Капана е големият коз на Пловдив за Столица на културата

Фондацията, която организира кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата – „Пловдив 2019“ обяви отворена покана към представители на творческите индустрии, които могат да кандидатстват за безвъзмездна помощ за наемане на помещение в квартал Капана. За една година – от май 2014 до май 2015 – творците могат да получат място, което да ползват като студио, галерия, офис, работилница и др. Конкурсът е за общо 10 места в Капана, като част от политиката районът да се превърне в „арт-квартал“, част от което е и преобразуването на част от улиците в пешеходни. Повече информация за проекта – от този линк.

Европейска столица на културата е проект, свързан с културата на града днес и вбъдеще, а не с историческото наследство на един град. Извиняваме се, че се повтаряме, но това мнение все още битува масово сред българската общественост и по-лошо, сред хората, които се опитват да пишат критики срещу градовете и организациите кандидати. Но какво значи това? Означава, че е по-важно (поне за конкретната кауза, не бихме давали абсолютни истини) градът да се развива така, че да подпомага не разкриването на антични улици и колони, а запазването на хората, които развиват творческа и културна дейност в момента. И – както в едно интервю за Mediacafe преди дни каза директорът на Нощта на музеите и галериите Виктор Янков – не просто да се опитваш да запазиш творците да не емигрират от града, а постоянно да създаваш предпоставки, чрез които да привличаш нови и нови такива.

И така дойде проектът „Капана – квартал на творческите индустрии в Пловдив“. В навечерието на избора на град за столица на културата, Пловдив дава пример за може би най-добрата инициатива в посока подпомагане на културата и творческото развитие в страната от години. През годините министерства, общини, та дори и частните неправителствени организации и фондове, подпомагаха културата основно със средства за изпълняване на проектите, за живота на съответната организация и техните разходи – финансиране за издаване на книга, субсидиране на фестивал, плащане на транспортни разходи при междукултурни обмени и т.н. Безспорно част от тези неща са постигали добри резултати, но това никога не е било под шапката на обща културна стратегия.

Културният живот и на София, и на Пловдив, в момента всъщност се движи от малки, понякога неформални групи от артисти, които всъщност доста често правят най-качествените си неща в извън работно време. И доста често основен проблем на тези организации не е желание да получават заплати, някакви субсидии или друг вид финансово подпомагане – проблемът е къде биха могли да се събират, да работят, да обсъждат идеите си.

Ползите от това обаче няма да са просто за някаква група артисти, които ще могат да работят спокойно по проектите си в една арт-среда, сред други техни съмишленици. Положителният ефект от всичко това ще усети целият град и най-вече свързаните – като място, и като работа, сектори. Кварталът безспорно ще се промени с 10 организации от творческия сектор.

Интересен ефект обаче би имал и ако това провокира „трансфери“ на такива организации. Хора, които работят в други градове, биха дошли в Пловдив, заради по-доброто отношение, по-добрата обстановка, повече възможности за изява и развитие. Това е културна политика, която „повлича крак“ и няма самоцелен ефект.

Като безспорно най-добрата идея за развитие на творческата индустрия в последните години, този проект е големият коз на Пловдив в битката му за Европейска столица на културата до този момент. Надяваме се обаче той да не бъде последният и във фондацията „Пловдив 2019“ да са подготвили още подобни изненади в близките месеци.

Вашият коментар