Оптимистичен песимизъм!

„В тъги, в неволи, младост минува,

кръвта се ядно в жили вълнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде…“

От нищо няма смисъл… Няма смисъл да учим; да работим; да създаваме семейство, а да не говорим за абсолютната липса на необходимост от сложния физиологичен процес наречен „мислене“. Все пак от много мислене знаем какво се случва, а в най-добрия случай се става професор… Но ако е като онзи, дето се плюнчи по всички телевизионни канали и страстно размишлява върху екзистенциалните въпроси, свързани с  проявяващите фотосинтезиращи способности хора от български произход – не, благодаря!

 

И то на края пак ще се окаже, че нямаме угодия. Еми да! За какво да си губя толкова години от живота в изучаване на нещо, което така и така няма да практикувам?! А не дай си Боже, да ми се наложи да го практикувам… Я по-добре да се ограничим с минималното, то аз и без това ще ставам шеф – за това особени качества не се изискват – другите бачкат, а аз само ще събирам парите! В това съм много добра, а да не ви говоря пък колко още по-добра съм в харченето им… И като стана дума за харчене – какво става с тези цени?!?!

Възможно ли е месечната ми сметка за ток да е колкото чифт обувки… да не казвам марката?!?! Че тези нормални ли са?! Знаят ли въобще колко много ги искам тези обувки?! А най-лошото е, че не мога да си ги взема на изплащане! Ето за това тази държава никога няма да се оправи!!!

Да, развълнувах се, признавам си. Но говорехме за бъдещето… Какво бъдеще, бе хора?! Добре, кажете ми какво ни чака за напред? Политиците, те са корумпирани; бизнесмените са мафиоти; администрацията… от къде да започна, а да не говоря за обслужващия персонал! Е там положението е плачевно – смятам всеки се е чувствал изял по погрешка нечия чужда закуска… То, заради това сме на тоя хал!!!

Аз ли? Аз още чакам нещо подходящо като за мен. Не подавам си-ви-та, но все ще изникне нещо.

Дали протестирах февруари? Протестирах разбира се. Е как за какво? Срещу високите цени на тока, срещу статуквото, срещу всички безобразия в тази безобразна страна. Стига вече тоя преход и стига с това тъпчене на едно място – нека да спринтираме или най-добре да се телепортираме, много ще е хубаво!

Не, не гласувах на изборите… Ами защото нямаше смисъл. И без това пак щяха да влязат в парламента същите, които винаги са били – то така и стана. Нищо не зависи от мен, така или иначе… просто нямаше смисъл. Но да, не съм доволна от крайния резултат! Все си мислих, че хората са по-умни…, но уви! Прост народ сме това си е истината…

Какво смятам да правя ли? Е, все ще си намеря някаква хубава работа, а ако не, винаги мога да отида в чужбина и да направя пачките! Все пак българите сме доста способни и умни хора, така че лесно се оправяме „навън“… Да, абсолютно вярвам, че ще мога да се справя – едва ли е толкова трудно и сложно!

Оптимизмът не е много хубаво нещо, особено за България, защото неспирната вяра, че ще се оправим, не ни позволява да го направим… А трябват действия – не само думи!…

 

Вашият коментар