''Отношенията трябва да са прости,прости като 2 стотинки, защото любовта не може да се изчисли''
Отношения, които имат шанс да бъдат дългосрочни не могат да бъдат сложни по определение. Колко време е способен човек да изпилва мозъка на себе си и другите в режим нон-стоп? Половин година, година, в краен случай – няколко години. А след това на всички им писва от него и публиката в скръбно мълчание напуска залата,оставяйки героя сам да се поти на сцената под жара на прожекторите.
Така наречените сложни отношения,всички тия ''дойдох си – тръгнах си" и многочасовите разговори за високи материи – това, пардон, е от излишък на много свободно време. Това са неправилни отношения.
Сериозно. Това е като да влезете в автосалон и да поискате бентли макар вашите средства в най-добрия случай да ви стигат за ''ГъзОпел'' базова комплектация.
Вие можете да идвате в този салон години наред,но парашутът ще ви се отваря само за ''ГъзОпел''. Вие ще казвате,че бентлито е единственото,което ви подхожда,вие ще изгризете черепите на всички роднини и приятели,ще правите скръбно лице и ще чупите пръсти,вие ще направите от живота си инвалид,ще възведете страданието като фетиш,но вие нито един път няма да се замислите,че всичко,което ви е нужно е здрав,надежден кон с работещ климатик,чист салон и правилно избрани гуми,който да ви достави от точка А до точка Б.
Отношенията трябва да са прости като 2 стотинки. Не е важно дали е гений или физик или просто Васко Зидарят,не е важно какво образование има,на колко езика говори,колко жени е имал и хубави стихове ли пише,важно е само колко ви е комфортно с него.Ако той ви докарва до депресия,ако ви е зле с него колкото и без него,ако знаете,че с него нищо няма да ви освети,ако ви изстъргва мозъка и обича всички тия фразички: ''Това е толкова сложно'', ''Трябва да помисля'' или ''Трябва да почакаме' '- пращайте го колкото се може по-далеч. Дали сте го обичали действително или е било само блаж- това ще разберете чак доста по-късно, тъй че вие,уверено казано, нищо нямате да губите.
Въобще любовта е състояние, което не се поддава на определение, за любов погрешно често възприемат въжделението,уважението,навика,завистта,желанието за разчистване на сметки и много други неща. От сложните взаимотнишения не печелите нищо освен болка в главата. Ако ви е нужна толкова тази болна глава,ако не можете да живеете без нея,намерете смелост в себе си да си признаете,че не ви е нужен този конкретен мъж,а тази болка в главата,която получавате от него.И се научте да извличате тази болка в тиквата от по-продуктивни отношения,просто предупредете п-р-а-в-и-л-н-и-я мъж,че сряда и събота сте 100%-ва кучка и нека се подготви от по-рано.
Още един път и още веднъж: отношенията трябва да са прости. Вие ще раждате деца с този човек, ще се справяте с домашните неща, ще правите планове,ще ходите на гости,ще общувате с роднините и въобще ще водите начин на живот,който е възможно най-примитивно битов (реалност).И ако мислите,че това ще подмине вас,вие мн-о-о-о-го силно се заблуждавате.
То как става? По начало ви е нужен високстроенкрасивуменбогатперспективенсексуаленромантичен и чак много по-късно разбираме, ВСИЧКИ разбираме,че ни е нужен просто човек, на когото можем да разчитаме, който ще е до нас не тогава,когато механизмът е щракнал правилно в главата му по случайност ,а винаги. Винаги,разбирате ли ? Затова надеждността е крайно важно качество.
Той е нужно да ви помага в най-сложните моменти в живота,когато всичко е задник и крачка наляво,крачка надясно- все в лайната. Затова отговорността също е крайно важно качество.
На вас ще ви се иска да споделяте радостта и печалите си,победите си и пораженията,мечтите и опасенията,затова умението да се съчувства е невъзможно важно.
Вие ще го изучите от долу до горе, по диагонал и хоризонтал, ще се разбирате от полудума,вие в крайна сметка ще се ''притъркате'' един към друг като оттъкани на супермегаекстра стан вълнени нишки,вие ще прдължавате да се карате и да се помирявате,защото той все пак не е вас,това е друг човек макар да се е ''притъркал'' към вас също точно толкова колкото вие към него. Затова търпимостта- без нея просто за никъде. И вие постоянно ще си отстъпвате един на друг частичка от себе си,частичка по частичка оставяйки ''ергенските'' си навици,тази толкова модерна сега дума ''компромис'',така че гъвкавостта – това също е много-много важно.
И вие ще приемате важни решения заедно и поотделно,решения,които могат напълно да променят вашия текущ ''подреден'' по ваш начин начин на живот,така че без доверие-ама никак,никак.
Помислете си,като бяхте на 20,за нищо от това не мислехте, нали? Искахте само той да спре пред вас с колата,да ви подари цветя и така красиво-красиво да ви целуне направо в устните. И да се любувате на невероятно космическите му очи и въобще да сте просто като на картинка. Та… всъщност нищо от това не е важно колкото прашинка даже.Майната му дали е красив или не,висок или нисък,строен или закръглен, с обратна захапка или заешки зъби. Всичко, от което имате нужда е осъзнаването,че ето с този човек в огън и във вода,в буря и в плаващи пясъци и че, когато е до вас, на вас ви е много добре. И че БЕЗ него ви е д-о-о-о-о-ста по-зле отколкото С него.
И аз ви уверявам, че,когато се обърнете след, да речем, 20 години, когато както и преди ще ви става мило докато мерите температурата му и му помагате да си пише завещанието макар просто да е кихнал веднъж и когато вече ще сте престанали да водите душевните разговори ''А накъде се движим'', защото ВЕЧЕ сте стигнали там,където ви е било необходимо да стигнете-ето това ще е любов. Любовта не се изчислява по-рано. Никога.
А всички тия сложни отношения – абе,майка му…, що не вземете да запишите курс по макрама. Или да помогнете на сираци. Оставете горкия си мозък на спокойствие, той и без това си има бая друга работа.