Тръпката Spirit of Burgas. Невероятно!


Две седмици след началото на Spirit of Burgas 2011
(12, 13 & 14 август) дойде времето за моя коментар-репортаж относно събитията преди и по време на фестивала. Този текст се забави толкова много по простата причина, че емоциите ми в дните след като се върнах от Бургас бяха прекалено силни, за да може материалът да бъде максимално обективно написан.


Прекрасното време, пълната луна, плажът, морето, музиката,
хората, декорацията… Всичко това – в следващите редове! Ще започна с организацията – хората, които са отговорни за това събитието да го има вече четвърта поредна година, нагледно ни показват как всяка година качват предавката, поучават се от миналите си грешки и не ги допускат отново. Въпреки десетките хиляди посетители, за да се озовеш на територията на фестивала не отнемаше повече от 10 минути чакане. Това е нещо страхотно, имайки предвид, че на повечето концерти и фестивали у нас трябва освен краката и нервите да бъдат от стомана, за да можеш да изтърпиш огромните опашки пред входовете, а и след това да имаш сили да се зарадваш истински на музиката.

Друга червена точка в актива на организаторите
е решението им да върнат парите за втория ден от фестивала на тези, които си ги искат, разбира се, след като стана ясно, че единият от хедлайнърите – Shy FX няма да може да излезе на сцената заедно със Stamina MC, тъй като е постъпил в болница. Изключително джентълменска постъпка, благодарение на която със сигурност допълнително се издигнаха в очите на хората. Трета точка – атракционите. За първи път тази година имаше джаги, на които човек можеше да играе на символичната сума от 2 лева за 20 минути. Дори и Deftones се позабавляваха на джагите за малко. Експерименталният проект Цирк Кумбо пък си имаше своето място в Морската градина във всичките три дни на фестивала и определено предизвикваше интерес у не малко хора.


До Jack Daniel’s Rock Arena (JDRA)
имаше и рампа с батут, на която професионалисти и аматьори изпробваха своите способности с велосипеди във въздуха, което превърна тази дестинация наистина приятно място за отмора по време на фестивала. Но да пристъпим към същинската част – музиката! Тази година Spirit of Burgas ни предложи 6 сцени като едната беше поле за изява на феновете на караокето. Сцена с инструменти, чакаща по-смелите да се качат и да изпълнят парчета на любимите им музиканти от програмата на фестивала.

Всички изпълнения бяха записани и остават скъп
спомен за хората, изявили се на Beck’stage сцената. На Blues & Jazz сцената тази година видяхме утвърдени имена като Зона Ц, Blues Traffic, Иво Папазов – Ибряма, Кръпка Блус Бенд, а дори и младите но вече със сериозна визитка Рут Колева и Котарашки live band. Приятната изненада на тази сцена бяха малко известните румънци Moonlight Breakfast, които се показаха като страхотни музиканти и наистина зарадваха феновете, събрали се, за да ги чуят. JDRA тази година се явяваше като малък main stage, който освен супер яките български банди C4, Bastardolomey, Automatic Flowers, Der Hunds и други, представиха на публиката и някои добре известни по света и у нас банди като Marc Foggo’s Skasters, Kultur Shock, Amplifier, Insane, Simb, Anneke Van Giersbergen и обявените в последния момент американско-румънски сензации Madame Hooligan. Това беше и една от сцените с най-сериозно фенско присъствие през всичките дни на фестивала, което беше напълно логично с оглед на наличието на гореизброените банди.

„На тъмно” сцената бе изцяло изнесена от български участници,
сред които се открояваха най-вече Skre4, The Pomorians, Milena, Viperfish, La Muchedumbre със стария им вокалист Чефо Машината, както и неотразимите Zion Lionz Reggae Crew, които предложиха страхотни емоции на своите почитатели, останали да ги слушат до изгрева. Max Bass сцената пък изненада всички с кристално чистия и супер мощен звук, който буквално преобръщаше вътрешностите на тези, които стояха в близост от най-малко 10-15 метра от нея. DJ-те на тази сцена поддържаха високо ниво и в трите вечери на фестивала, затова и пясъкът пред сцената така и не остана празен.

