Запознати сме с легендата за избора на Парис, но нека все пак я припомним. Между три от най-влиятелните богини на Олимп – Хера, Атина Палада и Афродита, избухва скандал заради въпроса коя е най-красивата от тях. А той се поставя на дневен ред от случайно подхвърлена златна ябълка, предназначена само за най-хубавата. В последствие се разбира, че ябълката изобщо не е подхвърлена случайно, но тогава е твърде късно и изборът на Парис, с когото богините го натоварват, решава съдбата на цяла Елада. Заради яд започва Троянската война, а всички знаем как свършва тя.
Именно този древногръцки мит лежи в основата на комедийната постановка „Древногръцки бъркотии“, която ще се представи в първия, откриващ, ден от фестивала Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство.
Пиесата е написана от актрисата и писател Паулина Гегова. Създадена е от нея и талантливите ѝ колежки Веселина Костадинова и Джована Галиарди специално за фестивала. Макар да лежи на мита за началото на Троянската война, има една съществена разлика. В сценичния вариант на пловдивчанките Хера е сменена с Артемида, за да се наблегне и на още една сюжетна линия – сестринските взаимоотношения между трите. В ролята на Артемида влиза Веселина Костадинова, Атина Палада ще оживее благодарение на Джована Галиарди, а в образа на Афродита се превъплъщава Паулина Гегова.
„Откъсът „Древногръцки бъркотии“ поставя в необичайна ситуация на съревнование три богини с различни качества. Артемида, като повелителка на плодородието и всичко живо на земята, също е запленена от наградата – златната ябълка. Но като богиня на женското целомъдрие, е различна от сестрите си и не е съгласна с лъжата, която Афродита измисля. Тя бива въвлечена в интрига, която е против нейните ценности, а именно раздялата на двама влюбени. Опитва се да разубеди Атина от плана ѝ, като напомня какви биха могли да са последствията за всички. Но думите ѝ не биват чути и неумишлено се превръща в съучастник в най-голямата лъжа, позната в древногръцката история.
Накрая надделяват суетата и желанието за отмъщение. Тези черти са добре разпознаваеми до днес и, уви, така поддържат един вечен хаос в човешкото общество. Само да можехме да имаме очи, за да видим над нещата и да се абстрахираме от първичното ни желание за отмъщение. В днешно време все повече хора се стремят да избягат от хаоса и предпочитат спокойствието на природата. А парадоксът тук е, че именно ние – хората, сме виновни за хаоса, в който живеем и днес.“, обяснява Веселина Костадинова.
Реквизитите и част от костюмите за постановката са направени ръчно от художника Теодора Йорданова. Тя е родом от Хасково, но от години живее и работи в Пловдив, а творчеството ѝ е хоби, което цели да превърне в постоянен ангажимент.
За „Древногръцки бъркотии“ изработва оръжията, част от аксесоарите за костюмите и роклята на богинята Афродита. Всичко това тя дарява на актрисите безвъзмездно.
„Запалих се да изработвам театрални костюми в момента, в който се преместих в Пловдив. Съпругът ми тогава беше студент по Актьорско майсторство, а Паулина, която ми е близка приятелка, тъкмо завършваше. Попадайки в тази среда, видях как се случва магията зад кулисите. Освен изобразителното и приложното изкуство, с което се занимавах досега, открих нова страст и в изработването на сценични декори, костюми и реквизит.
Реших да даря труда си за реализацията на постановката, защото след всички сътресения, които имаше тази година в сферата на изкуството, мисля, че трябва с общи усилия да дадем искрица от нашия хъс и любов към културата, за да продължи напред и да радва хората.
За мен беше предизвикателство да изработя реквизита, защото освен историческа достоверност в персонажите е вплетено едно мистично присъствие. Освен силни и войнствени богини, ще разберем, че те са много близко до нас, хората, като емоции. Древногръцките образи притежават всички познати ни и в съвремието човешки качества, което ги прави винаги актуални“, коментира Теодора Йорданова.
Мястото, часът и датата на премиерата на „Древногръцки бъркотии“ са ясни – 25 септември, от 19:00 часа, на Римски стадион на Филипопол.
Фотограф: Александър Карамфилов
За автора
