Гергана Табакова е сред младите участници в тазгодишното издание на Национални есенни изложби Пловдив 2024. Завършва през 2017 г. специалност „Живопис“ (магистър) в Националната художествена академия в София в класа на проф. Здравка Василева. В серията живописни платна и обекти, специално създадени за изложбата й в Балабанова къща (двор), художничката се стреми да получи симбиоза между творбите и заобикалящата среда – използвайки елементи от нея и трансформирайки ги, те стават главен композиционен елемент в творбите й. Изгражда композициите, основавайки се на връзката място – време – въображение. Повече за изложбата й в нейния роден град, за играта с пространството, сенките, резките контрасти, преосмислянето и предефинирането на цвета, формата, структурата в рамките на изданието можете да прочетете в следното интервю.
1. Какво представяте в тазгодишното издание на НЕИ Пловдив 2024?
В тазгодишното издание на Национални есенни изложби, Пловдив ще представя проект, който създадох специално за повода. Още в началото, съвместно с куратора, изяснихме, че формата на този проект ще е живопис.
Като автор, който се вълнува от пространството, реших, че ще работя с и за пространство, в което ми е отредено да се представя. Така, в средата на януари прекарах няколко часа в двора на Балабановата къща – наблюдавах пространството – как функционират заедно архитектурата, ландшафта, всички декоративни елементи.
Съответно и в работите целта ми е била да пресъздам това общо функциониране и съвместно живеене. Използвах рисунки и снимки на елементи от двора – растителни, архитектурни, специфична за пространството орнаменталност, които преработих и свързах в живописни композиции. Повечето от тях носят абстрактна образност – синтетични образи на видяното и преживяното в двора. Отдавна не бях работила със силно конкретна предметност, но сега реших да го направя – това беше подсказано от самия двор и идеята за проекта. Като че ли това беше личното ми предизвикателство в този проект – конкретно работите Storyline и диптихът Осемте месеца, в които чаках и фантазирах – в тях работих не просто с преработени впечатления. Но все пак те не се изчерпват с това да изобразят конкретиката на обекти или явления от двора. Поставянето им на определените места в изложбеното пространство създава една игра, отношение, между местоположението на изобразяваното и реалното (Storyline) или връзката между мястото и времето на събитието, което се изобразява (Осемте месеца, в които чаках и фантазирах).
В разработката на проекта реших да включа и усещането за времето между началото и края на неговата реализация – това са осем месеца по някакъв начин прекарани с този двор, с представата за него. Всяка работа е специално проектирана за мястото, което заема и е свързана с присъстващи в двора елементи. Всички работи функционират и с общата си подредба – наистина като една представа за конкретното място, което съществува тук и сега, но всъщност смислово е предопределено и конструирано от множество културни и социални ситуации. Именно затова реших да включа и компонентът време като недиректен образ в изложбата.
2. Казахте, че сте използвала орнаменти от заобикалящата среда. Кои са те?
На първо място целта ми беше да съчетая архитектурни и природни елементи – в голяма степен те създават и един двор. В първоначалните скици бях подбрала множество елементи – дори и някои съвременни. Например формите на сифоните за оттичане на вода – реално имам материал за поне три изложби в двора, които използват подобен подход. В работата обаче трябваше да се концентрирам и така за основен елемент избрах така наречения вълчи зъб – декоративен подпокривен елемент, който вдъхнови изцяло някои от композициите, а в други присъства не толкова явно.
Друг елемент, който служи за свързване на архитектурата (къща) с дворното пространство (градина), са външните фризове и стенни рисунки. Във връзка с тяхната стилистика и типичните фронтални, централни композиции, реших да изобразя и фонтана в двора. В рисунката целенасочено използвах наивитет в стилизацията и пресъздаването на перспективата – за да напомня изображението на декорациите по външните и вътрешните стени на къщите. Отново като рефлекс на преобладаващата симетрия в тези „украси“ изградих и диптиха „Осемте месеца, в които чаках и фантазирах“. В него като отправна точка използвах образа на сенките, хвърлени от дърветата в двора. Картините са поставени на мястото, на което наблюдавах това явление. В определени моменти, изображенията се допълват от светлинните пробиви – съвпадат или се разминават с осветените полета в картините. С това взаимодействие реших да включа проектът на двора в самата работа, а също и да подчертая външното пространство за експониране.
3. Това ми напомня за изложбата ви Not very ordered в Litle bird place, София тази година, където също се забелязваше орнаменти от текстила, трансформирани и живописно и смислово. Споделете за новата ви насока на работа, медията, която използвате.
Да, за последната ми самостоятелна изложба, която се състоя в галерия Little bird place през юни, подходих по подобен начин. Трансформирах орнаменти и от архитектурата в обекти и модули, с които изградих живописни композиции. Бих казала, че поради времето за подготовка, в проекта Not Very Ordered, работих много по-задълбочено, докато за двора на Балабановата къща използвах повече първичните впечатления, макар че отново избирах от няколко варианта на цялостния проект. И там, както и тук, използвах съчетание на архитектура и растителност – винаги съпътстващи средата. С този подход целта ми е да създам една абстракция, която тръгва от пространството, но по-скоро се врязва в него, отколкото да го допълва. В тази връзка използвам и много интензивна цветова палитра. Специално за двора – комплементарните контрасти, резките смени, липсата на полутон, са умишлено подбрани изразни средства, през които поне малко се заглушава множеството обекти и вещи, които битуват на двора. По някакъв начин контрастите и резките линии са провокирани и от осветяването на двора, където всичко е много категорично. Заедно с картините показвам и обекти, които са изградени в същия принцип – форми, извлечени от архитектурните детайли. Тяхното присъствие е по-осезаемо, въпреки че за мен те не са с кардинално различно значение от картините. Материалът им, мдф, е по-активен, по-присъствен в средата, с което исках да подчертая необходимостта от намеса в средата на двора, която да зазвучи с всички триизмерни обекти.
4. Как Вашата интерпретация по темата Приземяване на тазгодишните Национални есенни изложби се съотнася с представените от вас произведения?
Приземяване насочва към търсене на база, обективна основа. Тези усещания, преплетени с интереса ми към работата с конкретни пространства, предопределиха цялостния ми подход в изграждането на изложбата и избора на двора като източник на образи и смисли, които да задам в конкретните произведения.
5. Кое Ви накара да приемете поканата за участие в Националните есенни изложби като най-дълго просъществувал форум за визуално изкуство в България?
От гледната точка на художника за мен най-мотивираща беше възможността да работя в провокативно, различно пространство и да изградя проект за него. Разбира се, поканата приех и заради възможността за работа и обмен с екипа на тазгодишното издание на Национални есенни изложби, Пловдив. Благодарна съм, че тези възможности ми бяха предоставени!
Автор: Наташа Ноева
За автора