След тази кратка разходка стигаме до главната сцена
на фестивала, която и тази година изобилстваше от световноизвестни имена, подкрепяни, разбира се от най-актуалните български банди. Първата вечер на фестивала бе открита от т.нар. „българските Tool”, а именно асеновградчаните Smallman, които за пореден път демонстрираха класа пред не малкото публика, събрала се да ги чуе на живо. И те отново не ги разочароваха. Веднага след тях на сцената се качиха old school рапърите от Onyx, за да изнесат второто си незабравимо участие в България и да накарат всички да подскачат на рап химни като “Slam”, “Shut ‘em Down” и др. Точно в 22:00 пък се качиха хардкор шайката от Калифорния Suicidal Tendencies, които показаха на всички, че дори и след 30 години все още имат енергията да скачат безспирно 2 часа на сцената и да свирят и пеят без засечка. Публиката остана без глас на парчета като „You Can’t Bring Me Down”, “War Inside My Head” и “Possessed To Scate”.


И така, след като музиката на Main Stage
се втежняваше все повече и повече, логично дойде ред и на… Gotan Project Организаторите определено бяха избрали странна комбинация от хардкор, рап и електро-танго ритми, но пък точно това прави чара на фестивала още по-голям. Със сигурност не може да става въпрос за недоволни хора, тъй като Gotan Project идват вече за втори път в България и определено този път времето беше на тяхна страна (б.р. предишното им участие беше на Park Live Fest 2010, когато тяхното изпълнение, а и не само бе съпътствано с буря). След тях на главната сцена излезе dubstep сензацията Benga, заедно със сина на легандарния drum & bass DJ Simon “Bassline” Smith – Youngman, които смазаха многобройната публика с тежки електронни звуци. Втората вечер на Main Stage откриха едни от любимците на българската публика P.I.F., които отново бяха в обновен, но изключително добре стикован състав и за пореден път предложиха страхотно шоу на своите почитатели.

След тях на сцената се качи живеещият
вече няколко години в Бургас Jeff Scott Soto, който избра да свири на сцената с бургазлиите G.R.A.S.(екс Фанданго). След тях на сцената се появиха и невероятните британци Skunk Anansie с магнетичната си вокалистка Skin, която очаквано излезе с ексцентричен костюм и, очаквано, бандата изнесе едно незабравимо шоу за хилядите си фенове в България. Непрестанно скачане и тичане по сцената и слизане в публиката са само част от нещата, които накараха всички хора, събрали се пред главната сцена на фестивала да настръхнат от удоволствие.

Веднага след тях на сцената се появи и най-голямата звезда от
програмата на Spirit of Burgas 2011 – неповторимият Moby с неговата прекрасна група. Близо двучасовото им изпълнение остави близо 20 000 души без дъх. Страхотно светлинно шоу, безкомпромисен звук и феноменална музика накараха всички да скачат и танцуват на класики като “Lift Me Up”, “Natural Blues”, “In This World” и още много други, за които просто няма смисъл да се пише, тъй като дискографията на Moby е пълна единствено и само с шедьоври.

Тук е моментът да спомена, че за българските фенове
участието на Moby имаше по-голям заряд, понеже басистката на неговата банда е нашето момиче Светла Василева, която бе приета с възторг от публиката – вълнението й беше много голямо и си личеше от трепета в гласа й, когато поздрави хилядите си сънародници, които й отвърнаха с безмерна любов и възхищение. Програмата на главната сцена трябваше да продължи със сета на един от най-добрите drum & bass DJ-и в световен мащаб – Shy FX, но, за съжаление, той не успя да се появи на сцената, защото трябваше да бъде приет в болница. За щастие хората не останаха разочаровани и на негово място излезе друго голямо име от световната електронна сцена. Big Bud, подкрепян от Stamina MC, определено компенсира липсата на Digital Soundboy и изцеди всички останали сили на публиката. А за безсмъртните се погрижиха DJ-ите от HMSU, които вече не оставиха хора, чиито крака да ги държат, след себе си.

