Mediacafe стартира нова рубрика "Премълчаното" с психолог Наталия Маламова
Как да се справим с избухливостта при тинейджърите?
"Омръзна ми постоянно да ме поучават. Да ми разказват истории от тяхното детство. Да ме гледат укорително. Да ми казват, че разбират какво се случва при мен. Разбираш ли и те били тинейджъри. И те се криели да пушат цигари. Разберете ме, не издържам…."
Всичко това Боян изговори на един дъх. Погледът му срещна моя. Беше изпълнен с молба за помощ.
"Постоянно ме критикуват" – продължи той. "Много мълчиш. Виж как си облечен. Много ниски оценки имаш. Приятелите ти са нехранимайковци. Ще те провалят… Ама ти това не го ли знаеш? Аз още на 12 знаех как се прави?" – Боян продължи. Този път тонът му беше изпълнен с гняв и негодувание.
"Ето, чувате ли? Виждате ли? Това отношение към родители ли е? С него не може да се разговаря. Вчера бях и на родителска среща. Класната му сподели, че все по-често избухва и недоволства в клас. Спречква се със съученици. Избухва и държи тон на учители…Направо съм изумена! Така ли сме го възпитали?, Това ли заслужаваме? – донякъде с тревога, от друга страна с укорителност в тона се намеси майката на Боян."
Все повече родители търсят помощ за да се справят в ситуация като тази – недоволство, гневни изблици, избухливост, невъздържаност от страна на подрастващите. Така наречените тинейджъри.
И съответно тяхните родители, които не приемат поведението им. Търсят грешки във възпитанието си. Опитват се да се доближат до тинейджъра или като се държат приятелски настроено и разказват какво са правили по време на тяхното тинейджърство или прибягват в другата крайност. Всяко поведение, което не одобряват да бъде санкционирано с наказание.
Но всъщност има ли вариант, начин да се справим с недоволството и избухливостта при тинейджърите?
На какво се дължат те?
Пубертетът е период, в който детето започва да се превръща във възрастен. Настъпват редица физиологични промени. Появяват се и така наречените " бушуващи хормони".
Пубертетът е свързан и с редица социални проблеми. Много от децата остават неразбрани от родителите си и от обществото. Често физическата промяна става прекалено бързо и телата временно стават несъразмерни, което създава комплекси на подрастващите.
Освен физическата метаморфоза, психиката на индивида се променя. Детето вече става мъж или жена. Инфантилното поведение започва да отстъпва. Навиците, интересите и изобщо начинът на живот се променят. Започва сексуалното влечение, появява се либидо.
Пубертетът е труден и за самият индивид, и за околните. Ето защо родителите трябва да бъдат по-търпеливи със своите деца, защото „танцът на хормоните” е неконтролируем процес. Само с хормоните ли ще извиним гневните изблици на възрастта? Разбира се, че не.
Това поведение се дължи и на възможността за контрол над емоциите. Ето защо, още в ранно детство е добре детето да знае, че освен радостни, така наречените позитивни емоции ще изпитва и негативни. И ние като родители е добре да му покажем нашите начини/ стратегии за справяне с негативните преживявания.
Много важно е в израстването, общувайки с детето да го учим да ги разпознава и освобожда навън. По начин, който не накарнява и обижда никого. Като родители имаме и отговорност към децата си не само да се грижим за тяхното физическо и материално благополучие, но и за психическото.
В периода на детството за детето е от първостепенно значение да бъде приемано. Тоест, дори и в моментите, когато не постъпва правилно, плаче, капризничи…Необходимо е да се въздържаме от обобщения от сорта : " Ти си глезла.", " Виж колко си лош", " Само бели правиш. Ти си непослушен".
Това води до грешна представа, която си изгражда детето. От една страна за себе си, че когато изпитва емоция, която не се харесва на родителите е лошо, а от друга, че е прието само тогава, когато се държи добре, възпитано.
Но какво да направим?
