Адекватно ли се провеждат курсовете от БЧК за бъдещи шофьори?

Само за периода от 1 януари до 31 юли тази година са настъпили 3191 пътно транспортни произшествия в България, при които са загинали 264 и са ранени 3941  участници, според официалната статистика на Министерството на вътрешните работи. През 2019 година в страната са регистрирани 35 131 катастрофи с неприятни или трагични последствия.

Помощта на пътя е от изключително значение и не бива да оставаме безучастни, защото нашата намеса може да спаси човешки живот. Какъв е правилният начин да помагаме на пострадалите се научаваме и докато караме шофьорски курсове в часовете за Първа долекарска помощ, до този момент в страна водени от специалистите на Български червен кръст. Всеки водач на автомобил задължително трябва да премине през медицинско обучение за първа помощ, в което се учат важни детайли за състоянието на пострадалия и как да бъдем максимално полезни.

Само че има вероятност един такъв курс да изглежда непълен. Самата аз във финала на месец юни видях с очите си подобно нещо в един от центровете в Пловдив.




Когато трябваше да разберем как да спасим малко бебе от пътен инцидент, ни обясниха да го хванем в ръцете си, да го обърнем по корем и да го потупаме по гръбчето на определени места. Да, обаче, ние не разбрахме кои са тези места, защото кукла нямаше, а вместо това използваха пластмасова ръка. „Да си представим, че това е бебче, да си представим, че тук му е гръбначния стълб, а тук му е главата, трябва да го потупате леко…“. Все още не знам къде, а малки деца също се движат на пътя.

В една от обучителните части в същия час за даване на въздух уста в уста, ни подчертаха колко е важно при определено вдишване дали ще се повдигне гръдният кош на пострадалия или корема му. Да, но куклата беше развалена и нямаше как да се види нагледно това толкова важно значение за живота на участника в ПТП-то.

Трябваше и да си представяме автомобил и как да изкараме човек от него без да го повредим и всичко това трябваше да си го представим, а в една реална ситуация преструвки няма.

Липсата на материали остава въпросителна, при такса от 60 лева на курсист. Защо се стига до тук? Осведомено ли е ръководството на БЧК за тези небивалици? По разискване на въпроса потърсихме за коментар зам.-генералния директор и ръководител направление „Социално-оперативни дейности“ д-р Надежда Тодоровска.

Какво е значението от провеждане на курсове за първа долекарска помощ за начинаещи шофьори? Кои са най-важните неща, които трябва да се усвоят по време на тези курсове?

Значението на курсовете по Първа помощ или както ние казваме в България – Първа долекарска помощ /ПДП/, е голямо не само за кандидат-водачите на МПС, но и за всички останали граждани в страната. То дава възможност да се научат базови техники по оказване на първа помощ на пострадали при различни инциденти до идването на екипите на Спешна медицинска помощ.
Tакива обучения са въведени в много страни и касаят различни групи от населението, особено такива, които са изложени на рискове в професиите си, учители, детегледачи и т.н.

Това, което задължително трябва да знаят завършилите курсовете по ПДП при БЧК е каква е последователността на действията при случай на пътно-транспортно произшествие с пострадали хора и как да помогнат, ако е безопасно за тях самите, да се поддържат жизнените функции на засегнатите лица до идването на Спешна медицинскa помощ.

Доказано е, че тези познания реално спасяват човешки животи при навременна и адекватна реакция от страна на свидетели на пътния инцидент, които са преминали такива курсове. Разбира се, тези познания не могат да се придобият еднократно и те да останат трайни през десетките години на управление на МПС след това. Затова в другите държави е заложен един максимум от пет години, след което отново всички трябва да преминат опреснителни курсове по Първа помощ.

Освен това, практика е още в детска възраст да се обучават учениците в тези умения и каква да бъде тяхната реакция при инциденти в училище, на пътното платно, у дома. Защото нещастията се случват навсякъде, на алгоритъмът на действие и основните техники по кръвоспиране, обдишване, поставяне на пострадалия в странично стабилно положение и т.н., съобразено с мястото на инцидента се подчиняват на общи правила.

От колко време се провеждат курсове за първа до лекарска помощ за начинаещи шофьори в България? Кога е започнало да се плаща за тези курсове и как се е променяла сумата за тях (с точност в годините)? Как се определя растежа на сумата и за какво се разпределят тези пари?

Една от приоритетните задачи на БЧК е обучението по Първа помощ, което отговаря на мисията и стратегическите цели на организацията ни. Всичко, което извършваме в тази сфера е подчинено на законовата и подзаконова нормативна уледба в страната като започнем от Закона за БЧК, Закона за движение по пътищата и т.н. В тази връзка ние обучваме по различни програми предварително заявили желание да се обучат по ПДП наши доброволци. Спецификата на съдържанието на тези курсове се определя в каква точно среда те ще изпълняват своите ангажименти, например: в планината, при бедствия – земетресения, наводнения и т.н. Тези курсове са напълно безплатни за тях.

Обучението на кандидат-водачите на МПС е нормативно уредено с Наредба на МОН и МЗ от декември месец 2002 година. Курсовете се провеждат съгласно одобрена от двете ресорни министерства програма от една страна и от друга БЧК е лицензирал тази програма и методолотгията й пред Глобалния референтен център по Първа помощ в Париж. Така че, всички успешно завършили курса имат валидни сертификати в цяла Европа с петгодишна давност.

