Актуалната „Тоска“ и нейният страстен диригент

Премиерата на „Тоска“ на Античния театър е част от фестивала Opera Open с две дати. На вековната сцена живот на вечната опера ще вдъхнат огромни световноизвестни имена. Точно затова напънът на публиката е заливащ и се налага от касата да се връщат по 100 човека на ден, желаещи да попият емоционалното представление.

На сцената ще бъде титаничният аржентински тенор Хосе Кура в ролята на Каварадоси, а самата Тоска ще бъде чувствената Таня Иванова. Мексиканският баритон Карлос Аламгер ще изиграе Скарпия. Режисьор е Урсула Хорнер, внушителната сценография е идея на Мария Ветероска, а диригент е италианецът Якопо Сипари Ди Пескасероли. Именно с него разговаряхме в един топъл следобед за музика, футбол и любимия Пловдив.



Честито купа! Къде гледахте Европейското по футбол?

Аааа, Вива Италия! Много съм щастлив! Мача гледах с приятели в хотелската си стая. Имах голяма надежда и вяра за Италия. Беше много важно, защото в момента страната ни има нужда от една такава победа. Вече започваме отново с нормалния живот, след изолацията, след Ковид, и това е важна победа.

Интересувате ли се по принцип от футбол, играли ли сте?

Да, разбира се, гледам футбол, аз съм италианец. И да, играл съм преди много време, но беше малко опасно, защото съм много емоционален. Имах някои инциденти с краката.



Не за първи път сте тук, познавате Пловдив. Всички наши гости казват съвършени неща за него…

Перфектен е, определено, с неговата история…

Нямате ли забележки?

Имам, да, маестро Лучано Ди Мартино. Шегувам се. В Тоска има едно изречение „Внимавай какво казваш“. Припознах града като мое семейство. Радвам се, че Лучано Ди Мартино е тук, защото ние сме от един и същи регион в Италия и сме много близки, постоянно заедно. Също като българите, когато се срещнат в чужбина.

Много сте емоционален, когато работите. Това дар ли е или ви пречи?

Много хубав въпрос. Искрената чувственост понякога ти помага да интерпретираш музиката, например, защото тя иска много енергия, но физически е изморяващо. Всеки път аз влагам 100% в нещата, които правя и е изтощително в същото време.


снимка: Александър Богдан Томпсън

За „Тоска“ сa събирaни различни националности на една сцена. Как се усеща това?

Артистите, които са поканени за „Тоска“ са големи артисти от международната сцена. Няма значение, обаче, че са от различни страни, защото те преживяват тази опера със същото чувство, докато играят. Няма нужда да се казват думи, има перфектно разбиране между тях. Това е силата на музиката. Например, Хосе Кура и Карлос Алмагер са от различни страни и са играли Тоска в последните 30 години, но Таня Иванова също е на ниво като другите солисти. Когато правиш опера на Пучини, знаеш, че е чувствителна музика. Трябва да очертаваш всички емоции, които има, това е трудно и за да има резултат накрая е задължително и да има едно общо разбиране, а това в този случай се случва.


Якопо и Хосе Кура по време на репетиции на Античния театър

Как звучи Тоска на Античния театър?

Много добре. Аз имам привилегията да съм бил повече пъти като гост за другите опери и всеки път е страхотно преживяване за мен.

Опасно ли е да се изменят големите класици в съвременния свят, като Пучини, Моцарт и Брмс?

Режисьорката на Тоска Урсула Хорнер е много добра и знае какво иска, затова съм сигурен, че ще им хареса на публиката. Има някои нови идеи, които не са традиционни, но съм сигурен, че ще се харесат.

Иначе, в този век, в който живеем музиката на класиците е една и съща, но има съвременни идеи, които трябва да се покажат. Преди 150 години, когато композиторът е писал тази опера е имало друг вкус, друго знание. Днес, ако питаш хората от улицата те няма да знаят за Тоска, а ще знаят поп музиката като Мадона и Лейди Гага. Във времената на Верди, тази музика е била съвременна, а сега е изкуство.



Затова режисьорът е много важен, защото показва днес музика, която е писана преди повече от сто години, но по иновативен начин, за да е интересна. Не може сега да се излезе с дългите бради, тежките костюми, защото живеем с друг вкус. Всеки се радва на класическата музика, но една постановка, когато е нова, но и хубаво направена, е по-интересна.

Идеята на Тоска като история също може да бъде модерна днес. Когато публиката я гледа, трябва да вижда себе си. Всеки човек може да е Тоска или друга роля в представлението, някой може да бъде лош като Скарпия. Ако не се прави модерна, операта ще умре.




Вие сте най-младият адвокат във Ватиканския трибунал. Странно се съчетават правото и операта.

Странно е, когато хората не ти плащат за твоята работа, но може да се комбинира. За да си добър диригент не е важно само да знаеш музиката. Диригентът е човек с огромна култура. Музиката показва това, което сме ние. Много известни диригенти от миналото са имали и други професии успоредно. Джузепе Синополи е бил известен италиански диригент и в същото време археолог, доктор, хирург. Нашата професия е свързана с много неща, не само с музика. Колкото повече знаеш, толкова по-добре.



Как си прекарвате времето в Пловдив извън репетициите?

Всеки път, когато съм тук много хубаво си прекарвам. Този период е малко труден, защото имам много ангажименти и трябва да уча доста нови неща. Хотелската ми стая се е превърнала в офис. И толкова съм зает, че понякога Лучано взимаше някои мои репетиции. Сега започвам да работя, след пандемията, на нови обороти, всичко е прекрасно, а и Италия спечели…

Премиерата на Тоска е тази вечер, а втората дата е на 24 август. Тогава диригент ще бъде Лучано Ди Мартино. Тоска отново ще се игра е от Таня Иванова, но Каварадоси е Иван Момиров, а Скарпия – Кирил Манолов.

За автора

Вашият коментар