- ако все пак не сме успели да научим децата си да изразяват емоциите си,
- да умеят да казват "Не" в ситуациите, които не одобряват,
- да изразяват позицията си спокойно, аргументирайки се
- да не "трупат" в себе си и при най-дребния проблем да избухват
Ще Ви предложа 3 лесни стъпки, които да използвате в своето ежедневие:
На първо място:
Избягвайте ефекта на негативната реципрочност Това означава, че когато вашият тийнейджър започне да хвърля обиди и обвинения по вас, не бива да се поддавате на инстинктивния подтик да отвърнете със същото. Помнете, че детето вероятно ви подлага на изпитание, не подхранвайте не¬сигурността му, като му давате причи¬на да се съмнява в обичта ви.
Като второ:
Останете в ролята на възрастен. Когато общуваме, приемаме една от трите роли: на възрастен, на родител или на дете. Третата включва раз¬дразнителност, нелогичност, свръхемоционалност и прочие.
Уви, възрастните лесно влизат в тази роля. Вашият тийнейджър вероятно показва „детинско“ поведение, отчаяно опитвайки се да е „възрастен“.
Влезте в ролята на възрастен. Това ще означава, че възприемате „опо-нента“ като равен. Ще го чуете, ще запазите спокойствие, ще овладеете емоциите. Ако обаче, влезете в ролята на родител, най-често ще демонстрирате превъзход¬ство, а то дразни още повече.
Трета стъпка:
Направете нещо странно. Отклоняването на вниманието действа и при най-малките, просто тук няма да минете с нова играчка. Стъписайте тийнейджъра – например грабнете банан от купата с плодове и го използвайте като микрофон, за да изпеете нещо. Всичко, което ще накара детето да зяпне (но не и да ви каже, че не сте с всичкия си), ще прекъсне цикъла на гнева и ще разсее напрежението.
Децата са отражение на нас самите. Ако искаме да постигнем нещо при тях е добре да започнем да учим себе си на този нов навик или умение.
Ще завърша статията с една притча.
Една майка завела сина си при мъдрец с молба, той да го откаже да яде захар. Тя му казала:
– Учителю, моля Ви откажете го от захарта. Обяснете му колко е вредна за здравето.
Мъдрецът погледнал детето, погледнал майката и и казал:
– Доведи го след един месец.
След месец майката пак завела сина си при мъдреца. Тогава той му казал:
– Момче, недей да ядеш повече бяла захар. Тя е вредна.
Майката погледнала мъдреца и казала:
– Само това ли? За цял месец чакане, само това ли ще му кажете?
– Да, отговорил мъдрецът. Но съм убеден в това, което говоря .
В заключение ще кажа, че като родители, учители и ментори на своите деца, ако искаме да бъдем по-близо до тях, да се справяме с избухливостта им, или по-скоро тя почти да липсва е добре, ние, първо да сме се научили да владеем собствените си емоции и да общуваме с тях не от позицията на Его-комуникацията, а от позицията на Аз-комуникацията. Важно е да зачитаме тяхното достойнство и личността им!
Още от съветите на Наталия може да видите
- Искам да съм богат на 15 ТУК
Mediacafe.BG стартира нова рубрика "През очите на психолога“. Неин автор е известният пловдивски специалист Наталия Маламова, която има какво да ни каже по най-различни теми свързани с децата, тийнеджърите и разбира се по-възрастните от нас.
Наталия Маламова е магистър-психолог. Завършила образованието си във ВТУ “Св.Св.Кирил и Методий” през 2005 година. През есента на 2006 година и началото на 2007 година се обучава в Института по позитивна психотерапия за работа с деца в детските модули “Приказна психотерапия”, “Развод и раздяла при родители”, “Агресивно поведение” и др. За времето от септември 2007 до януари 2008 година специализира към Института по позитивна психотерапия, базисно ниво в група с майстор Милена Манова. За предиода от април 2015 година до юли 2015 година се обучава за треньор по личностно развитие в Академията за треньори “Щастлива жена”. Член е на Дружеството на психолозите -BG-RP-0370.
За автора
