Капка Кънева: феята на ножиците

Ножица, хартия, светлина и фотоапарат са елементите, с които тя създава своите светове. Капка Кънева работи основно като илюстратор и почеркът ѝ е изключително разпознаваем.

Хартиената пластика е техниката, която Капка предпочита, а това, което остава скрито за читателите, е, че тя изгражда цялостния облик на книгата: шрифт, илюстрации, допълнителни графични елементи. Нейните корици възхитително обобщават идеята на текста и съумяват да предложат коментар на мотивите в него. Има докторска дисертация е върху нетрадиционни издания за деца и в работата ѝ за детски издания личи внимателният ѝ интерес към обемни илюстрации, към скулптирането и оживяването на героите.

Работила е за български и чуждестранни издателства, а изложбите ѝ провокират посетителя да се потопи в пространствата на собственото си детство, да доизмисли сюжет или да открие портрет на митологичен персонаж.

Капка Кънева използва хартията като пластичен материал – изрязва, вместо да рисува, прегъва и осветява ажурно изработените обекти така, че зрителят да получи представа за динамичен, триизмерен образ. Определящ в работите ѝ е ракурсът на заснемане на изображенията, както и последвалата цифрова обработка. При заснемането на собствените си пластики и осветяването им – така че в композицията да се включат и сенките – тя меко налага конкретна реалност и предпоставя въздействието, което биха оказали върху зрителя.

Преживяването на пластиките на Капка Кънева е ходене по тънкия ръб между широкото поле на интерпретацията и ултимативното загатване: всеки свят има паралелна история – тази, която разказват сенките.

Светлината ли извайва света?

Не. Тя обаче има мощта да покаже, изяви, деформира, подсили или скрие много от видимото в света и така да създаде смайващо различно (често напълно погрешно) усещане за обективната реалност.

Ако имаше силата с твоята магическа ножица да промениш нещо, какво би било то?

В своя живот не бих променила нищо.
В света наоколо, особено през последните седмици, ме угнетяват функциите на политиката и властта. Ако можех да бъда сигурна, че промяната, която искам, би била наистина за по-добро в световен план, бих лишила хората с власт от убеждението, че имат някаква извънредна значимост, която им дава правото да поставят целите и желанията си, амбиците и поривите си над тези на когото и да било другиго.

 Три думи (условия), без които не би оцеляла днес?

Към идеала на Петьофи – свобода и любов – бих добавила нуждата от обективна информация. Или казано иначе – истина.

Най-важното нещо, което научи от дъщеря си?

Че не всичко зависи от мен. Че понякога родителят няма полезен ход и е обречен да постъпи грешно, но това не поставя любовта му под въпрос.



Как се прави хартиена пластика-портрет? Какво скрива и върху какво акцентира?

Освен физическа форма, хората притежават енергия, излъчване, дух. Присъствието им разказва истории, характеризира ги и онова, което самите те биха искали да скрият или подчертаят в себе си. Мисля, че добрият портрет е този, при който опитът да бъде постигната физическа прилика не е за сметка на усещането, което срещата с портретувания оставя.

Кои са визуалните артисти, които са те променили?

Много са художниците, от които съм се учила и чиято работа е станала причина да погледна на своята собствена работа с други очи. Що се отнася конкретно до изкуството на книгата, ще спомена само няколко – италианските дизайнери футуристи Бруно Мунари и Енцо Мари, американските хартиени инженер Дейвид А. Картър и Робърт Сабуда, японецът Кацуми Комагата – за мен излключителен естет, чешката книжна фурия Квета Пацовска, а също и българските дизайнери Антон Радевски, Яна Левиева и Емил Марков.


Буквално до дни предстои откриването на нова изложба на Капка Кънева – със светлинни инсталации, сред които посетителят е поканен да се разходи. Две алтернативни пространства на сенките ( „Гори тилилейски” и „Змеево ложе”) ще дадат възможност на зрителя реално да ги обитава и дори променя.


Какво да очакваме от предстоящата ти изложба в галерия „Ракурси”?

Показвам арткниги инсталации в серии от светлинни състояния. През последните години започнах да създавам „пространства на сенките”, в които изрязани от картон илюстрации „оживяват” под въздействието на системи от осветителни тела.

Вълнува ме практически неограниченият брой крайно различни визии, които светлината поражда, когато осветява една и съща ажурна матрица. Фотографирам експериментите си и така запазвам спомена за някои от възможните светлинни състояния на дадена моя творба. Освен тях, зрителите ще имат възможността да видят и дори сами да преживеят две голямоформатни арткниги от метал.

––-

Капка Кънева

ПРОСТРАНСТВА НА СЕНКИТЕ: арткниги инсталации – светлинни състояния

Откриване: 22 март, 18:30 ч.

галерия „Ракурси”

София, ул. „Хан Крум”4А

–––-

Капка Кънева работи в областта на хартиената пластика, илюстрацията и книжния дизайн. Изследва възможностите на детската пространствена книга да поражда интерес и отношение към четенето. Преподава в катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ в Националната художествена академия, чийто възпитаник е.

Сред издателствата, за които работи, са „Лист“, „Кръг“, „Панорама“, „Смол стейшънс прес“ и Oxford University Press, Мадрид. Автор е на изследването „Играта като книга“ („Панорама“, 2014).

Наградата от Осмото международно триенале на сценичния плакат (София, 2016), наградата за фотоилюстрация от международния BookILL Fest, (Ново Милошево, 2018), наградата за най-добра детска книга от международния конкурс Image of the Book (Москва, 2019) и “Златна четка” от фестивала “Пловдив чете” за изключителни постижения в художественото оформление на книгата (2021) са някои от отличията, които са ѝ присъждани. Номинирана е за ALMA – мемориална награда „Астрид Линдгрен“ за илюстрация за 2021 и 2022.

Вашият коментар