Неговите филми не оставят никого равнодушен. Или ги приемаш безапелационно, или просто отказваш да ги гледаш. Дори и когато творбите му не са се получили напълно, те пак се гледат с интерес и внимание, тъй като сме нащрек да видим в каква посока ще кривне необикновеното му креативно мислене. Говорим ви за самоукия гений на американското кино Куентин Тарантино.
Тарантино се ражда в Ноксвил, Тенеси, на 27 март 1963 година. Носи името на едноименния герой от романа на Уйлям Фокнър „Шум и ярост. В началото той спазва изискванията на независимото кино, но постепенно става институция и сам налага своята гледна точка за това как трябва да изглежда един спектакъл, с която всички са длъжни да се съобразяват – от продуцентите до актьорите. Той се смята за основен двигател на всеки свой филмов проект и е готов веднага да се раздели с актьор, неприемащ неговия маниер на работа.
90-те на миналия век са определено годините на Тарантино. Светът приветства новият гений на режисурата след премиерата в Кан на „Криминале” през 1994 г. Филмът, преобърнал представите ни за гангстерска драма с накъсания си разказ, култови реплики, незабравими сцени и изключителни актьорски изяви – на Самюъл Джаксън, Джон Траволта, Тим Рот, Ума Търман и Брус Уилис. „Криминале“ печели „Златна палма” в Кан, „Оскар” за оригинален сценарий и огромен касов успех, даващ възможност на Тарантино да живее охолно до края на живота си без да работи.
Други от най-добрите шедьоври на Тарантино са „ Гадни копилета“(2009), „Джанго без окови“ (2012), „Четири стаи „ (1995), “Убий Бил“(2003), Sin city(2005), „ Diary Of The Dead“(2007).
Довечера кой филм ще гледате?
За автора
