Дебелянов и ангелите – поезия в реплики, спомен в тишина и смях в смъртта (СНИМКИ)

На представление с име като „Дебелянов и ангелите“, още повече режисирано от Диана Добрева и драматизирано от Александър Секулов, влизаш с особено очакване

Единствено от изброените факти очакваш нещо високо и безмерно, направено с размах, спектакъл, при който някак предварително знаеш, че ще се върнеш.

Предполагам повечето хора, гледащи за пръв път „Дебелянов и ангелите“, ще имат сходните чувства преди началото на постановката. Но много се надявам след края също като мен да останат прегазени от тоталното въплъщение и пълнозначност на театъра. Драматургия, създадена със съзнанието да дава смисъл, да прокарва път, да руши и изгражда вселени за секунда. “Дебелянов и ангелите” е правена с безкрайно много отношение и знак във всеки един аспект – сценография, музика, поглед, реплика, пауза, въздишка.

Сценографията на „Дебелянов и ангелите“, дело на Мира Каланова, е чудновато поетично пространство. Непрестанният до края на постановката пушек едва ли е само фон – той е пейзаж от Рая, където постоянно имаш усещането, че каквото и да се случи, то ще бъде част от някакъв скрит план, че всичко на сцената е парче от голям предопределен пъзел, а зад сцената единствено Бог намигва и в смъртта някак ти се струва, че всичко е наред. Рай, който едновременно е и бойно поле, в смъртоносния дим на което са хвърлени млади и невинни. Но това може и да е душата на Дебелянов – младият Ненчо Костов, зад когото почти винаги свети, който сред куршуми и шрапнели лети в безпределни простори, непоберим в малкия и скучен сюжет на живот и смърт.

Подпоручик Димчо Дебелянов, тръгнал да мре за род и родина, но по пътя осъзнал, че има и нещо друго, отвъд стремленията на ежедневието, но без да възроптае, без да избяга, усвоил до изящество изкуството да умира. Поет в смъртта.

Димчо Дебелянов в тази пиеса наистина не е онзи училищен Димчо Дебелянов – меланхолен и вглъбен, залутан сред тихия двор и белоцветните вишни. Подпоручик Дебелянов е светъл и жизнен образ, осъзнал съдбата си на поет, който трябва да умре насред нищото, млад и все още толкова малко обичал. Но сблъсъкът между неизбежната смърт и безпределния живот не ражда страх и хленч, а нещо различно, трудно обяснимо и много рядко – изравняване на световете – този и онзи, помирение на живота със смъртта, ръка през времето и пространството, която братски хваща твоята, за да ти покаже, че не си сам. Ръка, на която с кръв е издълбано стихотворение, идващо и заминаващо си, прошепнато на себе си и изръкопляскано от гроба, напразно спомнящо „майка и родина“.

Ангелски спектакъл, носещ на крилете си непоносимо много поезия, образност и грамади чувства във формата на куршуми, от които и най-дълбокият окоп се оказва неособено надежден. „Дебелянов и ангелите“ са спасителни и очистващи 90 минути, за които може да се каже изключително много – за образа на Слепия градинар; за умело имплантираните текстове на войнска гордост и идеология, които звучат различно от начина, по който сме свикнали да ги чуваме; за проблематизираната родина. Но пред всичките думи по-високо стои онемяването на залата след края – няколкостотин души, които ще ти кажат, че просто им трябва малко време, за да могат да говорят отново.

Ненчо Костов, Добрин Досев, Симеон Алексиев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Красимир Василев, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Никола Орешков, Тодор Дърлянов, Троян Гогов, Стилиян Стоянов, Петър Тосков, Мария Генчева, Мария Сотирова, Радина Думанян, Патриция Пъндева е актьорският състав, който си личи, че изцяло е заживял в атмосферата и емоцията на текста. Музиката, незаменима част от постановката, е дело на Петя Диманова.