В тазгодишното издание на Националните есенни изложби Пловдив 2022, в двора на Балабанова къща, Анжела Терзиева представя своята творческа реинтерпретация за различни събития, обекти, хора, оставили следа в съзнанието й. Младата художничка акцентира върху спомена, като извежда определени фрагменти от него в амбивалентна среда и ги съчетава в нови комбинации, създавайки усещането за ново време и пространство.
Анжела Терзиева е родена през 1987 г. в Сливен, завършва специалност „Живопис“ в Националната художествена академия – бакалавър (2010) и магистър (2012). Участва в общи, групови, национални и международни изложби в страната и чужбина, сред които Национална изложба-конкурс за живопис и скулптура – Млади български художници (2021), „Спорът за реалността“ (2017), „Внимание: прясна боя!“, СГХГ (2015), Изложба на финалистите от конкурса за Съвременно българско изкуство на галерия „Нюанс“ (2015), изложба „Хляб“. По проект „Идея за дом“, СБХ (2012), Арт-Атина, международен панаир на изкуствата (2016), Световно биенале за рисунка, Остен, Скопие (2014) и други.
Какво ще представите в тазгодишното издание на Националните есенни изложби?
В тазгодишното издание на Националните есенни изложби представям част от серията ми картини, обединени под заглавието „Пленено детство“. Това е така наречената от мен условно „малка серия“, която включва осем платна, проследяващи първите ми опити върху темата, която развивам.
Очи в очи, маслени бои, платно, 100 х 100 см, 2021
Казахте „Пленено детство“, как работите ви кореспондират с концепцията на куратора проф. Галина Лардева и мотото „Споделено пространство“?
Сюжетите в картините ми се разгръщат около моменти от детската игра. Чисто формално и визуално присъстват фрагменти от природата или пък съоръжения от детски площадки. Но идеята за споделеното пространство не засяга толкова физическия аспект, а може да се въплъти в идеята за детството като своеобразно пространство, което всеки някога е обитавал или обитава, независимо от възрастта си. Това е пространството на спомена, пространството на свободния от граници свят или пространството на страховете и травмите ни от периода на детството. Всички можем да се разпознаем, да се обясним и разберем едни други, знаейки, че в даден момент неминуемо споделяме или сме споделяли сходни светове.
Неяснотата в образите на персонажите, които са или размити, неясни, загатнати или напълно отсъстващи, създава усещането за едно отдалечено пространство, за сън, за спомен.
В този проект, от една страна, обрисувам идеята за детството през погледа на възрастния човек, който безвъзвратно е забравил опита си като дете. Този ярък и наситен период от живота е само фрагментарен спомен, а тогавашната ни реалност е завинаги забулена от хилядите пластове на настоящето. Образите могат да се тълкуват като спомен на вече порасналия човек за себе си или пък проекция на страховете и травмите ни върху собствените ни деца. От друга страна, картините могат да се разглеждат като преживяване през вътрешния свят на детето – неразбрано, контролирано, свръхпокровителствано, поставяно в рамките и убежденията на възрастните, от които зависи. Получава се сблъсък между светове, които никога не могат да се препокрият един с друг във взаимодействието възрастен-дете. Страховете ни и представата ни за правилно удавят фантазния, освободен от граници свят, в който всичко е възможно и в който всички някога сме пребивавали.
Защитена среда, маслени бои, платно, 120 х 170 см, 2016
Забелязва се, че ситуирате човека в урбанистична среда. Вземате фрагменти от дадена среда и когато ги съчетаете в една композиция, стават като отрязъци от различни времена и пространства, създавайки една нова реалност, в която фигурата, предметът, пейзажът са поставени в една абстрактна, да я наречем, условна среда и спират да носят конкретиката, в която са били. Споделете за новия контекст, към който насочвате зрителя.
Стремежът ми е да поведа зрителя към пластовете на психичното. Отрязъците от познатите елементи от заобикалящата ни среда, заедно с участващите, обикновено неясни образи, имат за цел да подействат като бутон, който да отключи у наблюдателя определени близки усещания, спомени и преживявания и да го провокира да се обърне към вътрешния си свят.
Тишина, маслени бои, платно, 190 х 150 см, 2022
През юли тази година заедно със скулптора Марк Бойчев представихте в столичната галерия „Райко Алексиев“ съвместна изложба, която бе Награда на галериите, в лицето на СБХ, като партньор на „Националната изложба – конкурс за живопис и скулптура“ през 2021 г., организиран от Тодор Стайков – меценат, колекционер, един от учредителите на Съюзът на колекционерите в България. В експозицията видяхме някои от работите, които са и част от настоящата ви серия в есенните изложби – „Пленено детство“, тема, върху която се концентрирате и разработвате в продължение на шест години.
Да, така е. Желанието ми да открия визуална интерпретация на темата за страховете и характерното за съвремието ни, в много отношения маниакално желание на възрастните да контролират етапите на порастване на децата си по точно определен сценарий ми отне време. За съжаление, по различни причини нямах възможност да творя съсредоточено и активно в продължение на няколко години, затова рисувах на порцийки, по малко, но пък решена да разгърна темата в серия от картини. Катализатор на процеса се яви именно наградата от „Националната изложба – конкурс за живопис и скулптура“, по повод на която тази година се появи и т.нар. „голяма серия“ на тема „Пленено детство“. В настоящото събитие ще видите първите ми работи – зараждането и началните търсения.
Покоряване на света, маслени бои, платно, 100 х 100 см, 2021
Прави впечатление, че разработването на композиционното пространство създава илюзията за зрителя, че гледа колаж.
Обикновено използвам цветна акрилна подложка, която служи за основа – плоско пространство, което едновременно да даде свобода и да дистанцира образите, така че да подчертае тяхната неконкретност. За разработка на сюжетите използвам маслената техника и идеята ми е действително елементите на композицията да изглеждат като изрязани и колажирани едни към други. Мисля, че този подход успява да предаде най-добре визуалния характер на идеята ми.
Вие сте млад автор, какви са впечатленията ви от Националните есенни изложби в Пловдив?
В последните години съм наблюдавала събитието от дистанция – виртуално и тайно съм се надявала един ден да имам възможността да се потопя в атмосферата на Националните есенни изложби като участник. Това е емблематичен форум, с дългогодишна традиция, който се отличава като формат, събирайки автори от различни поколения, работещи в различни сфери на визуалните изкуства, обединявайки индивидуалните им подходи и търсения под обща концепция в уюта на „споделените пространства“ на стария Пловдив.
Автор: Наташа Ноева
Наташа Ноева е родена през 1989 г. в гр. Тутракан. От 2018 г. е докторант в Институт за изследване на изкуствата, БАН. Завършила е спец. „Изкуствознание“ в Национална художествена академия, София – бакалавър (2013) и магистър (2015). Основни професионални направления: живопис, скулптура, галерията като институционален център на художествения живот. Публикува свои статии в „Проблеми на изкуството“, „Култура“, Инфо-бюлетин СБХ, „Литературен вестник“ и др.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ангеларий Димитров: Вълнуват ме темите за човека и пространството
Споделено пространство. Национални есенни изложби Пловдив 2022
За автора