Програмата за третия ден на Main Stage
беше и тази с най-тежък звук. В 19:45 шоуто откриха наскоро събралите се Pyromania, които напомниха за славните си години през 90-те и зарадваха феновете си, които ги помнят още от тогава, а и не само. След тях на сцената се качиха и една от най-силно представящите се на живо банди в световен мащаб, а именно Skindred! Уелските рага-метъли бяха безпощадни към българската публика, в частност техните гърла, уши и крака. Безупречно изпълнение на най-големите им хитове, както и няколко парчета от излезлия тази пролет нов албум „Union Black” бяха повече от достатъчни за това да си спечелят още няколко хиляди почитатели на своя страна.

Метъл шоуто продължи с първата визита у нас на невероятните Deftones.
Струва си да отбележа факта, че озвучаването в първата половина от сета им беше под всякаква критика, но озвучителите се поправиха сравнително бързо и за втората половина от представлението на нео-метълите всичко беше наред. Невероятното раздаване от страна на фронтмена на бандата Chino Moreno си пролича от това, че още на петата-шестата песен, той трябваше да се преоблече. Това се дължеше на невероятната енергия, която той изразходи за близо двучасовото изпълнение. На ниво бяха и останалите от бандата, които допринесоха за този метъл празник, изпълнявайки парчета като “Minerva”, “Digital Bath”, “7 Words” и т.н., както и няколко парчета от последния им албум „Diamond Eyes”. След тях на сцената се появиха основните гости за вечерта от Leftfield, които ни дариха със страхотна смесица от електронна музика, перкусии, безгрешни вокали, осветление и мултимедия. Leftfield бяха последвани от Scratch Perverts, които също се понравиха на феновете със своя сет, а за достойния завършек на фестивала се погрижиха Illmate, Logo5, Fars, Wosh MC, The Top Stoppers, DJ Darkstep и други от новите имена на българската хип-хоп сцена.

Както може би забелязвате впечатленията ми от фестивала
са изключително позитивни, с изключение на звука от първата част на шоуто на Deftones, но държа да отбележа, че големите банди, които свириха тази година на Spirit-а идват със собствени озвучители, така че капризните фенове (и аз в това число) нямат право да обвиняват организаторите за това. На фона на всичките хубави работи, които ми се случиха през тези три дни, и които се опитах да синтезирам в няколко страници и като цяло възторжените коментари от страна на изпълнители и меломани, е малко странно изявлението на кандидат-кметът на Бургас Ваклин Стайновски, който смята, че фестивалът вреди на града и живущите в него и възнамерява да свика референдум за това дали Spirit-а да продължи да бъде of Burgas и дали въобще да продължи да бъде… Смешно!

Благодарение на това, че Община Бургас е един
от основните организатори на фестивала, в бюджета на общината всяка година влизат милиони. За редовните посетители на Бургас е очевидно, че парите отиват по предназначение – градът става все по-красив и именно по тази причина вече е в челните места на социологическите проучвания, свързани с това кой е най-приятният град за живеене в България. Уважаеми г-н Стайновски, замислете се върху тези неща преди да надигате вой срещу едно от най-хубавите неща, които някога са се случвали на Вашия град… И така неусетно минаха още три незабравими дни, които накараха хилядите посетители на Spirit of Burgas 2011, вече да тръпнат в нетърпение за следващата година, когато фестивалът навършва 5 години.
Предполага се, че за този първи юбилей организаторите ще се погрижат шоуто да надмине по успех предходните издания, а ние се надяваме наистина да бъде така. Но все пак да гледаме в настоящето и да кажем едно огромно БЛАГОДАРЯ на хората, които се погрижиха този фестивал отново да бъде факт и отново да напълни сърцата на хиляди меломани само с позитивни мисли и незабравими емоции!

Чао, Бургас! Ще се видим през 2012!

{youtube}zfQRylh1CG4{/youtube}

mediacafe.bg
– Антоний Ласкин

За автора