18 години изкуство в галерия „Дяков“, но не за „широките народни маси“

Галерия „Дяков“ е от знаковите и най-важните за Пловдив изложбени пространства. На 31 май тя навършва 18 години. Няма да изпадаме в клишетата, че галерията вече е „пълнолетна“ и нещо особено се е променило в нея, просто така ни се случи. Като важно място, макар и някак встрани от големите медийни прожектори, уважихме рождения им ден с разговор с управителката Анна Дякова за миналото, настоящето и бъдещето на галерията и сферата на изкуствата в страната.

Определено светлината в последните години попада на други места, които не са много по вкуса на управителката Анна Дякова. Няма нужда да крием или премълчаваме войната – вече по-тиха, но преди няколко години съвсем шумна и явна – между Дякова и галерия „Сариев“ и фондация „Отворени изкуства“, като организатор на Нощта на музеите и галериите през септември, в която „Дяков“ спря да участва преди години. И докато за много хора това разделение може да е лошо, тъжно или глупаво, ние можем да погледнем и от добрата гледна точка, а именно: Пловдив винаги е бил, и все още е, толкова богат, че е неизбежно да се получават такива различия и сблъсъци. Това е част от чара на града. Има го консерватизма, класическото изкуство, с по-строгите критерии, има го и либералното, новото, нестандартното.

18-годишната галерия „Дяков“ обаче е много повече от „онази галерия, която се скара с Нощта“. Куп знакови художници, световноизвестни имена са били част от изложби на улица „Ангел Букорещлиев“.  Един от тях – Греди Асса, ще покаже тази вечер (29 май) от 18 часа своите произведения по случай рождения ден на галерията. С наивната идея за безпристрастност ви представяме в следващите редове дългия и съдържателен и на моменти доста директен разговор с Анна Дякова:

Миналото: Къща и фабрика Дяков

Съпругът на Анна Дякова – Ташо Дяков, е наследник на собствениците на въпросната „Къща и фабрика Дяков“, която се е занимавала с основния в Пловдив преди 100 години бизнес – тютюнопроизводство. Дядо му, Петър Дяков, купува къщата от Карло Алберто Вакаро през 1922-а година. Почииналият едва преди няколко дни Недко Христов подтиква преди 18 години Анна Дякова да потърси нещо в архивите на семейството, вместо да се измисля нов знак. Най-нормалното нещо беше да покажа уважение към предприемчивостта на Петър Дяков, като галерията продължи тази традиция, казва галеристката.

Началото и следващите 18 години

Подготовката да се създаде това пространство започва през 1992-а година. Тогава в Стария град, в съседство на старата Поща, се обособява галерия „Старинна“.  4 години по-късно, идеята за галерия вече е узряла достатъчно, и на 31 май тя се открива с изложба на Ганчо Карабаджаков.

Така, 18 години галерията работи само със знакови художници, твърди Дякова. Галерията е знакова с достойно отношение към художника и достойно отношение към публиката, добавя тя.

Галеристите обикновено не обичат да изреждат художниците, които са представяли, с тривиалното, но и обосновано извинение, че биха пропуснали някого. Все пак настояхме: Стоимен Стоилов – световен художник, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Станимир Видев, Греди Асса, Андрей Даниел. Това са художници, важни за развитието на съвременното българско изкуство в цялата страна, казва Дякова и добавя, че не говорим за пловдивски мащаб.

Идеята на галерията като цяло беше да не бъде провинциална галерия, която да показва пловдивски художници, разказва тя. Тях можеш да ги видиш навсякъде в града. Идеалистичната, по нейните думи, представа в началото, е била да се работи с един кръг художници на галерията. През годините обаче се появиха много галерии – в което няма нищо лошо – и един автор обикаля навсякъде. Искаше ми се като кажеш Станимир Видев или Димитър Киров, да знаеш че те работят с тази галерия, можеш да отидеш там, и да купиш тяхна творба от фонда. Това обаче се оказа много наивно, допълни Дякова.

Знакът

Къщата, в която се намира галерия „Дяков“ е стара къща, с история, трябва да бъде уважена връзката ѝ с тази история – с фабриката, която семейство Дякови е притежавало още от 1922-а година. Не може някой да ти прави нов знак на галерията, трябва да имаш нещо, свързано с нея. Тезата за това как да изглежда знакът на галерия „Дяков“ е на покойния вече Недко Христов, който си замина само преди няколко дни. Той беше абсолютно прав – на тази фабрика и къща има акции – финансови документи, които са с воден знак, добавя Анна Дякова. Този знак – „Къща и фабрика Дяков“ е повече от достатъчен, аргументира се галеристката. Плакетът, който тя дава всяка година на отличил се художник, е направен от Наско Хранов.

