Битката при Велбъжд и гибелта на цар Михаил III Шишман

На 28 юли 1330 година се е състояла битката при Велбъжд между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен и войската на сръбското кралство Рашка, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански. Завършва с поражение за българите.

Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в България и Византия, както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман започва подготовка за завладяване на Сърбия, чийто владетел е Стефан Дечански. За някои историци Михаил Шишман е единственият български цар (след смъртта на Иван Асен II) опитал се да спре „сръбската експанзия“ и да върне в пределите на България западните ѝ територии, въпреки че те са завоювани от Византия.

Битката при Велбъжд между българските и сръбските войски през 1330г.е едно от значимите събития в историята на средновековна България. Коварният удар на сърбите води до поражение на българската войска и гибелта на цар Михаил Шишман. С това е погребан и последният опит в Средновековието за създаване на българска империя. България изпада във временна криза, а Сърбия заграбва Македония.

Войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане, днес в Република Македония.

По материали в интернет

Вашият коментар