Младият Дилиян Манолов с дебютна стихосбирка „Водопадане”

Впечатляваща е приемствеността, която нерядко се забелязва ясно в клуб „Библиотеката”

Мястото, събирало в миналото голямата пловдивска бохема – художници, писатели, артисти, днес отново изпълнява заложените си функции, показвайки на града и света идващите, новите поети. Един от тях е и Дилиян Манолов, обезателно различаващ се в поетическото ни съвремие.

Той е млад пловдивчанин и започва думите за себе си с „Аз съм Дилиян Манолов, българин.” Интересува се от театър, литература, политика и хиляди други неща. През изминалата година участва в телевизионното реалити „Ръкописът”, а романът, с който участва, предстои да бъде издаден. Дилиян споделя за себе си, че вярва и обича хора и изкуство, гарнирани със смирение – смирение пред  чужд талант, пред национална история, пред Бог, пред пари… „Най-великото умение не е да казваш „Не”, а да знаеш, че не си велик и за теб има гравитация” – размишлява Дилиян на гърба на първата си книга.

Стиховете на Дилиян Манолов в стихосбирката „Водопадане” не гледат единствено вътрешния свят, не са негова частична проекция. Те, въпреки трудността, успяват да разчленят на части света около поета, да го покажат в нюанси, които дори ние, виждащите, често пропускаме или отказваме да видим.

Редактор на стихосбирката „Водопадане” е Петър Анастасов, който Дилиян искрено определя като свой идол.

„В тази книга чудесни стихотворения за любовта и мъжкото приятелство съжителстват с неповторими описания и усещания под съприкосновението с вечността на Филибето. Между тях се движат странни, но красиви стихове за чувствата човешки, тези безплътни същества, които отглеждаме в душите си търпеливо, а понякога пришпорваме. Любовната лириката на Дилиян пленява с романтично многообразие и многословна искреност. Тази книга не може да се разказва, тя трябва да се чете. Ще се потопите в едно тайнство, един изненадващо различен свят от този, в който живеем.” – са само част от думите на редактора Петър Анастасов за творческия размах и поетическо съдържание на „Водопадане”

„Раждането на „Водопадане” не изглежда като поредно раждане на поезията, защото тя се ражда всеки път, когато се ражда поет. А поезията е по-малката сестра на театъра, направена от реброто му. Голяма част от стиховете звучат като диалози, някои като монолози, а някои и като химни. Химн на победата над гнева, над болестта, победата над страха. Смел е този млад автор. Дилиян е смел автор, смел артист, не се прави на модерен, не флиртува чрез искреност… Дилиян пише като водопад.” – споделя Елена Диварова за Дилиян и неговата поезия.

Да опиша хората?
За някои – тритомни книги няма да ми стигнат,
за други пък – извитото на запетаята е доста.
Трети пък приличат на дипляните,
можеш само да ги хвърлиш.

Но пък има една-две книги
с пострадали от разгръщане корици,
които винаги ще питаш.
Има и човек, за когото нищо писано не стига.
Той е жив, той подрежда всяко листче.
Но въпросът е, ти за него дали си книга?

Още за събитията в Библиотеката може да видите ТУК

Вашият коментар