Изкуството

Публиката, която има възможност да купува е изключително малка. Изкуството всъщност никога не е било предназначено за широките народни маси, смята Дякова. По думите ѝ, за „широките народни маси са подходящи културните индустрии, забавленията по улиците и т.н.“ Това са по-лесно смилаеми неща, по-лесно разбираеми и не карат публиката да се смята за неука и неразбираща, твърди галеристката. Като влезеш в галерията обаче трябва да имаш някаква култура, за да го разбереш, добави тя.

Публиката тогава и сега

През 1996-а и в държавата, и в Пловдив, по инерция от социализма, хората обичаха да идват на такива места. Тогава те проявяваха интерес, да видят какво прави художникът, в каква ситуация е, да се запознаят с него, спомня си тя. Стотици хора идваха още от обяд на откривания на изложби, имаше дълги опашки по улицата, разказва Дякова. И добавя: Имам снимки.

Сега? 10-15 човека ходят на откриванията, при особено знакови художници може малко повече, казва галеристката. Изключително се е изтънила тази прослойка хора, които потребяват изкуство.

Спомени

Стана ни любопитно – кои галерии са съществували тогава, когато се е откривала и галерия „Дяков“. Червеното пони съществува още от преди 10 ноември, „Ромфея“, галерия „Възраждане“, спомня си Дякова, и добавя, че е имало и други, които вече не съществуват – „Тимкомпакт“, „Елиста“…

Публиката е повече, имаше повече потребност

Публиката изгуби този траен интерес, смята Дякова. Насила не можеш да накараш хората да потребяват изкуство. Човек ходи там и гледа неща, от които потребност, казва тя. Човек с гладък мозък няма потребност да иде да гледа „Аеросмит“, нито да дойде да гледа Греди Асса, нито да отиде да гледа „Възвишение“.

Мнението на Дякова е, че училището не може да промени нищо – всичко започва от семейството. Вкъщи, семействата имат едно, две деца – но никой не се занимава с тях. Вместо да сложиш един тъп календар или чалгаджийка, сложи някакво изкуство – не всичко е толкова скъпо, призовава галеристката. Целта е детето да има нещо, което да го провокира, да си задава въпроси, да му работи въображението. Когато едно дете расте сред произведения на изкуството, неговото въображение – това, което се потиска с растежа – остава живо, продължава да работи. Ти трябва да подхранваш това въображение с добро изкуство, добра музика, добър театър…

Не ме хваща яд, когато няма продажби – никой няма да разбере аз дали продавам или не, дали имам пари или не, добавя Дякова. Яд ме е обаче, когато има страхотна изложба, невероятни неща, няма вход, и никой не идва, казва тя. Ела виж, запознай се, кажи – това са простотии, това не го разбирам, призовава тя. Яд ме е на публиката не, защото не купува, а защото не идва да се запознае, завършва Анна Дякова.

Младите автори

Когато аз се срещам с много голямото изкуство имам физическа реакция – умаляват ми колената, губиш дъх, и си казваш „Тука нещо става“, споделя Дякова. Ходя, гледам и изключително копнея да видя нещо,което да предизвика такава реакция у мен. И добавя: Това, физическото, ми се случи за последен път, когато видях работи на Атанас Хранов – той вече е на 51 години. Тя е гледала неговото творчество в, по думите ѝ, изключително качествена галерия, която вече не съществува – галерия „Херос“.

Много е възможно от толкова много гледане на изкуство просто да бъда несправедлива към някого и да не му обръщам внимание, казва още тя. „Но чак пък толкова…“, размисля Дякова – окото ми дебне, и искам да намеря такъв човек.

Има и друго – една много голяма част от занимаващите се с изкуство, вече се занимават с други неща, казва още тя. Вместо четката, молива, пресата, сега правят видеоинсталации и в половин страница се опитва да ми обясни какво прави, споделя Дякова. Той обаче това не го обяснява на мен, той го обяснява на тази паплач, която не разбира той какво е направил. Възможно е част от талантливите хора да са отишли там, в тази сфера, защото там са големите пари, смята Анна Дякова.

Плакетът

Всяка година на 31 май Анна Дякова дава плакет на един художник, който най-много е заслужил през годината. Той няма финансов еквивалент, по-скоро е оценка на публиката, казва тя. Някои години са адски силни – като тази, която мина – имаше поредица от страхотни изложби, добавя Дякова. С най-голямо, бих казала, световно излъчване, беше изложбата на Ясен Гюзелев, който ще получи плакета тази година, разкри тя за финал.

Изложбата, с която галерия „Дяков“ отбелязва своята 18-а годишнина е на Греди Асса, която е и последна за този сезон. Откриването е тази вечер, 29 май, от 18 часа в галерията на улица „Ангел Букорещлиев“.

За автора

Вашият коментар