На този ден Иван Вазов е предложен за Нобелова награда

На днешния ден, 20-ти септември, през 1916 г. професор Иван Шишманов издига кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 година

Наградата обаче не е връчена на Иван Вазов, а на Вернер фон Хайденщам (Швеция). Досега българските кандидати за Нобелова награда за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков. До днес всъщност нито един българин не е печелил престижния приз. 

Поет, белетрист и драматург, Вазов е автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове. С всепризнатия си талант на поет и разказвач, Иван Вазов заслужено застава начело на цяла плеяда бележити българи, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията ни.Той завещава на поколенията мащабно по обем творчество, увековечаващо тъгите и радостите на нашата страна, събиращо жертвите на българските герои и мъките на българските майки.

Иван Вазов е създал едни от най-бележите творби, описващи две исторически епохи – преди (Възраждането) и след Освобождението на България.

Той е роден в град Сопот на 9 юли 1850 година в патриархалното семейство на търговец. Образованието си получава в класното училище в родния си град. От малък проявява интерес към литературата, запознава се с чуждоезична проза, от която черпи много познания за по-нататъшното му поприще. Гимназиалното си степен получава в Пловдивската гимназия. Изучава усилено гръцки и турски, макар вторият с не особен афинитет, предвид националистическите си убеждения. Слабост му е френската поезия.

Вазов твори в почти всички жанрове, включително прави преводи на чужда литература. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание остава писателството. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896) и др.

Романът му „Под игото” е преведен на над 40 езика. Днес името му се споменава с респект, а портретът му виси в много културни учреждения. Но е хубаво понякога да се замисляме и за смисъла и идеалите на тези личности, а де не остават само портрети от стената.

Вазов умира през 1921 година, завещал на нацията ни безценните си творби, които и днес ни изпълват с гордост.

Вашият коментар