарва в себе си и насаме със себе си. Този стремеж към дълбочината осветява и пространствата на двата ѝ авторски проекта – Acoustic me и Silver Button.

Даниела Белчева започва да пее още четиригодишна в хорове в родната си Варна, през смях си спомня, че е била с три глави по-дребна от останалите деца, но и на нейното вратле са връзвали червена пионерска връзка, после продължава в Хора на девойките и в Женския камерен хор. Оттогава пази и специална любов към класическия репертоар.

Днес мисли най-добре в движение, определя се като активен човек. Върви много и слуша музика. Обича да чете и благодарение на книгите е изградила особена връзка с думите, затова и предпочита сама да създава текстовете на песните си.

Работата по създаването на втория ѝ албум Silver Button е споделен път, обмяна на доверие, интенции и търсения заедно с утвърдените музиканти Милен Кукошаров (пиано), Михаил Иванов – Мишо (контрабас) и Димитър Семов (барабани). Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура”.

Дали музиката те свързва със света или напротив, създава защитено пространство, което си е само твое?

Музиката ми дава ежедневен баланс. Като еквалайзер. Когато запея, се чувствам спокойна, светът се изравнява. Особено силно това се усеща, когато звукът минава през тялото.

Възприемам се като певица, която може да предаде емоция през пеенето си. Не само чрез гласа, а и чрез вокалната си техника. Артистът трябва да има набор от средства, с които да предава внушение.

Къде намираш, че е окоренена твоята музика?

Аз съм живяла около  осемнайсет години в Норвегия, където работих като музикант. Там вървях много пеша и се занимавах с някакви въпроси, които са ме вълнували – така пораснах и съзрях. Сред гората, разхождайки се самостоятелно покрай фиордите, езерата, по огромните борове. Пеех вечер и имах време да правя през деня каквото искам, да чета, да слушам музика. Тук животът е много по-разпилян. На север на хората им се случват много малко неща, живеят без кой знае колко случки.

Може би оттам тръгва това мое спокойствие, желанието за баладичност. Когато заминах, бях на 22 години и живеех там допреди пандемията. Обичам техния минимализъм, но у мен има артистична разхвърляност. Сега у дома целите стени са издраскани от детските ръчички на сина ми, дала съм му свобода.

С какво е по-различно обществото в скандинавските страни и какво ти даде то?

Има едно огромно спокойствие у хората там. Никой на никого не се учудва, те приемат останалите с изключително спокойствие, дори до форма на безразличие. Но те пък казват, че харесват нашата емоционалност, зареденост, активният ни живот.

Много е интересно, винаги, когато ти е друга средата, виждаш доброто. Хубавото. Затова и аз с такава обич гледам към престоя си там, нищо, че и там хората имат своите проблеми и пороци, дори болни страни на обществото заради тази прекалена самота.

Как пишеш песните си?

Понякога си мисля, че потребността да пиша е продължение на нуждата да балансирам настроенията.

Обикновено идва някаква фраза, понякога заедно с мелодията. Важно е песента да е минала през теб, през собствената ти мисъл, през собствения ти тембър. Едва след това идва работата – първо в обикновена, песенна форма с малко акорди.

Когато пея, се стремя да звучи естествено, сякаш говоря. Искам да е обикновено (обичам тази дума), акцентът на самата мелодична фраза да съвпада с ударенията в смисъла на текста. Впечатлявам се точно от такива майсторски фрази, в които мелодията казва точно това, което и текста, те ми импонират най-силно.

Детство във Варна? Трябва да е било интересно?

Вероятно звучи романтично, но тогава не съм го усещала. За мен Варна е моят град най-вече през зимата, когато пясъците са празни, тогава най-силно усещам връзката с морето. Обичам и зимният вятър.

Би ли споделила с нас имената на артисти и автори, които са те променили?

Те са различни през годините, защото човек се пренасища, освен това се променя и има нужда от друг поглед.

Бях на около 20, когато излезе „Come away with me” на Norah Jones, някъде тогава чух и „Both sides now” на Joni Mitchell. Харесваше ми Joe Sample с Lalah Hathaway. Живея с басист – покрай него имам любим албум на Jaco Pastorios и на Marcus Miller. Ева Касиди съм слушала. Впечатляваше ме прецизността ѝ в динамика пиано. После търсех скандинавски артисти: Beady Belle, Victoria Tolstoy, Silje Neergard, Радка. Звучаха ми близо до „зеленото” (това в природата).

Напоследък има много имена, не можеш да чуеш всичко. Харесвам Becca Stevens, Michelle Willis, топлината на Gregory Porter. От книгите мисля, че „Идиот” на Достоевски за първи път ми даде нещо различно в гимназията. Когато бях в майчинство, попаднах на разкази на Мирослав Пенков. Между реалността и извън нея. Малко по- късно изчетох почти всичко на Фредерик Бакман.

Как стигна до заглавието на албума Silver Button?

Харесвам сребро. Харесвам кръглата форма. И нощта. Но за мен най-вече това е Луната.

Една музика всъщност има много проекции, в моя албум хората споделят, че чуват различни неща – един повече джаз, друг – повече блус или кънтри. За мен е много присъща тази баладичност, наричам я така, не мисля, че е меланхолия. Затова и избрах това заглавие, за да могат различните слушатели да намерят своя смисъл.

Докато работихме по албума се получи много интересна колаборация с музикантите,  оставих се да ме потеглят в едно малко по-бързо темпо и затова намирам, че тази музика е наша, обща. В нея липсва тъга, нищо че няма много експанзия и удар. На лайфовете сега усещам симбиозата между моята лиричност и мекота и солото на джазовите музиканти, което внася мъжката природа в музиката, собствената си енергия.

Кое е думата, която определя 2022 година за теб?

Мислех си наскоро, че пандемичната година за мен мина под знака на думата „възможност”, тази изолация за мен беше съживяваща. Аз явно харесвам да бъда активна в една по-разредена среда.

Но за настоящата 2022 година няма как фокусът  ми да не бъде върху работата по този албум, представянето и подготовката му. Така че нека е заглавието Silver Button.

Черно-бели фотографии: Диляна Николова.

Обложка на албума Silver Button: Мариета Ценова-визия, Димитър Трайчев-типография,Кеворк Ванлян-фотография.

Концертна снимка: Росен Донев.

Вашият коментар