Красимир Джамбазов: „Пловдив – древен и вечен“ запознава малки и големи с историята на града

С настъпването на есента Пловдив ще се преобразува. Ще счупи бариерите на времевата линия и ще тръгне на пътешествие назад във вековете, заедно с всичките си жители. Ще обиколи годините на Средновековието, ще помаха на Римската империя, ще стигне дори до Тракия и Древна Елада.

Всичко това благодарение на фестивала „Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство. Той се появи на бял свят през 2019 година, като част от дългосрочния проект Европейска столица на културата. Организатори са Сдружение за исторически възстановки „Филипопол“, СНЦ „Заедно за личностно развитие“ – Пловдив, Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции – Авитохол и Сдружение “Дукс Антика” – Свищов.

В основата му стои идеологията да запознае гражданите с историята и начина на живот на народите, обитавали територията ни. Техните привички, бит и култура, техните взаимоотношения, занаяти, религиозни и политически системи.

Тази година фестивалът ще се проведе в три, вместо два дни – от 25 до 27 септември на две локации. Началото ще се постави от площад „Централен“, където кметът на града Здравко Димитров ще запали фестивалния огън. Ще се продължи по Главната в празнично шествие, а официалната програма ще се проведе на Римския стадион.

В останалите дни събитията ще се случват в парк Лаута, който ще се превърне в един истинско землище от миналото.

Разговаряме с Красимир Джамбазов – един от организаторите, за да ни разкаже повече за древната страна на Пловдив.

– Припомнете ни как всъщност дойде идеята да се направи подобен фестивал за исторически възстановки?

Всичко започна с наши участия по други фестивали, някои от които в по-малки градове, като Мездра, Асеновград и други, но с традиции във възстановките. Пътувахме, участвахме и се чудехме защо Пловдив – областен център, с една от най-старите и вълнуващи истории в света, няма фестивал-реконструкция? Така се роди идеята. Чухме, че са правени опити в миналото и решихме да се заемем с предизвикателството да организираме фестивал, който да съответства на историята на Пловдив – „… благородният град Филипопол, който беше един от трите най-красиви градове в Константинополската империя“. Така латинските хроникьори описват тогавашния град.

– Такъв се прави всяка година и на Траянови Врата. Това означава ли, че историята има бъдеще, или си остава някъде в миналото?

Казват, че „Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще“. Добре е да правим фестивали и да се запознаем с историята си по най-лекия и забавен начин, защото също някой беше казал, че „Народ, който не познава историята, е обречен да я повтори“.

– Какво ще видим тази година на фестивала и с какво ще се различава от дебютното издание?

Миналата година представихме Античност, Средновековие и Възраждане към Фондация „Пловдив 2019“, като част от официалната програма на проекта „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Решихме да продължим започнатото и да запазим идеята жива, като през 2020-та сме част от Културния календар на града. Експертите от Общината ни посъветваха да се концентрираме върху Античност и Средновековие. Така тази година ще видим повече и много изненади в тази посока.

За първи път кметът, Общинска и Областна управа се ангажираха да съдействат с каквото е възможно, за да има фестивал, с идеята да се развие до едно от значимите събития за града и региона – с международно участие.

Може би ще е интересно да споменем, че г-н Здравко Димитров и заместник кметът по Култура – Пламен Панов, ще поставят началото на Пловдив – древен и вечен, като запалят фестивалния огън пред сградата на общината. По традиция пък кметът на район „Тракия“ ще говори пред гости и участници в събота на парк „Лаута“.

– Освен чисто битовите тертипи на народа ни през различните епохи, се включват и изкуства, като музика, танци и театър. Какво влияние е имало изкуството в Древността и Средновековието по земите ни?

Влиянието на изкуството в различните периоди от историята е сложна тематика и бих я оставил за експертите в областта. Само бих си позволил да спомена, че с налагането на християнството от Княз Борис I рязко се променят някои от вековните традиции и навлизат други, но с голям тласък на книжовността.

Що се отнася до Пловдив – с нетърпение чакам отварянето на Голямата Базилика и пластовете мозайки, които ще видим там. Има някаква „загадка“ с тези препокриващи се слоеве, как и защо се е случило. Очаквам скоро археолози и историци да се обединят върху някоя от многото хипотези и да ни разкрият тази интересна частица история на нашия град.

– Работите и с деца и ученици от различни формации или училища за изкуства. Доколко познават те историята на родния си град? Любопитни ли са за нови знания?

Миналата година учениците от Национална гимназия за сценични и екранни изкуства изработиха арт инсталация, която, погледната от различен ъгъл, пресъздава или Античността, или Средновековието, или Възраждането на Пловдив. За да изпълнят проекта, децата се запознаха и използваха мозайки от Малката базилика и други емблематични за историята на града детайли. Така едновременно се прилагат на практика уменията от наученото в училище за декор и се навлиза в историята на Пловдив извън материала по този предмет в училище.

Тази година задачата към тях беше да изработят клип с участниците от миналата година и той да се използва за реклама на събитието през 2020 година. Съответно преглеждайки заснетите видеа неволно децата проявяват интерес и се запознават със занаяти, ритуали и различните периоди. Това е идеята на нашето партньорство – допринасяйки за развитието на фестивала децата да усъвършенстват своите професионални умения и познанията по история на своя роден град.

– Ще опитаме и кулинария от времето на т.н. „тъмни векове“. Кое е най-интересното ястие оттогава?

Кулинарните презентации на нашия фестивал се оказаха много атрактивни за публиката, защото не само може да се гледа, но може и да се пробва. При това вкусово е много различно и любопитно преживяване. Петя Крушева представи през миналата година книга и сега подготвя следващ том с рецепти. Забелязвам, че на особена популярност се ползват сладки – афродизиаци и са повод за много коментари и закачки между участниците и гостите на фестивала.

– Историците често сравняват прадедите ни с варвари. Кръвожадни ли са били българите наистина, или това е неизследван напълно мит?

Историците ревностно пазят своята територия и не искам да им отнемам правото професионално да отговорят на подобни въпроси. Що се отнася за моето лично мнение и във връзка с периода, който пресъздава Сдружение за исторически възстановки „Филипопол“, бих споменал, че името на Цар Калоян означава хубавият, добрият Иван (Йоан), а византийците го кръстили Скилойоан (кучето Йоан) заради жестокостта му към тях. Вероятно, за да вдъхва респект у враговете, а според някои хипотези и заради нараняване в областта на главата, Цар Калоян определено не е бил кротък и толерантен владетел. Не е за подценяване обаче и фактът, че когато четеш историята си от записите на своите опоненти и врагове, ще е изненадващо, ако са те представили в положителна светлина, особено когато си им нанесъл тежки поражения, какъвто е случаят с Калоян – пленил императора на Латинската империя.

– Каква е амбицията Ви, като организатори, за проекта „Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство“ ?

Амбициите ни са прости и ясни:

– да запазим постигнатото на фестивала като част от Пловдив 2019 – Европейска столица на културата и да го превърнем в ежегоден

– да го утвърдим като един от значимите фестивали, който привлича гости и участници не само от Пловдив и региона, но и от цяла България и чужбина

– да каним много и различни участници от Европа, които със своите специфични традиции, фолклор и бойни умения да внасят разнообразие, колорит и качество на възстановките

– да запазим ангажимента си към децата, които са нашето бъдеще

Вашият коментар