От 2009 година насам само веднъж БЧК е повишавал цената на тези масови курсове от 45 лв. на 60 лв., което естествено кореспондира с покачването на общите разходи за издръжка на тези курсове, така и на многократно променящата се стойност на минимална работна заплата  в България – респективно на лекторските възнаграждения. Към настоящия момент най-ниската цена за подготовка по Първа помощ в Европа е в Албания и ние се нареждаме на второ място. Цената на курса не е променяна дори през последните вече близо две години на работа в пандемична обстановка, когато разходите по провеждане на такива курсове обективно сериозно се покачват.

Тук искам да подчертая отговорното поведение на БЧК да продължи да осъществява при затруднени условия обучителните курсове на младите кандидат-водачи на МПС по ПДП при спазване на всички противоепидемични изисквания наложени в страната. Това е в синхрон с държавната политика по пътна безопасност и цели намаляване на жертвите и трайно увредените в следствие на пътно-транспонтни произшествия.

В условията на пандемия се разработи и онлайн платформа за (https://e-training.redcross.bg) теоритичната част от обучението, с което се даде възможност то да става от дистанция, а практическата част да се извършва на място в нашите подготвени за целта зали.

До колко сме отговорни за адекватната ни реакция да помогнем по време на пътно транспортно произшествие и обученията от тези курсове достатъчни ли са да ни подготвят за справянето с една реална ситуация?

Всички ние по един или друг начин сме участници в пътното движение и това ни прави не само нормативно, но и морално отговорни да окаваме ПДП на пострадали при пътни инциденти.

Отговорността на всеки водач на пътно превозно средство е ясно разписана ва ЗДП в чл.123 (1) и в Наказателния кодекс – чл. 139 и чл.140.

Курсовете за кандидат-водачи на МПС в рамките на осем учебни часа за някои от тях са недостатъчни, за да се почувстват сигурни при оказване на помощ на пострадал. Но има и такива млади хора, които под различна форма са минали подобни обучения като наши доброволци например, които се справят отлично. Това определено показва колко важно е да има повтаряемост на знанията, за да може те да имат дълготраен ефект при възникване на нужда от тяхното прилагане.

БЧК провежда и специално организирани за служителите на Пътна полиция обучителни курсове с по-голяма продължителност – в рамките на два дни и половина, за да могат те да знаят да оказват при необходимост животоспасяващи действия на пострадали на пътя, тъй като много често те се оказват първи на мястото на произшествието.

Как получавате информация и обратна връзка за начина на провеждане на тези курсове из цялата страна? Запознати ли сте с факта, че липсват обучителни материали и че някои от нас си тръгваме с документ за проведен курс, но не и с достатъчно ясни и практически знания?

Обратната връзка от курсистите се осъществява с анонимни анкети, които попълват курсистите по места. Но тези анкети са по желание. Ние също осъществяваме мониторингови посещения, а освен тове сме изградили екип от подготвени експерти, които следят за качеството на целиуя процес. Далеч сме от мисълта, че сме идеални. Навсякъде от решаващо значение е човешкият фактор в лицето на преподавателя, който е задължително лекар по образование. Тези, които са наши лектори извършват тази дейност основно не заради заплащането /то е доста по-ниско от това, което могат да получат в практиката си за тези осем часа/, а най-вече поради факта от осъзнаване на значението на това обучение.

Всеки курсист, който е недоволен от проведеното обучение също така има възможност да осъществи пряка връзка с нас, за да може да се направи съответната проверка и при необходимост да се отстранят евентуални пропуски. За нас критиката е подарък и възможност да подобрим качеството на подготовка на младите водачи на МПС.


Получавали ли сте и преди сигнали за нередности по време на провеждането на първа долекарска помощ за начинаещи шофьори? Как се справяте с решението им?

Със сигурност е имало сигнали през този период от възникване на задължителното обучение по ПДП на кандидат-водачите на МПС от 2002 година насам. На всички, основателни такива, ние сме реагирали своевременно и адекватно според случая. Но по време на обученията сме се натъквали и на случаи, когато въпреки документа за завършено образование от МОН курсистът не може да резбере какво чете дори, камо ли да се научи на правилата за оказване на ПДП за 8 учебни часа. В такива случаи ние връщаме тези лица и им осъществяваме допълнитгелна подготовка с цел реално да ги научим какво да правят при пътен инцидент преди да преминат по-нататък или ако не се справят – не получават документ от нас. В едно масово обучение в цялата страна не е лесно да се предвиди всичко, но ние сме изработили необходимите механизми за контрол и реакция от години и сме благодарни на конструктивната обратна връзка на наши курсисти.

В качеството си на зам.-генерален директор на Българския червен кръст и ръководител направление „Социално-оперативни дейности“ какви проблеми срещате в работата си?

Всяка работа има своите предизвикателства и тяхното преодоляване аз го правя екипно с професионализъм и отговорност. БЧК от години създава и инвестира в различни иновативни практики в социалната и здравна сфери. Ние станахме инициатори и основно подготвихме документацията за въвеждането на новата професия „парамедик“ в България. Активно работим за регламентираното въвеждане на използването на автоматични дефибрилатори от обучени лаици, които да могат да спасяват при нужда човешки живот на места с голям човекопоток като жп-гари, аерогари и др. Това, което би ми се искало, промените в сферата на здравеопазванео в тази посока да се случват по-бързо, защото България сериозно изостава от развитите Европейски държави. Ние всички заслужаваме да живеем в една по-сигурна за здравето ни среда!

При каквито и да е въпроси и нередности, свързани с провеждането на курсове с БЧК, може да намерите координатите им тук

Вашият коментар