В двора на къща „Мексиканско изкуство“, Старинен Пловдив, зрителите ще могат да видят абстрактните пластики на Русен Дойков, един от участниците в тазгодишното издание на Националните есенни изложби в Пловдив 2022. Еклектичните композиции от колориранта стомана увличат зрението, мисълта и въображението със своите геометрични обеми от равнини с неправилна форма, свързани на принципа на свободната асоциация. Завихрящи се движения, внезапни пречупвания, игра с цвят, материал и структура, мащабни постаменти с графитен цвят контрастират и едновременно с това подсилват архитектониката и допълват общото монументално звучене. Повече за пространствените измерения, но погледнати от гледна точка на формообразуването и конструирането на обекта, разказва самият автор.
В рамките на тазгодишното издание на НЕИ Пловдив представяте пластики, изработени от стомана. Правят впечатление абстрактната форма и минималистичните изразните средства. Как се насочихте към този вид изобразяване? Разкажете повече за третирането на материала и символиката, които влагате в творбите си.
Не зная как точно, това за мен е естествен процес – да се опитват възможностите и ограниченията (те също са възможности, мисля, от друг вид) на материала и технологията. Засега е така, за в бъдеще не зная. Листовата стомана предполага по-синтетичен начин на изразяване, а цветовете са естествено продължение на израза и технологията; не е нещо ново, античните майстори са ползвали тази възможност. Колкото до символика не бих казал, това са изключително отворени за интерпретация работи и в някакъв смисъл много директни.
През месец март открихте изложба в галерия „Крис“ в Асеновград и тогава споделихте, че разглеждате творбите си в континуума пространство – обект, а не скулптура – обект. В настоящата ви изложба в Пловдив ще видим скулптури, специално създадени за изданието, работени в тази посока. Как кореспондират с концепцията на куратора на Есенните изложби вашите обекти в това пространство?
Работите, представени на Есенните изложби, са изцяло нови, те са изработени специално за този формат. Иначе да, отново казвам, че са по-скоро триада – пространство – обект – пространство, неразривно определящи се. Мисля, че пространство, възприемано като предпоставка, прилича на море, в което може да се потопи всичко, всякакъв тонаж, ако ми позволите тази метафора. Докато пространство, което се определя от обекта, самото то създава обем и форма. И разбира се, всичко това е валидно само доколкото се отнася до зрителя и процеса на възприятие, така е релевантно на концепцията на куратора, споделено е, мисля на всички нива.
Каква е връзката форма-обект в скулптурите ви, как си взаимодействат?
Няма обект без форма. Спецификата на формата е тази, която определя дали пространството ще е свързано неразривно с обекта или обектът просто ще „плува“, обграден от пространството, като това са психични процеси. Иначе т.нар. обективна реалност е ясна, може би.
Какво е вашето мнение за Националните есенни изложби като форум за съвременно визуално изкуство?
Мисля, че е една добра вече традиция. Много хора, които се интересуват от визуални изкуства или просто ги харесват, очакват и посещават Есенните изложби. Благодаря на проф. Лардева за поканата.
***
Русен Дойков е роден през 1974 г. в Асеновград. Завършва специалност „Скулптура“ – бакалавър (2003) и магистър (2005) в Национална художествена академия, София в ателието на акад. Крум Дамянов. През 2011 г. защитава докторантура на тема: „Някои аспекти на възприятието за време в скулптурата“, с научен ръководител доц. Христо Добаров. Работил е като преподавател по „Скулптура“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ), в Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ (НХГ) в Пловдив и като хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Открива самостоятелни изложби в галерия „Крис“, Асеновград (2022), галерия A Cube Contemporary, София (2019), галерия „Автограф“, Пловдив (2005). Участва в общи художествени и групови изложби в София, Пловдив, Бургас, международен арт фест в Златни пясъци и други. Получава награда за съвременна скулптура от регионален конкурс на „Алианц – България“ за живопис и скулптура (2016) и номинация за национална награда за скулптура във финалния национален конкурс на „Алианц – България“, галерия на СБХ, ул. „Шипка“ 6. Получава Номинация за награда в раздел „Скулптура“ в Биенале за съвременно българско изобразително изкуство „Приятели на морето“, ХГ „Петко Задгорски“, Бургас (2020). Живее и работи в Асеновград.
Автор: Наташа Ноева
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Атанас Ташев: светове в света, който обитаваме
Анжела Терзиева: Стремежът ми е да поведа зрителя към пластовете на психичното
Ангеларий Димитров: Вълнуват ме темите за човека и пространството
Споделено пространство. Национални есенни изложби Пловдив 2022